Хубавите неща в живота ми - виждам ги, но не ги усещам
Публикувано на: 18 Май 2010 11:19
Днес се навършва точно 1 година от деня в който се запознах с ТЕС.
Равносметката ми:
Преди година приех ТЕС в живота си за да ми помогне да се науча да УСЕЩАМ хубавите неща, с които е пълен живота ми (защото аз за знаене си го знаех, виждах го, това не е трудно, можеш да сравниш предпоставките за щастие, които имаш с тези на околните).
Първия спомен от този ден, който ми идва наум е, че беше слънчев. Днес не е. (Всъщност точно в този момент първият слънчев лъч се прокрадва през прозореца.)
Отразява ли това равносметката ми?
(Лъча се скри.)
Да, мисля, че я отразява.
През тази 1 година безспорно научих много неща за себе си. Чувствах ли се по-щастлива по пътя – да, имало е моменти, когато беше така, както и моменти, когато се чувствах ужасно. Сега дори си мисля (и много пъти съм си го мислила), че преди 1 година бях по-щастлива, повече в мир със себе си, предполагам защото не бях осъзнала много неща. Баланса за периода като усещане – не, не е в полза на положителното, но до сега винаги съм приемала това като „трудностите на пътя” и съм вярвала, че нещата ще се обърнат. Е, няма да се обърнат сами, това вече е доказано.
Предполагам, че причината е в целите, които съм си поставяла тогава, преди да започна, и сега. Сега искам много повече и това, че изчистих негативните чувства от миналото си не ми е достатъчно, защото на тяхно място се появиха нови, съвсем различни, но отново отрицателни неща. Да, интензитета им е много по-малък, но АЗ ГИ УСЕЩАМ и интензитета няма значение, особено на фона на това, че аз вече знам, че заслужавам много повече.
Та на база горните наблюдения, ясно ми е, че вместо да заместя празните места, които болката освободи в мен с положителни усещания, аз ги оставих да си стоят празни и те се запълниха с това, което и с времето съм доказала, че влиза по-лесно в мен – отрицателното. Иначе положителното, то пак си е наоколо, виждам го, но НЕ ГО УСЕЩАМ (всъщност дори мисля, че го виждам все по-трудно).
Пиша това дълго нещо (все са такива моите писания), защото осъзнавам, че вече е крайно време да развия усещането си за положителното, крайно време е да му позволя да започне да протича през мен, на това искам да посветя тази тема и следващата част от живота си с ТЕС.
Не съм мислила все още по това как бих могла да го постигна, смятам да пиша тук и да разсъждавам успоредно. За пръв път сякаш не разчитам толкова много на интуицията си, която ако имаше някаква смислена идея как действа този механизъм, досега щеше да ми я е подсказала. Може би по-натам ще е тя, но за сега може толкова. Явно, че в мен има вкоренен модел за привличане на отрицатемното и нямам идея от модел за обратното. Живея с човек, който носи положителния модел в себе си, но и той няма как да ми каже как се постига, а същевременно търпи последиците от моя отрицателен модел без с нищо да го е заслужил. Притеснява ме това, че може да предам или вече да съм предала този модел на децата си. Не искам да бъде така и ще променя това.
Обръщам се към всички, които имат какво да кажат по темата, ще се радвам на насоки като за начало. Чувствам, че е добре да се доверя на насоки този път, чувствам се доста начинаеща в тази сфера, а и ми писна от криволичене (вече май не ми е интересно). Не че смятам, че ще го избегна, но поне още от самото начало да не тръгвам по мой си заобиколен път, в което имам талант, да, така е, признавам си го.
Все още е мрачно навън ...
Равносметката ми:
Преди година приех ТЕС в живота си за да ми помогне да се науча да УСЕЩАМ хубавите неща, с които е пълен живота ми (защото аз за знаене си го знаех, виждах го, това не е трудно, можеш да сравниш предпоставките за щастие, които имаш с тези на околните).
Първия спомен от този ден, който ми идва наум е, че беше слънчев. Днес не е. (Всъщност точно в този момент първият слънчев лъч се прокрадва през прозореца.)
Отразява ли това равносметката ми?
(Лъча се скри.)
Да, мисля, че я отразява.
През тази 1 година безспорно научих много неща за себе си. Чувствах ли се по-щастлива по пътя – да, имало е моменти, когато беше така, както и моменти, когато се чувствах ужасно. Сега дори си мисля (и много пъти съм си го мислила), че преди 1 година бях по-щастлива, повече в мир със себе си, предполагам защото не бях осъзнала много неща. Баланса за периода като усещане – не, не е в полза на положителното, но до сега винаги съм приемала това като „трудностите на пътя” и съм вярвала, че нещата ще се обърнат. Е, няма да се обърнат сами, това вече е доказано.
Предполагам, че причината е в целите, които съм си поставяла тогава, преди да започна, и сега. Сега искам много повече и това, че изчистих негативните чувства от миналото си не ми е достатъчно, защото на тяхно място се появиха нови, съвсем различни, но отново отрицателни неща. Да, интензитета им е много по-малък, но АЗ ГИ УСЕЩАМ и интензитета няма значение, особено на фона на това, че аз вече знам, че заслужавам много повече.
Та на база горните наблюдения, ясно ми е, че вместо да заместя празните места, които болката освободи в мен с положителни усещания, аз ги оставих да си стоят празни и те се запълниха с това, което и с времето съм доказала, че влиза по-лесно в мен – отрицателното. Иначе положителното, то пак си е наоколо, виждам го, но НЕ ГО УСЕЩАМ (всъщност дори мисля, че го виждам все по-трудно).
Пиша това дълго нещо (все са такива моите писания), защото осъзнавам, че вече е крайно време да развия усещането си за положителното, крайно време е да му позволя да започне да протича през мен, на това искам да посветя тази тема и следващата част от живота си с ТЕС.
Не съм мислила все още по това как бих могла да го постигна, смятам да пиша тук и да разсъждавам успоредно. За пръв път сякаш не разчитам толкова много на интуицията си, която ако имаше някаква смислена идея как действа този механизъм, досега щеше да ми я е подсказала. Може би по-натам ще е тя, но за сега може толкова. Явно, че в мен има вкоренен модел за привличане на отрицатемното и нямам идея от модел за обратното. Живея с човек, който носи положителния модел в себе си, но и той няма как да ми каже как се постига, а същевременно търпи последиците от моя отрицателен модел без с нищо да го е заслужил. Притеснява ме това, че може да предам или вече да съм предала този модел на децата си. Не искам да бъде така и ще променя това.
Обръщам се към всички, които имат какво да кажат по темата, ще се радвам на насоки като за начало. Чувствам, че е добре да се доверя на насоки този път, чувствам се доста начинаеща в тази сфера, а и ми писна от криволичене (вече май не ми е интересно). Не че смятам, че ще го избегна, но поне още от самото начало да не тръгвам по мой си заобиколен път, в което имам талант, да, така е, признавам си го.
Все още е мрачно навън ...