Прокси, визуализации и утвърждения за 3 годишно дете

[nuvola bianca]

Здравейте!
Използвам ТЕС от началото на април тази година, когато прочетох и книгата на Иван Петърнишки. От тогава не спирам да чета и форума. Първите седмици имах добри резултати с физически проблеми – спрях една едва започваща настинка, както и няколко пъти главоболия. След това, обаче, не успях да се справя с друга настинка, а и с два случая на главоболие. Бях разочарована, тъй като бях уверена, че ще стане отново. Но не съм изгубила вяра в ТЕС. Ползвам техниката за “пресни” негативни емоции всеки ден.
Това, за което реших да се регистрирам точно сега, и да пиша тук и аз, са въпроси, свързани с дъщеря ми. Тя е почти на 3 години и тръгва на полудневна детска градина/предучилищна в края на август. До сега е гледана само вкъщи. Имам големи притеснения относно адаптацията й в началото, тъй като тя до скоро беше доста плаха около други деца, изпитваше буквално паника, когато някое дете се приближеше към нея. Сега е много по-смела и спокойна, но все още има първоначален страх в ситуации с деца. Ние живеем в САЩ, и според нас ще е проблем и това, че тя говори само български. Когато разбрахме преди месец, че е приета в предучилищната, започнахме да вмъкваме тук-таме основни ежедневни фрази и думи на английски, за да има поне някакъв минимален запас в началото.
Директен ТЕС не мога да й правя, първо защото тя няма да ми позволи, и второ – мъжът ми не е съгласен (няма никакво желание на този етап да се запознава с ТЕС). Значи ми остава прокси. За прокси обаче знам, че аз трябва да се изчистя от емоциите си, а тук, за сега, удрям на камък. Когато тесам този проблем, за момента определено намалявам степента на чувството, но след няколко дни, когато отново си дам сметка, че края на август наближава, страховете са пак налице. Ако успея да ги изчистя трайно и започна да й правя прокси, не съм сигурна как да формулирам декларациите. Защото аз няма как да знам какво точно ще изпита тя първия ден. А на този етап не мисля, че има някакви емоции по отношение на тръгването й на градина – не осъзнава точно какво е, и следователно не мисля, че чувства нещо особено по въпроса.
Много ми се искаше да правя визуализации и утвърждения, но в една от темите прочетох мнението на Иван, че те не могат да се правят за друг човек. Правилно ли съм разбрала? Няма ли да се получи с някакви подобни визуализации например: че я взимам след градина, и тя е относително спокойна, разказва ми с вълнение какво я е впечатлило. Или че учителката ми казва, че тя се адаптира добре, че общува спокойно с другите деца. Като целта ми не е първите дни да не плаче изобщо, или да не изпитва каквито и да било емоции. Напротив – това си е голяма промяна, и аз бих искала тя да си изразява чувствата – каквито, и колкото и силни да са. Много се притеснявам от паниката, която си мисля, че ще изпита, в момента, когато я оставям там за първи път. А в дългосрочен план много ме е страх да не и се вкорени в подсъзнанието чувство за неадекватност, малоценност, защото няма да разбира в началото какво й се говори, а и заради страха й от деца, който още не е преодоляла. Изобщо страх ме е да не останат каквито и да е неизразени емоции, и да не си създаде убеждения, които ще я спират за напред.
Имам почти 4 седмици на разположение. Много се надявам Иван да ме посъветва какви са ми възможностите в тази ситуация. Ще се радвам на препоръките и на всеки друг от форума.

