Дневник на Femme

Femme · Мнение от **Femme** » 08 Ное 2010 18:04

Зациклих. Този път абсолютно. Нито ТКФ, нито обикновено тесане ми помагат. Ужасявам се при мисълта, че някои неща могат да се повторят, различни от първата случка. И това го тесах 1000 пъти! Какво може да е това ПО, което е толкова силно, идея нямам! Даже незнам какво да пиша, нямам предположения, нищо. Омръзна ми и съм бясна, обаче нищо не мога да направя.

Мнение от **ivangp** » 08 Ное 2010 20:14

Можеш - да ТЕСаш това че ти е омръзнало и това, че си бясна също.
Когато си неутрална към проблема, тогава ще се повлияе и проблема.

mayadob · Мнение от **mayadob** » 08 Ное 2010 20:40

Дай си малко почивка. Ако можеш, разбира се. Тоест, ако имаш спокойствие.

vqra · Мнение от **vqra** » 09 Ное 2010 11:33

"Въпреки, че се ужасявам се при мисълта, че някои неща могат да се повторят......и избирам увереност, че никога няма да се повторят /или което е положителното твърдение, не е ясно от примера ти.... "

Alisa · Мнение от **Alisa** » 09 Ное 2010 20:27

Femme, ако това ще ти помогне, знай, че те подкрепям и много искам, да успееш!

Тесай: имам право на почивка
аз се подобрявам с мое темпо, защото така е най-добре за мен
ТЕС ми помага, дори и да не го осъзнавам всеки път
Доверявам се на себе си и свойте възможности
ТЕС ми дава чудесна възможност, да преборя проблемите си
Въпреки, че - не се чуствам удовлетворена от...?!
- се чусвам изолирана от...?!
- се чуствам отегчена от...?!
- незнам какво искам от...?!
Ако искаш използвай ги или намери свой вариант, ще е най-добре:D
Успех!

Femme · Мнение от **Femme** » 10 Ное 2010 16:23

Благодаря ви на всички. Ще имам предвид това, което ми казахте, но сега ми дойде на ум нещо съвсем различно, нещо което не съм тесала досега. Последните дни бях самото спокойствие - тиха вода. Обаче, както знаем, тя е дълбока. Така се оказа днес и за мен. При цялото ми спокойствие изведнъж получих такава атака, с такова зверско сърцебиене, че щях да припадна, а бях навън. Веднага започнах ТЕС наум - с НФ"Избирам/Моля тялото си върна нормалния пулс" и "Задушавам се". Отделно си правих Хоонопонопоно и така лека-полека влязох в норма.
Но още щом започна сърцебиенето в главата ми мина мисълта за притесненията ми относно общуването - по-специално новите контакти, защото се чувствам непрекъснато длъжна да ги защитавам и обосновавам. И днес имах същия проблем, само това ме тормозеше (беше като фоново напрежение от снощи и днес през целия ден) и веднага тялото ми раегира с ПА.
Върнах се вкъщи и започнах с Декларации за този проблем. Ще пиша по-нататък подробно.

mayadob · Мнение от **mayadob** » 10 Ное 2010 20:19

Фам, и тук да те питам. Можеш ли да дойдеш на срещата - обсъждаме я в темата за срещи - http://emozdrave.info/forum/viewtopic.p ... 4&start=30

Femme · Мнение от **Femme** » 11 Ное 2010 15:16

Продължавам с Декларациите.
Всичко се завъртя около общуването и контактуването.
Първо си бях написала няколко, но докато ги тесах една по една стигнах до една генерална, която обобщи страховете ми от нуждата да защитавам, обосновавам и обяснявам всеки мой контакт, интерес и пр.
ТЕСах с „Въпреки че изпитвам страх да говоря за себе си, живота и интересите си, аз ....... и избирам откритост и спонтанност във взаимоотношенията си”
След това ми изникна момента, в който аз наистина се почувствах сама, без близки, познати, приятели. Това беше времето, когато дойдох да живея в София (мисля, че още някой тук често повтаряше „откакто дайдох да живея в София”) Аз дойдох тук с много сериозна вътрешна съпротива.
Декларацията ми беше:
„Въпреки че заживях в София без желание, сякаш временно, а душата ми остана в родния град, не създадох приятелства и се чувствах като дърво без корен, самотна и нещастна, аз........и избирам да я приема с цялото си сърце като мой, близък град.”
Доста потесах така, обаче чувствах, че нещо вътре в мен не позволява да почувствам Декларацията и нещата от нея да се случат. Реших да тесам евентуално ПО с:
„Въпреки че да приема София за мен означава да се отрека от ...... аз....... и се освобождавам от тази мисъл сега” След което нещата тръгнаха.
Дойде ми на ума да тесам психологическите ползи от ПА/депресия или както и да се нарича. И започнах едно тесане на какво ли не.
• ПА като извинение за непоемане на отговорност за живота си
• ПА като причина за липса на инициативност
• ПА като извинение за мързела ми
• ПА като средство да се чувствам малкото дете, което има нужда от закрила
Зададох си въпросите мога ли да поема повече отговорност за живота си, да получавам по-малко внимание, да поема повече грижи, да позволя на другите да разчитат повече на мен, отколкото аз на тях и започнах едно по едно да ги тесам и тях.
• .....избирам да поема повече отговорност за живота си
• .....избирам да се науча да живея с по-марко внимание от страна на околните
• .....избирам да порасна

