Прокси-предизвикателство за алопеция
Публикувано на: 31 Юли 2010 19:06
Здравейте, отварям тази тема по съвет на Иван. Той ме нарече "пионерка", защото съм се заела с една не много лека задача за новобранка, а именно да направя 30 дневно предизвикателство чрез прокси, за да видя дали това ще повлияе на излекуването на децата ми от гадната алопеция. Задачата ми се усложнява и от това, че трябва да работя и за двамата. Обмислях вариант да започна първо с единия си син, а след 30 дни да продължа с другия, но така и не можах да избира с кого да започна и кой да оставя на второ място.
И така - днес е първият ми ден. Започнах от обяд, защото половин ден се чудих как и от къде да я подхвана, прокси ли да използвам или да се помъча да работя с децата. После прочетох "започнете отнякъде" и реших, че няма какво да протакам и започнах. Първото ТЕСане ми отне около два часа. Беше ми трудно да изчистя негативните си емоции към проблема на дечицата ми. Започнах с безсилието - борим се с проблема повече от две години и колкото повече време изминава, толкова по-безсилна се чувствах от липсата на резултат. После ТЕСах гнева си - винаги съм си задавала въпроса "защо точно на тях се случи, с какво са го заслужили" и това много ме ядосваше. За десерт си оставих вината, с нея ми беше най-трудно. Мисля, че всяка майка се чувства отговорна за здравословното състояние на децата си, а аз много пъти съм се питала дали аз сбърках някъде, дали гадните АБ, които ми се случи да пия един път през бременността ми им повлияха, дали пък не ги захраних прекалено рано и това да е отключило алергията им, която е довела до опадване на косичките (забравих да спомена, че лекуваме и алергия, която лекарят смята за причина за алопецията). ТЕСах вината няколко пъти докато я сведа до 1 и пак не бях съвсем убедена, че успях (по-късно ТЕСнах и неувереността си). Следва - прокси за единия, прокси за другия и като погледнах часовника не повярвах, че са минали два часа. Може би стана така, защото правих ТЕС за всяко чувство поотделно, не знам дали бих успяла да ги обединя. Починах си малко, писах във форума и повторих всичко отначало. Този път ми отне само половин час. Това ме обнадежди, отначало си мислех 10 пъти по 2ч, че няма да ми остава време за нищо друго и няма да издържа. А и разликата между първата и втората серия ТЕСания беше, че втората не беше съпроводена с обилен порой от сълзи като първата и мина някак си по-леко. Не знам дали на тях им е подействало, но аз определено се чувствам по-добре. До тук направих общо четири серии, мисля, че ще успея да вместя още две до края на деня, а утре ще започна по-отрано. Стискайте ми палци.
И така - днес е първият ми ден. Започнах от обяд, защото половин ден се чудих как и от къде да я подхвана, прокси ли да използвам или да се помъча да работя с децата. После прочетох "започнете отнякъде" и реших, че няма какво да протакам и започнах. Първото ТЕСане ми отне около два часа. Беше ми трудно да изчистя негативните си емоции към проблема на дечицата ми. Започнах с безсилието - борим се с проблема повече от две години и колкото повече време изминава, толкова по-безсилна се чувствах от липсата на резултат. После ТЕСах гнева си - винаги съм си задавала въпроса "защо точно на тях се случи, с какво са го заслужили" и това много ме ядосваше. За десерт си оставих вината, с нея ми беше най-трудно. Мисля, че всяка майка се чувства отговорна за здравословното състояние на децата си, а аз много пъти съм се питала дали аз сбърках някъде, дали гадните АБ, които ми се случи да пия един път през бременността ми им повлияха, дали пък не ги захраних прекалено рано и това да е отключило алергията им, която е довела до опадване на косичките (забравих да спомена, че лекуваме и алергия, която лекарят смята за причина за алопецията). ТЕСах вината няколко пъти докато я сведа до 1 и пак не бях съвсем убедена, че успях (по-късно ТЕСнах и неувереността си). Следва - прокси за единия, прокси за другия и като погледнах часовника не повярвах, че са минали два часа. Може би стана така, защото правих ТЕС за всяко чувство поотделно, не знам дали бих успяла да ги обединя. Починах си малко, писах във форума и повторих всичко отначало. Този път ми отне само половин час. Това ме обнадежди, отначало си мислех 10 пъти по 2ч, че няма да ми остава време за нищо друго и няма да издържа. А и разликата между първата и втората серия ТЕСания беше, че втората не беше съпроводена с обилен порой от сълзи като първата и мина някак си по-леко. Не знам дали на тях им е подействало, но аз определено се чувствам по-добре. До тук направих общо четири серии, мисля, че ще успея да вместя още две до края на деня, а утре ще започна по-отрано. Стискайте ми палци.