Здравейте,
Алиса, много ти благодаря за окуражителните думи! Наистина имах нужда да чуя отстрани как и до къде съм го добутала. За грешката с името... съжалявам !! Аз така четох ,а и чета из форума на тъ-гъ-дък, че запомням интересното, но явно бъркам източника. Твоите дълбоки прозрения винаги са ме впечетлявяли. За много случаи имаш идеи, виждаш скрита причина, дето аз съм се питала "Ако аз бях питащия с тоя проблем дали щях да е сетя'?? Не, нямаше.
В тоя случай май дължа извинение и на Мая
Мая,нещо съм те заменила... не се сърдиш, нали ??
Изчела съм ти постовете май 2 пъти, и дълбоките ти анализи на трансформация ти са много интересни. Явно имаш способността да анализираш себе си и събитията в голяма дълбочина.
А и всеки от останалите публикуващи тук е уникален със своите си качества. ИСКАМ И АЗ ДА МОГА като вааасс...
ЕЕЕ, ако се понапъвам още 1-2 години, ще стане.
Иване, на теб не знам даже как и колко пъти да кажа- Благодаря!!
Всички сме чудесни, живота започна да става интересен... абе хубавото ме чака зад ъгъла
Сега за резултатите.
По-късно вечерта имах малко 'избягала за себе си " време да анализирам с по-голяма яснота първия отрязък. Спомних си още детайли от цялата случка.. и ми светна- всичко трябваше да се случи ТОЧНО ТАКА.
1 Ако една колежка , която живееше наблизо до колежката не ми беше казала, че вижда нашата кола вечер наоколо..
2,Ако същата вечер свекърва ми не ми беше казала, по нейния си начин, но директно какво става.
3 Ако аз не бях решила да тръгна и да обиколя тоя район
4.Ако нещо не ме беше накарало да слеза ТОЧНО на тая спирка,а не на нейната...
5.Ако човека, който вървеше на 30-40 метра пред мен не беше изчезнал в тая пролука / той можеше да мине от там 5 мин.по-рано, или по-късно ??
Ако.... толкова много съвпадения, че е ясно- ТРЯБВАЛО е да стане!!
Опитах се да "прожектирам' тая част от филма, за да видя как ще реагирам. Като стигнах до поглеждането през пролуката, гърба и раменете ми пак потрепнаха като от ел.ток, но тоя път беше не само по повърхността, ами в дълбочина, цялята вътрешност на трупа. Но тялото ми не отскочи назад вече. Направих няколко кръга за този спазъм и потрепване.. но май има още дасе доизчиства.
Май избързах.. но бях нетърпелива да продължавам с тая част и веднага след краткото оглеждане на резултата си започнах а чистя втория отрязък от филма.
Той е пътя до колата , влизането вътре и краткия разговор. Еейй, хич не беше лесно. Тоя пър хлипах,пак имаше тея лепкави секрети-сълзи, ако така мога да нарека подобието на сълзи само около очите. Че пък пресушили ли са се вече тея сълзи, та не потекът на едри капки надолу ?? Докато проследявах тоя втори момент не мога да кажа, че имаше конкретни чувства, но ума ми работеше с мисли ?? Знам, че трябва да се търсят и да се ТЕСат чувствата, които СЕГА изпитваме.. но при мен нещо не става така ?? Колкото повече напредвах с потупването, толкова повече детайли ми изскачаха в съзнанието, и толкова повече" А_Хаа " мисли-анализи ми идваха на ум. Разбрах, че дълбоко в себе си съм се чувствала изхврлена от групата, уплашена от предстоящата непринадлежност,нежелана, изиграна, незащитена. Ее ту вече хълцах и потупвайки повтарях-" И никой не беше там да ме защити, да ме подкрепи" и..хоп-изскочи-да ме съжали!! Оказах се в позицията на АЗ-горката-онеправданата- незащитената. Еее, много ми стана мъчно за себе си.. но макар че хълцах, сълзите пак бяха само около очите. Стегна ме пак гърлото, започнах да се задушавам от болката на спазъма, но сега не се изплаших, продължих да ТЕСам Все забравям да кажа, че както тогава, така и сега имам силен натиск в слънчевия сплит, не ми достига въздух и дишам със силно пухтяща въздишка. По едно време усетих, че дишането ми малко по малко се нормализира, и тоя болезнен натиск в диагфрагмата ме отпуска. И ме обхвана едно нападателно-оплаквателно състояние.Също пропускам да кажа, че мого се прозявам, ама една по-различна прозявка от тая, като ти се спи. По някак изхвърляща въздух от дълбоко, и тя води до лепкавите сълзи. Продължавайки да потупвам занареждах, все едно, че говоря със нея-на нея.. Защо, как така.. и т.н.
