Дневникът на Невена-паники и тревожност

Мнения и резултати на практикуващи или изпитали върху себе си силата на ТЕС. Както и въпроси и коментари към тях.
NeNi17
Участник
Мнения: 16
Регистриран: 20 авг 2017 08:50

Дневникът на Невена-паники и тревожност

Мнениеот NeNi17 » 20 авг 2017 12:12

Здравейте на всички :)
След много колебания, реших да се присъединя към Вас. Колебания не толкова заради това дали ТЕС действа или не, а защото се знам колко съм несериозна и нетърпелива :) Тъй като взимам генерално решение и мерки да променя живота си и до колкото мога и себе си, ето ме тук. От днес започвам най-голямата борба - тази със себе си и съм твърдо решена да я спечеля веднъж завинаги!
Лошата ми страна е, че съм много непостоянна, нерешителна и нетърпелива, това ми пречи за много неща. Но нека да кажа малко за себе си и проблемите, които искам да преборя.
На 35 год съм, омъжена за прекрасен човек, който е до мен във всичко и съм страшно благодарна за това, нямаме деца, надявам се в скоро бъдеще това да се промени.
Когато бях на 17 загубих майка си заради рак, баща ми почина преди 7 год, нямам братя и сестри, баби дядовци, на практика съм сама. Когато ми се случиха тези неща , аз ги зарових някъде дълбоко в себе си и си казах "Супер, виж колко си силна психически", дори и не плачех много и никога не говорих за това с никого. Не знам дали ми се корени там проблема, тепърва ще го откривам. Никога не съм искала да товаря никой с проблемите си, камо ли да ме съжаляват и така си минаваха годините...По принцип съм много общителен човек, винаги гледам да помогна на хората, но от 2 години откакто ми започнаха физическите проблеми се затворих в себе си и нещата ескалираха постепенно.
Преди около две години ми откриха дискови хернии по целия гръбнак, които ме съсипаха психически и физически,а докато се разбере какво е се мина през какви ли не диагнози. Важно е да кажа, че имам фобия от медицински процедури, синдрома на бялата престилка :) Ходенето на лекар ми коства страшно много... След време започнах да правя паник атаки, постоянно бях тревожна, докато накрая изпаднах в депресия.
От седмица ми дадоха да пия уж някакъв лек антидепресант, който първо не виждам да ми помага, а и не мисля, че ще ми помогне. Искам да помогна сама на себе си и след всичко изчетено за ТЕС виждам, че това е напълно възможно! Благодаря на Иван за целия обем от информация, която е направил толкова достъпна!
Много се лутах откъде и с какво да започна и съставих следната декларация, която не знам дали не е много дълга. Дали трябва да я разделя или поправя по някакъв начин ? В момента мисля, че ми е важно да работя за паническото разстройство, което ми дава и физическо отражение.
Въпреки че, аз страдам от ужасна тревожност и страх, които ми пораждат замаяност, чувство на потъване, напрежение в главата, слабост, сърцебиене и тежест в гърдите, аз напълно и безрезервно приемам и обичам себе си. Избирам да се освободя от тревожността и страхът сега ! С напомнящите фрази, докато се потупвам изброявам нещата от декларацията.
Отделно започвам да правя и процедурата В МИР СЪС СЕБЕ СИ, защото съм сигурна, че там ще изскочат многоооо неща.
Ще се радвам да ме поправите, ако греша някъде или ако може да бъде формулирано по по-добър начин. Отворена съм за съвети, критика и подкрепа :) Междувременно ще пиша тук в дневника как вървят нещата.
Благодаря !

NeNi17
Участник
Мнения: 16
Регистриран: 20 авг 2017 08:50

Re: Дневникът на Невена-паники и тревожност

Мнениеот NeNi17 » 20 авг 2017 12:50

И понеже ми е кратък постът ;) забравих да кажа, че имам проблем с визуализацията - винаги си се представям все едно се гледам отстрани, не знам как да го избегна и променя това. Съвет ?

NeNi17
Участник
Мнения: 16
Регистриран: 20 авг 2017 08:50

Re: Дневникът на Невена-паники и тревожност

Мнениеот NeNi17 » 20 авг 2017 19:22

Днес успях да ТЕСам няколко пъти досега и ми направиха две неща впечатление - започват страхотни прозявки, което четох, че при доста хора се случва и при потупването на точките започват едни вибрации и тръпнене по тях.Това се дължи на някакво раздвижване на блокирани енергии там или просто прекалявам със силата на тупкане ? :)

Потребителски аватар
ivangp
Site Admin
Мнения: 4408
Регистриран: 01 яну 1970 02:00

Re: Дневникът на Невена-паники и тревожност

Мнениеот ivangp » 21 авг 2017 07:23

Здравей, Невена!
Добре дошла!
Добра ти е декларацията.
Добра е идеята за процедурата "В мир със себе си".
Старай се да чистиш поне по една случка на ден.

