Злоба, агресия и самосъжаление - процесът на борба

[mimiska]

Прехвърлям се тук и отварям нова тема, защото реално приключих с предизвикателството. То ми помогна да идентифицирам корена проблемите и сега започвам нова борба. Различният елемент в нея е, че много добре познавам противника си, знам срещу какво съм изправена и това ми дава предимство.

Аретюз, благодаря ти за включването по моя въпрос. Аз много ценя мнението ти и знам, че си много напред с материала. Надявам се и аз да стигна дотам някой ден.

ще поддаде коричката и ще започне да излиза насъбралата се гной (извинявам се за шантавата интерпретация, ама такава асоциация имам). Трябва или да съм луда или изключително безотговорна към себе си, труда си и стремежите си, за да оставя раната да си зарастне и да се покрие пак някъде там дълбоко в мен.

По някое време може да ползваш тези фрази като настройки... ако се наложи

Никога не би ми хрумнало! Благодаря за идеята. Но ми трябва малко помощ... Аз формулирах настройката така и правя техниката на избора:
"Въпреки че съм идентифицирала проблема и съм го изкарала на повърхността като рана, която чопля оттук-оттам, за да изтече гнойта, аз напълно и безрезервно приемам себе си и избирам да успея". Дали правилно съм те разбрала? Моите убеждения са, че настройката трябва да съдържа проблем, а това всъщност не е проблем... Или аз принципно бъркам за настройката?

За да съм по-сериозна, след като приключих с предизвикателството, аз си приготвям 2-3 кристалчета морска сол и преди ТЕС взимам едно и пия чаша вода. Просто подсилвам ефекта, или поне си вярвам, че така правя. Работя с горната настройка и тази:
"Въпреки че когато еди-какво си стане, аз реагирам със злоба, агресия, самосъжаление, омраза и се затварям в себе си, аз напълно и безрезервно приемам себе си". Разбира се, идват ми и други неща за ТЕСане, с тях продължавам без сол.

Искам да мине малко време, да видя как ще подредя и усмиря духовете в себе си, да ми мине кризата, да върна и да свикна отново със себе си и тогава може би ще започна друго предизвикателство. Формулировката или ще е допълнение към първото, или ще се захвана с някой друг мой висящ хроничен проблем. Вярвам, че времето и ТЕС ще ми дадат отговора.

Поздрави и весели празници!!!

П.С. Използвам и една друга формулировка, ще ми е любопитно вашето мнение за нея:
"Въпреки че знам, че на подсъзнателно ниво нагласата и вярванията ми са еди-какви си от време оно, аз напълно и безрезервно приемам себе си и избирам да променя тази нагласа в съответствие с реалността сега!".
Става ли?

[ivangp]

Става. Действай с каквото ти дойде наум. Щом така ти идва, значи така е правилно за теб. Никой друг не знае по-добре от теб самата какво да казва в настройките. Ние само предлагаме. Ти избираш.
Действай и пиши за резултатите!

[Arethuse]

Ами аз нямах конкретна идея, но понеже така добре си синтезирала проблема в тези няколко изре`ения, може да ги използваш. Например ¨Въпреки насъбралата се гной от (еди какво си) аз приемам себе си и избирам (еди какво си). Или Въпреки, `е съм безотговорна към себе си, труда си и стремежите си, защото се съпротивлявам (успеха, подобрението си...), аз напълно и безрезервно оби`ам себе си... някакви такива. Но както Иван е казал, ти си знаеш най-добре. Аз само исках да ти обърна внимание, `е всъщност имаш готова формулирова, формулирана при това от самата теб, което е най-ценно. Поздрави!

[mimiska]

Благодаря ви!

Доизкусурих формулировката и мисля, че е тази, защото се чувствам много добре. Приповдигнато ми е едно такова и най-вече любопитното е това, че имам непреодолимо желание да правя ТЕС с тази настройка. Правя ТЕС със сол и чаша вода, но го възприемам като "нещо като" предизвикателство, а не предизвикателство в чистия му вид. Може би защото нямам намерение да го правя 30 дни, не знам. Но знам, че съм чувствително по-добре.

Освен общото ми самочувствие, което също разбира се е показател, за резултати реално няма какво да пиша засега. Днес има планирана една такава случка, от която аз обикновено губя ума и дума и потъвам в морето на самосъжалението, страха, опасенията, и в основата на тези ми реакции седят именно тези мои подсъзнателни нагласи, които сега атакувам. За момента съм спокойна, не ми е напрегнато, не ми е свито под лъжичката, съзнанието ми не е заето с построяване на сценарии и фантазията не ми се е развинтила. Искрено се надявам и довечера да мога да напиша, че така и не съм стигнала до това си състояние.

Ето я настройката, с която работя основно:
"Въпреки че на подсъзнателно ниво имам нагласи за ... от преди 18 години, аз напълно и безрезервно приемам себе си и се изчиствам от тези нагласи сега!"

[Arethuse]

Браво на теб! Продължавай, явно си на прав път

[mimiska]

Мерси!