Другото което ми просветна, докато потупвах хлипайки- АЗ защо не виках и крещях в колата, ами се държах някак си над нещата ?? Разговарях с един маниер на.. смесица от малко великодушие-малко ироничност-малко "хванах ви" ,малко виж как не ми пука,, и май мааалко надменност че ТЕ.ТЯ са лошите, а АЗ съм.. великодушната?? как се казва такова чувство, дето е смесица от всички тея ?? Аз не мога да го определя, но то се появявя в тоя маниер на поведение винаги, когато съм в губеща позиция. Криворазбрана гордост, прикриване на страх, да не се покажа слаба.. Хем май има нещо като изработен защитен рефлекс от детството- " не ми се карай, виж сега нещо си там как не ми е добре., за което да ме съжалят и да избегна наказанието , хем пък не искам да ме съжаляват Закостеняло ПО ли е само ??
Накрая отворих очи.. беше 1 часа през нощта, бях ТЕсала почти 2 часа. Но не ми се спеше. Взех нещо да чета, и гърлото ме задраска силно, заболя и при всяко вдишване през устата получавах спазъм да кашлям. Станах и хайде пак ТЕС. Първите 2-3 кръга с декларация и потупване за симптомите, а после продължих с "разговор" с гърлото и тялото си. 'туп-тъп-благодаря ти тяло мое, че искаш да изхвърлиш каквото е ненужно, давам разрешение на тялото си/ гърлото си да ме освободи от застоялите думи-чувства, тялото ми с лекота изхвърля всичко чуждо и ненужно, вече няма място в моето тяло за застояли- ненужни емоции и каквото и да е.. Отиде още 30 мин, но гърлото се успокои.
Тая сутрин имам само пареща тежест-болка в дясната страна пак.
Ами.. това е общо взето, което съм свършила.
Сега имам въпрос.
Имам все по-ясен спомен за това какво точно съм чувствала там. Например пътя до колата и първите 1-2 мин вътре са ми като сега. Но няма чувство, само ярък спомен за физическото състояние тогава. Правилно ли е да ТЕСам това, което е било там и тогава,ако сега е само спомен ??
2.за гърлото- симтомите бяха много- пареща като раздрано болка, драскане, спазъм.. за всеки един поотделно ли да правя декларация и кръгове повтаряйки само един симптом, или мога да ги изредя в същата декларация, и после да ги редувам по точките.?? Май някъде бях чела, че трябва всеки поотделно да се обработвам??
Е.. май поразмърдах едно камъче от Великата Китайска Стена
Сега нещо да се похваля. Вчера след първата"операция без упойка" бях малко изморена, но после такава енергия ме обхвана, че не спрях да вършея до късно през нощта, когато за почивка направих втората част на филма.
По-хубавото е, че петната на ръцете имат променен вид. Мих цимента по двора, което понакисна ръцете ми.. и след малко всички кори от петната се обелиха, и сега кожата е без лющещи се корички?? Пак седят червените петна , но са като следа от изгоряло само. Ще продължа да ги наблюдавам и ще пима.
Сега ми предстои третата, най-кошмарна част- когато тя дойде у нас след около час , да ми обеснява, По време на тоя разговор съм изпила половин бутилка ракия и незнам колко кафеварки кафе. / установих го на другия ден-в момента изобщо не знаех че това се случва ?? / Не само че не бях пияна по време на тоя разговор.. амо ставах все по-трезва. Ще пиша как е минала тая част.
С много пожелания за спокойна и успешна седмица за всички.
И пак , както преди- отворена съм и с молба и надежда за съвети-насоки.. докато започна да пристъпвам сама по-смело.
Пожелавам много усмивки.