Прозявките и тръпките са добър знак. Показват раздвижване на енергиите.

Пиши редовно тук за прогреса си.

Визуализациите, както и всяко друго нещо могат да бъдат подобрени с ТЕС - Въпреки че
винаги си се представям все едно се гледам отстрани
...........
и с ПРАКТИКА. Просто ги прави редовно и ще ставаш все по-добра в тях.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.

NeNi17
Участник
Мнения: 16
Регистриран: 20 авг 2017 08:50

Re: Дневникът на Невена-паники и тревожност

Мнениеот NeNi17 » 21 авг 2017 08:01

Много благодаря ! Ще пиша как вървят нещата :)

NeNi17
Участник
Мнения: 16
Регистриран: 20 авг 2017 08:50

Re: Дневникът на Невена-паники и тревожност

Мнениеот NeNi17 » 24 авг 2017 16:13

Много ми е трудно да се справя- това за един човек като мен непостоянен, който винаги се отказва наистина се оказва голяма борба да се задържи към нещо такова, а именно да направи нещо за себе си. Интересно е, че във взаимоотношенията си с хората не съм така, но стане ли дума за мен е ужас.
Да си дойда на думата ...започнах си с ТЕСане и визуализации ( които си казах, че дори и да са грешни по-добре да ги правя) и на втория ден със ставането си казах "Глупости, това при мен няма да проработи, аз си се знам на мен нищо не ми помага, обречена съм да съм така цял живот" и т.н Разбира се целия ден ми отиде в тръшкане,нещастие и самосъжаление придружени с толкова много плач, че накрая само извивах без сълзи.
Вечерта обаче си казах "Ок, защо пък напук не опиташ, нищо не губиш" и започнах да действам да се ТЕСам за това, че не вярвам , че мога да се оправя. Реших, че за момента ще действам така, защото аз наистина нямам вяра , а това чувство искам да си го изкореня. Аз всъщност никога за нищо не вярвам, че ще успея, а пък винаги вярвам и се радвам за успеха на другите. Каквото ми изниква по време на ТЕСането си го записвам в една тетрадка, за да не го забравя.
Гадно е, че едновременно искам да се оправя, не вярвам, че мога и същевременно се чувствам толкова зле физически, че не мога да излезна от нас. В момента съм на фаза - моето легло е моята крепост :) Знам, че ако се почувствам физически по-добре малко ще видя светлина и надежда и може би ще придобия повече увереност, но засега не ми се получава.
Понеже се опитвам да чета по повече инфо наведнъж оъ форума, попаднах на тема от едно момиче за "потъването" , което изпитва. За първи път виждам някой да описва толкова точно моя проблем, но за съжаление е спряла да пише и не се знае как са се развили нещата. Освен ТЕСането за това, че не вярвам, че ще се оправя започнах и следната декларация Въпреки че усещам , че потъвам, че мозъкът ми изтръпва,усещам напрежение и стягане в главата, както и постоянна умора... За момента не ми носи облекчение и може би трябва да ползвам различни декларации.
Другото, което се опитвам да се насиля да правя е да пия вода - никога не съм пиела много вода. Мога на ден да пия половин литър и да не се сетя да пия повече и съм сигурна, че организмът ми страда от това. Сигурно и това мога да го направя навик :)
Още нещо, което разбрах - аз си приемам това, което се случва с тялото ми като враг и ми е много трудно да го приема по друг начин, а и честно казано не съм сигурна, че някога съм се обичала, много е тъжно :( а сега като се случва така още повече се е случвало в пристъп на ярост да си повтарям как се мразя, как мразя това тяло, което ме предава. Много ясно, че ме предава - аз никога с нищо не съм се грижила за себе си, нито за душата нито за тялото си .
Това е от мен засега . Продължавам с усилията :)

NeNi17
Участник
Мнения: 16
Регистриран: 20 авг 2017 08:50

Re: Дневникът на Невена-паники и тревожност

Мнениеот NeNi17 » 24 авг 2017 17:43

Мисля да включа поне по веднъж на ден и следната декларация Въпреки че не харесвам и дори понякога мразя себе си, аз много силно искам да променя това и да започна да се обичам
Ок ли е така ?

