ТЕСТ - Техника за Емоционална и Съзнателна Трансформация
Знаеш ли защо те питам, защото групата на вълненията ти са сходни с първите срамове и трепети като тези от ученическа възраст /някой и от детскоградинска възраст имат такива, първи лагер, първа бригада.../. Идеята ми е дали няма такова подсещане да ти припомни стара ситуация отпреди заводската.
КОЙ, АКО НЕ ТИ?! КОГА, АКО НЕ СЕГА?!
Алиса,мисля че правилно те разбирам 
Ходила съм на лагер само веднъж в живота си и от там имам само прекрасни спомени.На децка градина не съм ходила.Започвам да се питам дали намам някакъв страх,че ако ми се случи да ходя еди си къде си ,може да ми се случи нещо за или от което да се страхувам.Колко шантаво звучи а 
Ходила съм на лагер само веднъж в живота си и от там имам само прекрасни спомени.На децка градина не съм ходила.Започвам да се питам дали намам някакъв страх,че ако ми се случи да ходя еди си къде си ,може да ми се случи нещо за или от което да се страхувам.Колко шантаво звучи а Отгледана съм от баба над 70годишна и като цяло не съм много общителна.Може би сега се поотпускам.Явно има работа и в тая посока Това го казвам по повод децките градини ,в смисъл от дете не съм имала много контакти с връсници ,в училище тия от градините си бяха вече формирани групички и аз съм била винаги на страна.Сега на тези години умишлено избягвам групи в които вечно се оплакват или клюкарят.а то други групи трудно се намират.Това ми дойде след последния ти пост,явно тук трябва да поразровя.В смисъл страх как ще ме приемат,страх да не се изложа,страх дали ще ме приемат и т.н.
Това го казвам по повод децките градини ,в смисъл от дете не съм имала много контакти с връсници ,в училище тия от градините си бяха вече формирани групички и аз съм била винаги на страна.Сега на тези години умишлено избягвам групи в които вечно се оплакват или клюкарят.а то други групи трудно се намират.Това ми дойде след последния ти пост,явно тук трябва да поразровя.В смисъл страх как ще ме приемат,страх да не се изложа,страх дали ще ме приемат и т.н.Ами запиши си новия спомен, остави го за по-късно и продължавай да работиш по стария докато ти излезнат усмивки.fif42 написа: Иване,когато стигна до бяла картина и усещане като цяло за нищо,ми не ми се появяват усмихнати картинки
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
са ключовете за успех във всяко начинание.
Здравейте!
Ами, аз явно правя това, което казва Alisa на fif - не приключвам с проблема/не трансформирам случката в позитивна докрай, и после започвам да работя по същия проблем с друга случка...в хода на работата ми идват и други случки, почвам ги и тях....и така до безкрай...
. Разбрах! Искам да питам: Какво правим със случката, която трансформираме, ако преди да е станала позитивна, се яви по-стар спомен? Почваме него /като по-стар/ или продължаваме с текущата до края /до позитивна/ и чак тогава "новодошлата"?
