Снощи прочетох този материал на Гари Крей за True Forgiveness (
https://www.emofree.com/answers/garythi ... l?Itemid=0 ) и много дълбоко ме докосна. Не мога да кажа тази истинска прошка към всички и към всичко, включително и себе си, която се опитах да направя мисловно, без ТЕС, след като прочетох материала, колко дълготрайна ще бъде. Вече свикнах, че тесани или прощавани неща много често се връщат, но продължавам...
В сайта на Dreamland бях прочела една молитва за прошка, за която се твърди, че е от системата Хоопонопоно. Когато я повтарям (без ТЕС) чувствам много голямо освобождаване и лекота, макар и временни:
"Аз прощавам на всички които някога съзнателно или несъзнателно са ме наранили или обидили през този или някой друг живот, на тази или на някоя друга планета, в това или някое друго измерение. Аз давам прошка.
Аз искам прошка за всичко, което някога съзнателно или несъзнателно съм направила, с което съм наранила или обидила някого през този или някой друг живот, на тази или на някоя друга планета, в това или някое друго измерение. Аз моля за прошка.
Аз прощавам на себе си за всичко, което съзнателно или несъзнателно съм направила и с което съм наранила или обидила някого през този или някой друг живот, на тази или на някоя друга планета, в това или някое друго измерение.Аз приемам прошка.
Свободен/на съм. Всички вериги и ограничения се смъкват от мен. Аз съм Господар с пълна Сила."
Искам да попитам нещо, как се разбира дали едно чувство е предчувствие или страх? Как мога да стигна до истината чрез ТЕС или друг метод?
Конкретно, имам две оферти за работа, и двете си имат и положителни и отрицателни страни. По отношение на едната работа не мога да се освободя от чувството, че ако започна там, ще ме държат до края на годината да им свърша работа и после ще ми измислят някой кусур и ще ми бият шута (все пак 6 месеца ще съм на изпитателен срок). Те ми бяха предложили и временна позиция до края на годината, защото имат много работа и си търсят хора, които да им я свършат на временен договор. Но аз им обясних, че си търся постоянна работа и не искам в началото на януари да се окажа без работа и докато си намеря такава да си изхарча парите, които съм спечелила при тях, а освен това съм пропуснала други предложения и съм отказала други оферти заради тях. После ми предложиха постоянна позиция, но имам чувството, че това е някаква измама, в смисъл че съзнателно ме лъжат и просто съм им удобна, защото мога да започна веднага работа, а те имат крещяща нужда точно от такъв човек да им свърши работата до края на годината и после да го изгонят.
Тъй като подозирам, че е възможно все още да привличам отрицателни събития, които да удовлетворяват подсъзнателното ми желание да страдам и да съм мъченица, дали този страх не възниква, за да откажа някаква по-хубава работа и да избера по-големия гърч на другото място? Или наистина е шесто чувство, което ме пази от прецакване? Знам, че никой не може да ми отговори на този въпрос. Въпросът е има ли начин чрез ТЕС да стигна до отговора и как да го тесам?
Питам с ясното съзнание, че има много по-сериозни проблеми и няма да е края на света дори и да ми бият шута и да се окажа пак без работа.
Искам да споделя и нещо друго, тези дни бях изумена от игричките на ума си, които тесах, но според мен далеч не съм ги изкоренила.
Кандидатствах за една работа с много добро заплащане, за която знаех от кухнята, че е доста натоварена, но и че работодателят е страшно коректен. Представих се блестящо, дори ме пробваха за по-висока позиция, където обаче не покривах всички критерии. В първата позиция обаче имаше и нощни смени до 2.00 часа. Тъй като на интервюто бях проявила някакви капризи за броя на тези нощни смени, очаквах, че може да изберат друг кандидат, който е готов дори и половината месец, че и повече да работи до 2.00 часа въпреки че много ме бяха харесали. Така и стана.
Въпросът е, че предишният ден аз вътрешно реших, че дори да ме изберат няма да приема, защото тези нощни смени ще ми съсипят здравето.
Когато обаче на следващия ден получих отрицателния отговор се започна такъв страшен рев и тръшкане. През цялото време тесах. В смисъл една част от мен съзнаваше, че това страдане е пълен фалш, а другата част от мен не можеше да спре да плаче и да се тръшка. Тесах всичко това - че страданието ми не е истинско, че е фалшиво, че съм обидена, че се чувствам недооценена, че плача като малко дете, на което са му взели играчката и т.н.
Изплува ми един образ - аз като ходещо бебе, някой ми дава една топчица, която аз не искам и хвърлям на земята. Той обаче отива и си я взима и тогава бебето /аз/ започва неистов рев, пада на земята и започва да се тресе от рев и конвулсии, че са му взели топката, която преди това не е искало. Тесах и по точките на бебето всичко, което ми идваше като фрази и емоции.
Според мен това си е програма с много по-дълбоки коренища и някак си чувствам, че съм напипала само нещичко от нея. Съзнавам и че в случая егото ми се тръшкаше и ревеше - че не аз съм отказала, а мен са ме отхвърлили...И точно когато ме отхвърлиха неистово започнах да искам тази работа и да съм готова на всякакви нощни смени, дори и да си съсипя здравето, само и само егото ми да се почувства признато и оценено.