Смятах да пусна една нова тема озаглавена "ПРОМЯНАТА", но така или иначе всички теми тук са свързани с това.
Какво означава промяната и как я чувстваме и дали я чувстваме. Дали техниките, които прилагаме ни променят и всъщност усешаме ли го. Нали това е мерител за това дали има движение в главата. Повдигам този въпрос, защото от някои от форумците прочетох , че няма движение при тях по повод на определени проблеми. Самият аз също вс е още не съм разрешил някои от основните проблеми, които имам и зради които основно съм започнал да се занимавам с методи на самопомагане. В същото време ние продължаваме да задълбаваме в тези техники, въпреки че крайната цел не е постигната за някои от нас. Не означава ли това, че някъде нещо у нас подсказва че промяна има , само дето не е на 100% това, което искаме.
Честно да ви кажа аз лично след горе долу непълна 1 година практика в духа на сайта , мога да кажа че все още не ми стиска да стигна докрай в смелостта си за дълбока промяна. Усещам отпечатъка от работата, но целта, която стои пред мен е все още заобградена от ПО.Не знам какъв е , но го усещам. Ошо беше казал , че човек който не е готов да умре за да се промени, значи не всъщност не иска духовната промяна. Не мога да кажа към кои хора да се причисля, защото коронната ми дисциплина е да съм двете крайности т.е. или безкрайно чисто небе или облаци. Какви може да са тези такива модели, че да подлежат на такъв труд за промяна и силата, която подсъзнанието има да ги отстоява. Интересно ми е също , че в определени моменти съм реагирал, като свободен човек,а в друго време в аналогични ситуации се връщам с лекота към старите си навици, та да ви кажа съм се хващал че и за ТЕС забравям
!!! Аз лично бих усещал промяната като нещо като 2 електрона, който да променят орбитата си на движение. Сега се сещам и затова, как Живорад е стигнал до 1аст от техниките си като идея. В Белград по време да разходка наблюдавал двама как искали да отскубнат едно дърво. Дърпали, дърпали но не могли да го извадят и тогава започнали да го клатят, така че дървото стигало от една крайност в друга и така извадили дървото. С една дума когато сме в една крайност ни трябва нещо много мъничко, което да ни върне в съвършено ново равновесно състояние, което е необратимо, ако е ПРОМЯНА. Не се ли пазим от страх от тези "критични" състояния, които всъщност може би са онова от което имаме нужда и това да ПО на ПО-ти. Както е при мен, ако си почивам вкъщи да предположим една седмица може да усетя щастието, веднага след няколко работни дни и малко умора започват глпавите мисли и модели. Винаги съм си мислил, че медитацията сред спокойствие и ароматни цветя е по-лесно отколкото сред прашния и шумен град, та даже до там да се питам дали в нашите условия това сред тихата гора е медитация. Имам приятели, които живеят относително спокойно , защото не правят почти нищо. В момента обаче, в който предприемат действия веднага излизат от равновесие и са ме съветвали да не си давам зор, защото така не се живее много. От години наблюдавам това и у себе си и съм "мечтал" и в двете ситуации да се чувствам еднакво комфортно. Ако на някой му е интересна тази тема и има идеи за основните ПО-та, които управляват "онези ограничаващи" модели, можем наситина да отворим нова тема, където да говорим и предлагаме първичните ПО-ти, които контролират живота ни и държат основния пакет акции.