Страница 2 от 4
Публикувано на: 13 Ное 2009 22:07
от daromi
Хашимотнахме я и тази тема набързо. Колкото и теми да отвориш - все една и съща съдба. Ама не си признавам, че съм виновна, защото сега не тесам - НЕВИННА СЪМ!
Прав си е Иван да се оплаква от хашимотовки
Публикувано на: 13 Ное 2009 22:08
от daromi
Защо не ТЕС-ваш?
Публикувано на: 13 Ное 2009 22:19
от nia
Опитвам се да разсъждавам на трезва глава, затова
, замалко, за разнообразие
.
Мислех си за това всеослушание - още ли те смущава? След като хората тук те харесват, защо "хората, които знаят как се логваш" да не те харесат също (това, което пишеш)?
Публикувано на: 13 Ное 2009 22:34
от daromi
Откъде знаеш мнението на другите, освен своето?
Непознатите не ме притесняват. Всъщност, непознатите винаги са ме харесвали. Те нямат претенции към мен. Проблемите започват да се появяват, когато започнем да ставаме "близки".
И понеже не се давам лесно...
Опитвам се да "просветля" цялото домочадие и ги насочвам да влизат тук. Не държа синът ми да знае за всичките ми здравословни проблеми. Но май засега няма такава опасност
Другите ми познати също не е необходимо да знаят такива подробности за мен, защото някои ги избива на съжаляване (ти харесваш ли да те съжаляват?), други на злорадство, трети започват други някакви сметки да правят дето и аз не ги разбирам. Всичко това малко или много ме разсейва все още (все по-малко). Това е един от проблемите ми, с които трябва да се справя. Затова за мен беше важно да започна да пиша пред всички. И да казвам неща, които не бих желала да споделям.
Публикувано на: 13 Ное 2009 22:46
от nia
Единственото нещо, което е леко смущаващо ако синът ти влезе тук е, че ти неистово криеш нещо, което (пак съдейки по себе си) аз лично не смятам, че е кой-знае какво, но в неговата глава би могло да е всичко ...
Дано прочете този пост за да се успокои, омръзна ми да те спасявам
.
Публикувано на: 13 Ное 2009 23:04
от nia
Всичко, което аз съм написала тук е написано без никакво насилие спрямо себе си, искало ми се е да го кажа, да го извадя навън, но когато му е дошло времето - малко по-рано не съм била в състояние да го направя.
Аз мисля, че това което хората оценяват като четат тук (а и изобщо) са не толкова фактите, а отношението ти към тях.
Иначе и аз не съм я докарала до там да смятам, че всичко мога да споделя.
Публикувано на: 13 Ное 2009 23:07
от daromi
И аз съм писала, "когато му е дошло времето" - когато съм била готова да го направя.
Публикувано на: 13 Ное 2009 23:08
от daromi
Публикувано на: 13 Ное 2009 23:12
от ivangp
Дароми и Ния, добре се справяте.
Фактът, че споделяте успехи го доказва.
Т.е. реултатите ви говорят сами за себе си.
Вие си имате всяка свой път да извърви.
Пишете си една на друга когато виждате проблеми в някой от постовете на другата и се сръчквате към някаква промяна, но промяната настъпва не когато сте сръчкани, а когато сте готови за нея. Първоначално винаги има съпротива срещу промяната.
Затова имено и аз си мълча през по-голямата част от времето и ви оставям да си извървите собственият път. Намесвам се само когато има опасност от големи отклонения от посоката на движение, според мен.
Приемете, че мълчанието в моя случай е признак на съгласие и одобрение.
Плюс това много пъти съм казвали продължавам да твърдя, че моето мнение не е меродавно и че и аз допускам грешки, както всеки друг.
Така че не придавайте чак толкова голямо значение на моето мнение.
Пази боже да станете зависими от одобрението ми.
Докато вървите и търсите ще намирате.
Коя по-рано, коя по-късно. Важното е да не спирате и да си вярвате. Което засега правите. Така че, продължавайте в същия дух.
Публикувано на: 13 Ное 2009 23:25
от daromi
Иване, искрено благодаря за този пост!
Публикувано на: 14 Ное 2009 07:52
от nia
Като сме го ударили на откровения да кажа и аз.
Иване, в крайна сметка винаги тайничко съм се надявала, че е така, ама само защото си вярвам в магии. То и затова Дядо Коледа пак ще идва у нас тази година. Алекс днес ще му пише email. Чудя се дали и аз да не му драсна някой ред ....
Публикувано на: 14 Ное 2009 09:09
от nia
Daromi, искаш ли поглед от страни.
Не подозирах, че и ти си имала нужда от този пост на Иван
- от моята камбанария се виждаше, че ти си в алтернативната сфера от отдавна, наясно си с всичко необходимо, откакто работиш с ТЕС следваш много прав път, стъпка по стъпка, точно както Иван казва и изобщо ти ми изглеждаше най-добрия ученик, който един учител може да си пожелае. Само където изчезваше от време на време, но иначе всичко при теб изглеждаше като по ноти. Смятах, че си осъзнато уверена в това, което правиш. Докато аз съм сляпо уверена, което ... не знам, обърках се
.
Публикувано на: 14 Ное 2009 09:17
от daromi
И правилно спря!
Преди да си наложила изцяло шаблона си отгоре ми
Нали ще да ме насърчаваш да пиша, а не обратно?!?
Всъщност, някъде из постовете ми има отговор на този въпрос, без да ми е задаван. Но отговорът го има също и в последния пост на Иван.
Публикувано на: 14 Ное 2009 09:28
от nia
Ако имаш предвид това
Пишете си една на друга когато виждате проблеми в някой от постовете на другата и се сръчквате към някаква промяна, но промяната настъпва не когато сте сръчкани, а когато сте готови за нея. Първоначално винаги има съпротива срещу промяната.
Иван е пропуснал да каже, че дори и да не си готов за промяната е добре да те „сръчкат” – тогава в главата ти започва да се пече нещо докато се изпече. Иначе ще си умрем от глад, или ще минем на диета, или пък напълно и безрезервно ще приемем слънцеядството ...
Публикувано на: 14 Ное 2009 09:36
от daromi
Което няма да е никак зле
Имах в предвид по-скоро това:
и аз допускам грешки, както всеки друг
Мерси, че си ме смятала за идеална!
Съжалявам за разбитите ти илюзии!