[Sylvia]

Защо да не е успешна визуализация за друг ? В методът "Силва " се описва как можеш в алфа състояние да визуализираш оздравителен процес на друг човек . Разбира се "персоналното" визуализиране сигурно е по-ефективно за този , който го прави , но да няма пък хич никакъв ефект ,когато го правиш за друг
Аз имам същия проблем със сина ми - от 3 месеца ходи на ясла и още плаче .Сега е вкъщи за малко , но после ... не ми се мисли . И аз не успях да изчистя емоциите си около тръгването му , как ли не чистих , но до последно ми се свиваше стомаха при мисълта ... На втората седмица почти свикна , но после едната лелка излезе в отпуск и сякаш се върнахме 100 крачки назад ...
Пробвай с КС също , хоопонопоно . Аз го тесам като спи , много леко го потупвам и си мисля " вместо него " .
Успех !

[ivangp]

В момента дъщеря ти няма проблем, тъй като все още не е тръгнала на градина и няма негативни емоции относно градината. Ти си тази с проблема. Прокси не е нужно. Чисти себе си. Децата усещат нашите емоции и ги попиват. Ако ти си спокойна, тя ще се адаптира много по-бързо и лесно. Като тръгне на градина, ако има негативни емоции, тогава ще мислим за прокси.
Не знам къде си чела, че визуализациите не действат за други хора. Не си спомням да съм казвал подобно нещо. Когато работим за друг човек е важно да помним, че той има свободна воля и може да допусне или не промяната, която ние желаем за него. Т.е. че отговорността за промяната не е само наша, както и силата да постигнем промяната е и у двамата - работещият и неработещият.

При тръгване на градина е добре преходът да става постепенно. Т.е. ти да я оставяш само за няколко часа първите дни, след това за половин ден около седмица и след това за цял ден.
Всяка рязка промяна на ежедневието и отделяне от майката е огромен стрес за психиката на детето. Можеш отсега да й говориш за градината и да я подготвяш, че това е на път да се случи. При всички положения първоначален етап на адаптация и негативни чувства ще има. Въпросът е колко ще е дълъг този етап и колко силни ще са негативните емоции.

[nuvola bianca]

Благодаря ви за отговорите!

Sylvia, а смяташ ли, че е имало поне минимален ефект при вас? Все пак успяваш да правиш ТЕС директно на сина ти.
Дано този път да не му е толкова трудно!

В момента дъщеря ти няма проблем, тъй като все още не е тръгнала на градина и няма негативни емоции относно градината. Ти си тази с проблема. Прокси не е нужно. Чисти себе си. Децата усещат нашите емоции и ги попиват. Ако ти си спокойна, тя ще се адаптира много по-бързо и лесно.

Иване, много добре си го знам аз това. В тази връзка - силно впечатление ми направи момента в една книга за детско възпитание на Йеспер Юл (той има две преведени и в България), че децата плачат много повече, когато майките ги водят на градина, а обратното - с татковците са много по-спокойни. Обяснението беше ясно - майките са тези, които обикновено са много по-разтревожени и им е трудно да се отделят на самите тях от децата си.
Така че на мен ми е ясно, че няма как да правя прокси за все още несъществуващи чувства. Но се чудех дали не е добре да работя по въпроса с нейните принципни страхове - от непознати деца в някои случаи, притеснения на детската площадка, липса на увереност в някои ситуации. Това са съществуващи вече негативни емоции, и те са тези, заради които тя може би ще има много по-големи и трайни проблеми, от колкото ако не изпитваше тези емоции. Мисля си, че е добре да работя по принцип с тях, независимо дали тя тръгваше на градина или не. Друг е въпросът дали ще постигна нещо, ако не съм доизчистила себе си от собствените си тревоги. То точно това трябва да ми е приоритет, както и ти каза.

Не знам къде си чела, че визуализациите не действат за други хора. Не си спомням да съм казвал подобно нещо.

Извинявам се, не съм искала да подвеждам никой, затова и добавих въпроса дали правилно съм разбрала... явно не.
Що се отнася до плавния преход - тя ще посещава т.нар. preschool само по два часа и половина на ден, полудневна програма е. Четем постоянно книжки на тази тематика, като й казваме, че и тя там ще прави тези неща. Водим я редовно да си играе на площадката в училищния двор. Наистина, стараем се да я подготвим, до колкото е възможно.