Сигурно пак съм попрекалила с очакванията - давам си сметка, че би било прекалено нереално да очаквам тотална липса на кофтите ми прояви само 1-2 дена след идентифицирането на проблема. Мда, поизпуснах си нервите след случката. Но ако мога да меря злобата, агресията и нервността ми в скала от 1 до 10, днес бих я оценила с 3, докато преди под 8 не съм падала. Пак е нещо, не ли?

Аз съм доволна. Първо, видях, че много бързо очаквам резултати. Върху това може да се поработи, ама то е безобидно общо взето. Второ, видях, че резултат има, дори и да не е толкова голям, колкото би ми се искало. Но това е все пак видим ефект от ТЕС и размислите. Четвърто, много бързо след нервния си изблик се успокоих и признах, че не съм била права. Това пък не се беше случвало ама точно никога. А сега това не беше ход, това беше вътрешното ми убеждение. И последно по хронология, но не и по важност, сега се чувствам пак добре. Не съм се отчаяла, не съм се предала, напротив - продължавам и да, и аз вярвам, че това е верният път!

Поздрави!

[ivangp]

Добре си се справила, но ако беше направила една ТКФ върху случката от преди 18 години или върху последната случка в която си реагирала по подобен начин вероятно резултатите ти щяха да са още по-добри.

[mimiska]

Не знам дали е точно така... Защото преди 18 години нямаше случка, имаше обстоятелства. Не особено благоприятни за мен, но аз ги приех и се съобразявах с тях изцяло. И на базата на тези обстоятелства имам нагласи на поведение, на отношение и на самочувствие. Нелепото в случая е, че обстоятелствата коренно се промениха, но не и моите нагласи. Напротив, те сякаш се изостриха, защото сега им беше паднало да се изявят. И като излязоха „наяве”, явно решиха, че сега е дошло времето за мъст. И злоба. И затова всяко съприкосновение с хората, свързани с онези обстоятелства, се посрещаше на нож и се започваха едни обвинения, едни оплювания, успоредно със самосъжаление и самоунищожително страдание от моя страна. Тъпо. Единственото, което е трябвало да направя, е било да проумея реалността, да заживея с нея и да променя нагласите си съобразно новите обстоятелства. Аз съм знаела, че това е пътят, но не съм знаела как да се преборя с демоните вътре в мен. Толкова надълбоко съм била скатала болката и обидата, които са ме работили, че вместо просто да забравя, да простя и да си заживея живота, за който съм мечтала, аз тръгнах по пътя на отмъщението и омразата. Превърнах се в тотално огледален образ на това, което бях – толерантна, състрадателна и съпричастна.

И тъй като „случката” реално продължи години, аз не виждам как бих могла да направя ТКФ... От друга страна, ТКФ за "последната случка, в която съм реагирала по подобен начин" се припокрива с настройката, която правя редовно, гласяща „след като се случи еди-какво си, аз реагирам еди-как си”. И все пак вчера беше един важен ден. След като започна с апатия и безразличие, нежелание и липса на стимул, когато се отдадох на половинчасово ТЕСане, мислите ми заскачаха и заоформяха настройки и утвърждения.

Първо стигнах до извода, че търся причина, търся повод да накарам човека до мен да се чувства виновен за това, което прави. А оттук директният резултат е ожесточен спор и сриване на нерви, двустранно.

После разбрах, че същевременно искам да злепоставя другия участник в драмата – пак много целенасочено търсейки поводи и доказателства , че действията и намеренията му са нагли, нахални, безочливи, неетични, несъобразени с мен и целящи изгода – финансова и/или морална.

И след малко настъпи кулминацията, която се състоеше в толкова елементарното прозрение, че всичко, което трябва да направя, е да простя. И на човека, спрямо когото нагласите ми са (бяха) застинали във времето, и на себе си, че съм слязла до толкова ниско ниво, че да се отдам на злонамерените си помисли. И още по време на първата серия по точките физически усетих как ми става по-леко, по-светло, по-приятно, все едно някакъв полъх от смес от добрина и чистота премина през тялото ми. Все едно че ме дезинфектира... Все едно че ми погали душата... Интересни усещания, не ли? И без това едвам намирам думи да ги опиша, а като ги намеря, звучат доста странно.

И също много любопитно е, че сега съм някак безчувствена... Предполагам, че това е някакво междинно състояние, все едно съм във вакуум. Асоциирам го с нуждата от технологично необходим минимум от време, по време на който да се затрие това, което трябва да бъде затрито и да се установи това, което трябва да бъде установено. И вярвам, че след това ще съм ...пречистена. Презаредена. Препрограмирана. Идва ми да напиша „нов човек”, ама не е съвсем вярно... По-скоро ще съм старата аз.

[ivangp]

Няма да си старата, никога вече........ Просто няма как да стане. Всичко тече и се променя.

[mimiska]

Хаха, да, прав си.

Може да се каже и така: ще съм по-стара от старата и ще съм по-зряла. Същевременно ще съм по-млада от старата, защото мисленето ми ще е такова.