NeNi17
Участник
Мнения: 16
Регистриран: 20 авг 2017 08:50

Re: Дневникът на Невена-паники и тревожност

Мнениеот NeNi17 » 25 авг 2017 09:22

Тази сутрин се събудих чувствайки се ужасно зле цялостно, направо се чувствах като отровена. Започнах да ТЕСам плачейки, отвътре ми напираше няма да се справиш ти си слаба, буквално имах чувството, че ще умра. Казах си това е - да се свършва тая мъка и както си го извиках това , все едно някой ми удари шамар да се опомня и преобърнах нещата без да се замислям - изплува ми мисълта за майка ми как се чувствам все едно ме е изоставила, не се е борила с болестта си , защото тя е знаела дълго време, но не е направила нищо просто се е оставила да умре. Никога досега не съм се и замислила да я обвиня, приемах го като факт - ракът я е убил. Не, обвинявам я, че е знаела и се е предала, защото си е казала "ами имам го край, няма смисъл да се боря". Обвинявам и себе си, че на 16-17 г тогава е трябвало да съм по-зряла, за да се опитам да й помогна. Имам тенденция да обвинявам себе си за всичко.
Усещам, че с времето като изплуват все повече и повече неща в главата ми ще стане съвсем каша, дано успея да се съвзема и да се справя.

Потребителски аватар
ivangp
Site Admin
Мнения: 4408
Регистриран: 01 яну 1970 02:00

Re: Дневникът на Невена-паники и тревожност

Мнениеот ivangp » 26 авг 2017 08:05

Добре е всичко, което правиш стига да не спираш да ТЕСаш. Колкото повече ТЕСаш толкова повече ще ти се изяснява какво става вътре в теб. ТЕСай напук на всичко. Дори и нищо да не казваш, дори само да виеш или тихо да плачеш, дори да крещиш да се самобичуваш и обвиняваш, не спирай да потупваш точите.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.

NeNi17
Участник
Мнения: 16
Регистриран: 20 авг 2017 08:50

Re: Дневникът на Невена-паники и тревожност

Мнениеот NeNi17 » 26 авг 2017 08:23

Благодаря, Иване :) Продължавам смело напред
Снощи ужасно ме боля кръстът и краката, ужасна възпалителна неврологична болка , от която място не мога да си намеря камо ли да ходя, спя и т.н
Започнах да се тупкам за нея и болката значително намаля, спах като къпана. Днес ми е леко на душата, това не се е случвало отдавна, дори имам желание да излезна навън :)))

NeNi17
Участник
Мнения: 16
Регистриран: 20 авг 2017 08:50

Re: Дневникът на Невена-паники и тревожност

Мнениеот NeNi17 » 27 авг 2017 18:41

Разбира се излизането не ми се получи... все едно в момента, в който реша, че ми е по-добре и се зарадвам, мълниеносно ми става по-зле.
Два дни си мисля как съм станала завистлива и то за нещо толкова обикновено - как еди кой си може да излезне, да работи, да прави еди какво си, а аз не. Това чувство ме изяжда, а аз никога за нищо не съм завиждала и разбира се сега се обвинявам за това.
Бях започнала да се тупкам за случки, за да ги чистя, но тези дни някак си остана това на заден план. Само си повтарям НЕ СЕ ОТКАЗВАЙ, ВИНАГИ СЕ ОТКАЗВАШ, НЕ СЕ ОТКАЗВАЙ ТОЗИ ПЪТ! Снощи се тупках без никакви декларации, ей така, проато докато заспя. Днес по едно време ми стана толкова гадно и само повтарях колко ми е зле и добре, че мъжът ми ме е виждал къде се тупкам и се зае той да ме ТЕСа - не че знаеше какво прави :) но поне ми повлия добре

NeNi17
Участник
Мнения: 16
Регистриран: 20 авг 2017 08:50

Re: Дневникът на Невена-паники и тревожност

Мнениеот NeNi17 » 29 авг 2017 20:07

Да си кажа - доста ми е тегаво като цяло...последният път като бях при невролог, бях толкова зле с паник атаките, че ми изписа уж лек антидепресант. Пия го вече около месец, еми не се чувствам по-добре, дори мога да кажа, че се чувствам многооооо много зле цялостно. Записах си час за след седмица, за да ми даде схема да го спра, просто е нетърпимо.
Искам да разчитам само на ТЕС,но все още се лутам :) започвам, спирам, пак започвам, ядосвам се...макар и по малко се тупкам всеки ден. Малко ме е страх какво спотаено ще излезне на повърхността...