Това е дотук. Разсипах се вчера и днес от тесане, но се чувствам доста по-добре, сякаш напипвам вярната нишка.

vqra · Мнение от **vqra** » 11 Ное 2010 19:05

Чудесно Фам! Много добре звучиш в частта за ПО-тата.

София не ти ли се струва доста отвлечено за подсъзнанието понятие?
Не е ли по-добре: ".....избирам да имам приятели, на които да разчитам", или нещо по-конкретно от град?

Или пък: "Въпреки, че ми се налага да живея в тази задъхваща се, мърлява и лишена от положителна енергия столица....."

Като каза за порастване си спомних, че като малка казвах, че не искам да порасна. И май така стана....

Femme · Мнение от **Femme** » 15 Ное 2010 14:46

Да, може би ще опитам по-конкретно. Благодаря ти!

Femme · Мнение от **Femme** » 01 Дек 2010 18:13

Изтесах и проиграх всичко, свързано с притесненията ми за приятелства, връзки и т.н. Мога да кажа, че вече не чувствам дискомфорт. Изтесах и всичко по причини, следствия и т.н. за да стигна до тресящото ме състояние на тревожност. В хода на тесането излязоха други проблеми с майка ми(която вече почина, лека й пръст) и с дъщеря ми, но тях ще ги почна тия дни. Сега се чувствам безкрайно спокойна, сякаш се нося по течението. Но за мен това е толкова ново състояние, че чак не ми се вярва, че се е случило и най-вече, ЧЕ НЕ Е ЗА ПОСТОЯННО. Казвам си "Как така ще ми е добре и няма да ми прилошава?" Сякаш сега състоянието ми е ненормално, а не предишното. Та явно толкова съм свикнала със сгибаното си състояние, че съм го приела за своя същност. Просто има моменти, в които се чудя, че се чувствам СТРАХОТНО и не ме е страх. Имам тук още малко работа. Да изтесам неверието, съмнението, че нещата са добре и то за постоянно.

Мнение от **ivangp** » 01 Дек 2010 19:28

Въпреки че съм свикнала с ПА и да ми е зле, аз....................и избирам да свикна с новото си състояние на душевен мир, спокойствие и увереност в собствените сили и в това, че вселената подкрепя всяко мое начинание.

mayadob · Мнение от **mayadob** » 01 Дек 2010 20:23

Понякога имам чувството, че тук във форума едновременно ни се случват нещата. Имам предвид, че едновременно по темите на няколко човека във форума има закучване или отпушване.

Фам, и аз скоро минах през това усещане за ново спокойствие. Предполагам, че при теб амплитудата е по-голяма, но ми е познато това очудване, че дискомфортът липсва.

vqra · Мнение от **vqra** » 01 Дек 2010 22:18

mayadob написа:Понякога имам чувството, че тук във форума едновременно ни се случват нещата. Имам предвид, че едновременно по темите на няколко човека във форума има закучване или отпушване.

Aбсолютно - така е!!!

Браво, Фам!

пс: А на Коледното парти ще се срещнем ли?

Femme · Мнение от **Femme** » 03 Дек 2010 08:25

Благодаря, Иване, тесах с това и продължавам, защото се оказа, че съпротивата на Егото е страховита. Направо ми иде да си набия шамарите. Засипах се с въпроси, от сорта "ама как успях, ами то не е възможно, я да видим сега" Точно като някой мастит философ, закоравял и вкиснал се вече от негативизъм. Така че сега се води борба на живот и смърт да се запази НОВОТО сатукво.
Благодаря ви и на вас, Мая и Вяра!
Вяра, за купона ще пиша в темата за събирането.