Иване, благодаря ти за това, че ме наведе на мисълта за съчувствието! Ми то си ми е голям проблем! И като тръгна със съчувствие /като се замислих аз в 90 процента от случаите предлагам "непоискано" съчувствие!/, та мина през даване на акъл, опит да си наложа моите разбирания и стигна до нуждата от КОНТРОЛ! И ГНЯВ! Ужас! Днес за пръв път видях този наниз мъниста! Стигнах до това "герданче" от 2 случки. Яко крещене в петък в службата за несвършена работа /те така чак не е било никога..../ и един разговор с порасналата ми дъщеря /на 22 години е детето/, в който за пръв път реших, че няма да кажа това, което мисля и ще я оставя да се оправя сама с проблема си, което ми костваше страшно усилие и силно раздразнение. В резултат, според мен, на случилото се, в понеделник вечер започнаха силни болки в гърлото и яка отпадналост. ТЕСах първо болката като болка - нищо. И тогава почнах ТЕС за чувството за контрол и за гнева. През нощта се събудих и в просъница се усетих че потупвам точките около очите Бях сънувала нещо и се събудих от съня, но на сутринта не го помнех. Беше ми много лошо. Малко правих ТЕС за същите неща и съм заспала. Събудих се на сутринта....о, чудо - не ме боли гърлото изобщо и преливам от енергия. Това остана през целия ден. Започнах да внимавам какво правя като общувам . За пръв път забелязах, че аз постоянно разпитвам хората за това и онова, сякаш търся да им посъчувствам малко...Видя ми се гадно и изцеждащо за мен. И спрях, въпреки, че имах пориви....междувременно ТЕСах за съчувствието. Съчувствие с цел контрол. Нямам още визия за първа случка, ама ще дойде. За разлика от друг път при подобна ситуация не се обадих сто пъти на дъщеря си да я видя дали е добре и да й дам акъл как да се справи. ТЕСах и това и успях да го направя и да съм спокойна, а не да откачам, че трябва на всяка цена да й помогна, щото няма да се оправи сама.Постът стана дълъг, за което се извинявам. Бъдете щастливи! Благодаря на всички!
Ами, аз явно правя това, което казва Alisa на fif - не приключвам с проблема/не трансформирам случката в позитивна докрай, и после започвам да работя по същия проблем с друга случка...в хода на работата ми идват и други случки, почвам ги и тях....и така до безкрай...
. Разбрах! Искам да питам: Какво правим със случката, която трансформираме, ако преди да е станала позитивна, се яви по-стар спомен? Почваме него /като по-стар/ или продължаваме с текущата до края /до позитивна/ и чак тогава "новодошлата"?Иване, благодаря ти за това, че ме наведе на мисълта за съчувствието! Ми то си ми е голям проблем! И като тръгна със съчувствие /като се замислих аз в 90 процента от случаите предлагам "непоискано" съчувствие!/, та мина през даване на акъл, опит да си наложа моите разбирания и стигна до нуждата от КОНТРОЛ! И ГНЯВ! Ужас! Днес за пръв път видях този наниз мъниста! Стигнах до това "герданче" от 2 случки. Яко крещене в петък в службата за несвършена работа /те така чак не е било никога....
/ и един разговор с порасналата ми дъщеря /на 22 години е детето/, в който за пръв път реших, че няма да кажа това, което мисля и ще я оставя да се оправя сама с проблема си, което ми костваше страшно усилие и силно раздразнение. В резултат, според мен, на случилото се, в понеделник вечер започнаха силни болки в гърлото и яка отпадналост. ТЕСах първо болката като болка - нищо. И тогава почнах ТЕС за чувството за контрол и за гнева. През нощта се събудих и в просъница се усетих че потупвам точките около очите Бях сънувала нещо и се събудих от съня, но на сутринта не го помнех. Беше ми много лошо. Малко правих ТЕС за същите неща и съм заспала. Събудих се на сутринта....о, чудо - не ме боли гърлото изобщо и преливам от енергия. Това остана през целия ден. Започнах да внимавам какво правя като общувам . За пръв път забелязах, че аз постоянно разпитвам хората за това и онова, сякаш търся да им посъчувствам малко...Видя ми се гадно и изцеждащо за мен. И спрях, въпреки, че имах пориви....междувременно ТЕСах за съчувствието. Съчувствие с цел контрол. Нямам още визия за първа случка, ама ще дойде. За разлика от друг път при подобна ситуация не се обадих сто пъти на дъщеря си да я видя дали е добре и да й дам акъл как да се справи. ТЕСах и това и успях да го направя и да съм спокойна, а не да откачам, че трябва на всяка цена да й помогна, щото няма да се оправи сама.Постът стана дълъг, за което се извинявам. Бъдете щастливи! Благодаря на всички!Опитвам се да си изясня положението на fif42.
1. Имаш всички елементи свързани със случка..
2. Чистиш всичко до бял образ и страх.
3. Търсиш по- стара случка, която съдържа този страх.
4. Има зацикляне заради неизчистване на този страх и множество недовършени случки, така ли?