ТЕСах си мързела към спорта специално, защото не съм спортна натура , но пък трябва да смъквам кг , защото последните може би 5-6 год качих доста ( и това трябва да ТЕСам, за да разбера защо) . Малко съм ограничена откъм упражнения заради дисковата херния, но имам един кростренажор вкъщи, който ми е перфектен за целта. Днес със ставането си помислих "ех, да имам днес енергия да поспортувам" и пак си легнах. Изведнъж ми просветна " нямам енергия, но и не ми се занимава и ме мързи-ще пробвам с ТЕС". Започнах : Въпреки че ме мързи и не ми се занимава със спорт, нямам никаква енергия, аз напълно се приемам такава каквато съм.
- нямам енергия
- изобщо с нищо не ми се занимава, камо ли със спорт
- ужасно ме мързи
- обаче искам да се отърва от този мързел сега
- искам да пробвам да повъртя малко кроса
- ще опитам за 5 мин
- така ще си раздвижа кръвта
- може пък енергия да ми дойде, а и някоя и друга калория ще изгоря

Като приключих станах и се качих и въртях половин час, дори не го усетих как мина времето :) Бях супер доволна, защото като се кача изкарвам макс по 10 мин ! Не че имах нужната енергия, а някак си нужната настройка :)
Другото, което искам да споделя- намерих си едно клипче на Brad Yates, което си го пускам да го слушам , докато се тупкам вечер преди лягане, защото мъжът ми заспива преди мен и да не му говоря на главата,а като си говоря наум някак си не мога да се концентрирам, и както се тупках изведнъж ми излезна спомен от детството, който не съм включила в списъка със случките. Спомних си как не искам да ходя на детска градина, не знам защо не исках, мразех дори специфичната миризма там. Яркият ми спомен е как седя на пейката пред детската градина и чакам баба да дойде да ме вземе и си спомних, че точно това чакане на пейката ми беше последното ходене , след този случай баба започна да ме гледа вкъщи. Записах си го да ТЕСам, но все още не съм. Много интересно как изникна от нищото ... забавното в случая е, че специалността ми от университета е Предучилищна педагогика :) ,но така и не можех да работя по детски градини. Обичам си професията, учител съм по английски език, но не мога да си представя, че ще си работя точно по специалността в детска градина .
Още нещо - понеже ме поглъща в момента повече негативното и леко съм сляпа за напредъка, реших да си направя "Крива на щастието" - крива, защото знам, че ще има доста спадове, но и върхове, а щастието...всеки цели това, нали :) та така като си чертая един ден съм долу, друг ден горе , поне ще виждам и горе-то
Все още ми е трудно с визуализациите, но опитвам.
Спирам да отлагам и наред с всичко от * тази вечер започвам да чистя случки.
*първо написах "от утре" , но трябва да си го избия това нещо с отлагането, няма от утре , има сега!

Потребителски аватар
ivangp
Site Admin
Мнения: 4408
Регистриран: 01 яну 1970 02:00

Re: Дневникът на Невена-паники и тревожност

Мнениеот ivangp » 30 авг 2017 08:17

Точно така. Ще има върхове и спадове. Постоянство и дисциплина са му майката и бащата. За лудо ТЕСай за лудо не стой. В началото ще трябва да се насилваш за да преодоляваш мързела. После ще ти стане навик.
Всеки ден по малко е по-добре отколкото рядко и по много.
Навици се създават и променят с повторение.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.

NeNi17
Участник
Мнения: 16
Регистриран: 20 авг 2017 08:50

Re: Дневникът на Невена-паники и тревожност

Мнениеот NeNi17 » 08 сеп 2017 17:14

Направо не знам какво да кажа...буквално се чувствам потънала в дупка и не мога да излезна. ТЕСам и пак и пак , чистя случки нищо не усещам, вече ги няма сълзите, няма ги прозявките. Не съм се подобрила физически :( искам поне малко да се почувствам по-добре, като лъч надежда, а аз задълбавам. Всеки ден искам да се откажа , после пак си казвам, че трябва да се променя емоционално, за да се спася физически. Празно ми е някак ...
Продължавам все пак

Потребителски аватар
ivangp
Site Admin
Мнения: 4408
Регистриран: 01 яну 1970 02:00

Re: Дневникът на Невена-паники и тревожност

Мнениеот ivangp » 08 сеп 2017 19:17

Кога преди си се чувствала така? Запиши всички случки, които ти идват наум.
На какви случки от миналото ти ти напомня този период в живот ти? Запиши всички случки, които ти идват наум.
След това ги изТЕСай.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.


Върни се в “ТЕС РЕЗУЛТАТИ И МНЕНИЯ”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 7 госта