Аха, тогава
ще разредя сериите. Бях го прочела през телефона си, но явно съм пропуснала това за разреждането на сериите.
Иване, добре ли е тогава да се старая да подреждам сериите
на всеки четен час? Така от 6 до 20 ч включително има 8 серии и две, където дойде. На всеки
четен час, защото на нечетен час се сменя "работното време" на поредния орган. И, както казваш, че психологичният обрат се сменя през деня, ако тесвам в активното време на всеки орган, ще покрия най-много психологически обрати.
Виждам как ми казваш "не се затормозявай с разсъждения", ама човещинка.
Иване, в един клип в Интернет един човек показа ТЕС, като се потупа с всички пръсти на двете си ръце по главата. Ръцете бяха разположени така, както някой би се хванал за главата от смайване. Няколко пъти правих това потупване и усещах прилив на сили. Може ли да си го оставя?
Прегледът се отложи от самосебе си, защото съм в цикъл. А, когато се обадих да презапиша часа, не беше удобно за разговор и след това забравих да звънна. Което ми напомня, че на абдал птиче Господ му вие гнездото
Теснах това, че не изпитвам нищо и това, че си говоря глупости. Трябва пак, защото няма много промяна. А това, че изпитвам болезнено мястото на раничката...
Трябва ли да го тесвам? Ще ми се тази болка да отшуми без изрично тесване. Това би бил признак, че вече е спокойно.
Голямото прозяване започва на точките под мишниците. И на други точки се прозявам, но на тези почти винаги.
Дните, в които не изпитвах нищо по време на тесовете, бях в Пазарджик при роднини. Там така и не можех да се тесвам на спокойствие. Все нещо ме прекъсваше. Я детето, я някой друг. Само рано сурин бях сама, но сутрин по принцип усещанията ми от техниката са по-слаби. От вчера съм в София и съм малко по-добре. Има нещо гнило в Пазарджик (там съм родена), което чака да бъде теснато, но по-нататък.
По време на един сеанс
нещо в мен каза "отрежи я" - за раничката, да отида да ме оперират. Направо настръхнах. Това е част от мен, която иска да отиде под ножа. Не ми се описват тук причините, поради които не искам да ме оперират, но никак не искам. Теснах това "желание" за операция. По-точно теснах "страх ме е от гласа в мене, който казва отрежи раничката".
Но по време на други тесвания за раничката оставих този глас да казва "отрежи я" и... стана един малък разговор. "Защо искаш да я отрежа?", "Като я отрежа няма да стане по-добре." Някакси убедих "събеседника" си, че е по-добре да се излекувам "чисто". И след това, в представите ми, тази част, която саботира, като че ли отиде да пази матката от други посегателства. И в следващи тесвания пусках провокативни намеци за рязане, при които саботьорът пазеше и все едно казваше "само през трупа ми".
Чета една книга за биологично динамичното земеделие и убедих този саботьор, че като оздравее матката тя ще има неподозирана плодовитост и ще отгледа най-чистото и прекрасно дете. Саботьорът се съгласи, че след намесата на лекарите това няма да е възможно, както земята след пръскане с отрови не е плодовита. И застана на моя страна.
Преди време един лечител ми беше казал да си представям как ме залива
златна светлина отгоре надолу. Тогава никак не ми се отдаде и занемарих опитите. Но сега, по време на тесване, много лесно пускам да тече златна светлина. Пускам я върху цялото си тяло, но върху матката е по-гъста и по-златна
А ако усетя някой
друг саботьор с реплика от сорта на "Още ли я чистиш тая раничка? Аре стига.", веднага го пращам да излива кофи със златна светлина. Излива всяка кофа от различно място в тялото ми. Интересното е, че този саботьор си има образ - приятел, с който бяхме гаджета преди години.
Саботьорът, който казва "отрежи я" е глас
отляво, малко над главата ми. Там, където ще ми попаднат пръстите, ако махна за здрасти. А саботьорът с "Още ли я чистиш? Аре стига" е на същото място
отдясно.
Последните няколко дена
много се разконцентрирам по време на тесване. Уж започвам добре, а след няколко точки се усещам, че мисля за нещо съвсем друго и само механично повтарям напомнящата фраза. И разни представи като златната светлина, саботьор, който излива кофи златна светлина и саботьор, който пази матката ми задържат концентрацията. Също така теснах и това, че се разсейвам.
Други начини, по които се концентрирам.
По време на техниката понякога си представям, че моят мозък се свързва с всички останали и им казва "освобождавам се от раничката на шийката на матката сега". Най-често при тази представа от всички останали преминавам на конкретни познати. И често на гинеколози, с които съм си имала работа.
Представям си, че всички болни клетки се изчистват и се раждат здрави. Отгоре надолу по цялата матка минава една вълна с тази мисъл. Въпреки, че раничката е само на шийката, пускам оздравителната вълна по цялата матка.
Представям си и как раничката изчезва. Отгоре надолу и отвътре навън по цялата матка. А точно на шийката зачервеното място (така, както гинеколожката го нарисува) се превръща в здрава шийка (отново както тя я нарисува). Но тази представа напоследък е избледняла. Не си представям анимацията така живо, както преди седмица.
Един път, когато бях пратила единия саботьор да излива кофи златна светлина, а другия да се грижи за матката,
матката все едно им каза "благодаря ви" и малко се поразплаках.
Когато започнах с ТЕС отделих време, в което да си представя, че
си говоря с матката и с болното място. Не по време на тесване, а така, само на спокойствие. Представих си разговор с изменените клетки. Защо е станало така, какво искат? Прощавай, прощавам, благодаря и подобни. Тогава им обещах, че няма да пуша повече. Не че пушех много напоследък, но съвсем ги спрях. В интерес на истината от тогава (две седмици) запалих две цигари. Не исках да казвам на братовчедка ми, че съм ги спряла. Имам си вътрешни конфликти и с нея, но ще ги оставя за по-нататък.
Почти всяка вечер се отбивам на гости на матката. Да я видя как е
Извиних се, че съм запалила цигара, но след като го ударих на угризение си казах "я стига" и си дадох позволение да пуша, ако искам. Аз пък не искам. Но очаквам събития, при които може да ми се допуши (гости, общуване). Ще видим.
Разсъждения за ТЕС. Всеки човек иска да има на разположение проефесионален психоаналитик и време, в което да се среща с него. Също така хората знаят кои са им проблемите, но не ги формулират точно, а ги оставят да се въртят съмнително из главите им. Докато пред доктора трябва да назовеш проблемите. И при изричането им половината работа на професионалиста е свършена. Погледнато така аз виждам ТЕС като една прекрасна форма на автопсихоанализа. За да теснеш нещо, трябва първо да го формулираш в разумно изречение. И, както си мислиш, че знаеш точно какъв ти е проблемът, изведнъж сглобяваш толкова сложно и оплетено изречение, че се чудиш как така не можеш да вербализираш усещанията си. След малко лутане проблемът добива форма, казваш го в разбираемо изречение. И това е по-хубаво, отколкото пред психоаналитик (предполагам), защото в неговия кабинет може само да се надяваш той да се размисли върху проблема ти и да го реши. А при автопсихоанализата с ТЕС формулираш проблема, за да го изчистиш веднага, а не за да чакаш някакво разрешение. Това е предимство. Освен това не ангажираш никого, не пътуваш до кабинета на доктора и свършваш работата между другото, в 5-те свободни минути. Такива неща ми се въртят из главата. И всъщност
тази тема е част от автопсихоанализата ми. Е, не е съвсем авто, защото Иван помага