Ако е така, значи има ПО за конкретния страх, нали? Ако го изчистим би следвало картинката да се трансформира, нали? Което ме води до мисълта, че това е ПО-да имаш позитивен образ, което е ПО да решиш проблема, защото...??? (Виж въпросите на Иван от разпечатката)
1. Имаш всички елементи свързани със случка..
2. Чистиш всичко до бял образ и страх.
3. Търсиш по- стара случка, която съдържа този страх.
4. Има зацикляне заради неизчистване на този страх и множество недовършени случки, така ли?
Ако е така, значи има ПО за конкретния страх, нали? Ако го изчистим би следвало картинката да се трансформира, нали? Което ме води до мисълта, че това е ПО-да имаш позитивен образ, което е ПО да решиш проблема, защото...??? (Виж въпросите на Иван от разпечатката)
КОЙ, АКО НЕ ТИ?! КОГА, АКО НЕ СЕГА?!
Преди малко, след разговор /служебен, без връзка със станалото/ с колежката, която бе виновна за скандала в петък, почувствах много силно раздразнение и гняв /8-10/ и се разтреперах /усещах го около сърцето/, но никак не го показах. Правих ТЕС и още на първия кръг ми се появи силно гадене, напън да ревна, стягане в гърлото и...една крастава жаба, която драпа да излезе от гърлото ми върху езика... 
Пфу! ТЕСах усещането за гадене,без да ми е ясно защо така изведнъж смени раздразнението и гнева. Те паднаха на 2-3, но гаденето е 6-8. Нямам случка....и не знам какво да правя с жабата....Помогнете ми!
Пфу! ТЕСах усещането за гадене,без да ми е ясно защо така изведнъж смени раздразнението и гнева. Те паднаха на 2-3, но гаденето е 6-8. Нямам случка....и не знам какво да правя с жабата....Помогнете ми!
Последно промяна от Марго на 02 Окт 2013 12:58, променено общо 1 път.
Дали с ТЕСТ мога да я "преправя" на принцеса? 
Всичко е случки. Целият ти живот е само низ от случки. Разговорът също е случка. Появата на жабата е случка. Разговорът може привидно като съдържание на думи да няма нищо общо със скандала, но има нещо общо като съдържание на ФУ на подсъзнателно ниво. Може да е бил направен в същата стая, с подобен тон на гласа, във въздух да е имало подобна миризма, преди него да си яла или пила същото, което си яла или пила преди скандала и т.н.Марго написа:Преди малко, след разговор /служебен, без връзка със станалото/ с колежката, която бе виновна за скандала в петък, почувствах много силно раздразнение и гняв /8-10/ и се разтреперах /усещах го около сърцето/, но никак не го показах. Правих ТЕС и още на първия кръг ми се появи силно гадене, напън да ревна, стягане в гърлото и...една крастава жаба, която драпа да излезе от гърлото ми върху езика...
Жабата е символ на неизразените ти негативни емоции. Които както казваш си таила в себе си.
Просто си работиш по случката, както си се работи по случка с ТЕСТ.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
са ключовете за успех във всяко начинание.
Вчера работих с едно момиче за натрапчиви мисли и страх от това, че е болна от бяс. Те се появяват след ухапване от куче и не слагане на ваксина против бяс.
За ваша информация може да се изчака с ваксинирането против бяс две седмици след ухапване и да се следи кучето дали е живо и здраво. Ако е, ваксиниране не е нужно. Ако умре или почне да му излиза пяна по устата, се ваксинирате. Това са препоръки на официалната медицина. Не мои.
В нейния случай кучето си е здраво и няма причини за притеснение. Но тя не може да спи, всяко неразположение го свързва със симптоми на бяс и т.н.
Тук имаме случка приятел - внезапна атака и ухапване от куче.
И случки, които поддържат проблема:
- виждане на раната от ухапването, която е с разкъсана плът и кърви.
- разговор с лекар в болницата
- разговор с друга лекарка по-късно ( всъщност това бе първата случка с кято работихме, защото тази лекарка й бе казала, че е луда да не си направи ваксина веднага. Докато при първото отиване в болницата й казват, че може да изчака.)
- четене в интернет за симптомите на бяса и самодиагностициране
- разговор с приятели, които също й казват, че е ненормална да не се ваксинира.
Давам го като пример, колко случки може да е нужно да се обработят преди да се реши даден проблем и за да илюстрирам какво е начално събитие и поддържащи проблема събития. Както и че поддържащите събития може да са по силно натоварени с емоции от първоначалното.
В нейния случай, бе точно така. Случката с ухапването бе с по-ниски негативни емоции от тези с интернет, разговорът с лекарката и приятелите.
Също така, че случката с нападението на кучето и виждането на раната, които следват една след друга, са две отделни случки, а не е една.
Накрая за да тествам резултатите от работата ни я накарах да каже:
Аз съм болна от бяс.
Имам симптоми на бяс.
И да ми каже колко вярно й звучат тези декларации от 0-10.
Отговорите бяха - 0 и 0.
След работа с първите 2 случки също направих такава проверка и тогава отговорът бе - 0.5
Поради което търсихме други случки.
Работи се така докато отговорът е 0 и всички симптоми са = 0.
Също така накрая я накарах да направи всичко възможно да мисли за възможността от болест от бяс и да се почувства зле. Тя не можа.
Ако бе могла. Т.е. ако бе изкарала нови негативни емоции и ФУ щях да продължа да търся други случки, които не са изчистени.
Последно уточнение - в случая не работихме с ТЕСТ, а с друга техника. Затова казвам изчистени, а не променени.
За ваша информация може да се изчака с ваксинирането против бяс две седмици след ухапване и да се следи кучето дали е живо и здраво. Ако е, ваксиниране не е нужно. Ако умре или почне да му излиза пяна по устата, се ваксинирате. Това са препоръки на официалната медицина. Не мои.
В нейния случай кучето си е здраво и няма причини за притеснение. Но тя не може да спи, всяко неразположение го свързва със симптоми на бяс и т.н.
Тук имаме случка приятел - внезапна атака и ухапване от куче.
И случки, които поддържат проблема:
- виждане на раната от ухапването, която е с разкъсана плът и кърви.
- разговор с лекар в болницата
- разговор с друга лекарка по-късно ( всъщност това бе първата случка с кято работихме, защото тази лекарка й бе казала, че е луда да не си направи ваксина веднага. Докато при първото отиване в болницата й казват, че може да изчака.)
- четене в интернет за симптомите на бяса и самодиагностициране
- разговор с приятели, които също й казват, че е ненормална да не се ваксинира.
Давам го като пример, колко случки може да е нужно да се обработят преди да се реши даден проблем и за да илюстрирам какво е начално събитие и поддържащи проблема събития. Както и че поддържащите събития може да са по силно натоварени с емоции от първоначалното.
В нейния случай, бе точно така. Случката с ухапването бе с по-ниски негативни емоции от тези с интернет, разговорът с лекарката и приятелите.
Също така, че случката с нападението на кучето и виждането на раната, които следват една след друга, са две отделни случки, а не е една.
Накрая за да тествам резултатите от работата ни я накарах да каже:
Аз съм болна от бяс.
Имам симптоми на бяс.
И да ми каже колко вярно й звучат тези декларации от 0-10.
Отговорите бяха - 0 и 0.
След работа с първите 2 случки също направих такава проверка и тогава отговорът бе - 0.5
Поради което търсихме други случки.
Работи се така докато отговорът е 0 и всички симптоми са = 0.
Също така накрая я накарах да направи всичко възможно да мисли за възможността от болест от бяс и да се почувства зле. Тя не можа.
Ако бе могла. Т.е. ако бе изкарала нови негативни емоции и ФУ щях да продължа да търся други случки, които не са изчистени.
Последно уточнение - в случая не работихме с ТЕСТ, а с друга техника. Затова казвам изчистени, а не променени.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
са ключовете за успех във всяко начинание.