Яна сега е на 2 и половина. Пролетта (на две и малко) влезна в един кисел период, който продължи 3 месеца. Започна точно след като бях изтесала нещо у себе си. Помня, че беше нещо важно, но не мога да се сетя какво.
В този кисел период Яна ревеше всеки ден. След събуждане задължително, а понякога и просто така. Ревът й продължаваше половин час или повече без никакъв шанс да се успокои. В началото пробвах да я успокоявам как ли не. Накрая просто я чаках да й мине. След половината час изведнъж ставаше много готина, усмихната и спокойна. В последните седмици и баща й беше с нас и на него определено му дойде нанагорно. Което се оказа супер, защото аз се стегнах да направя нещо по въпроса. Нямаше какво да тесам себе си, защото на мен не ми пречеше. Направих КС. Сесията продължи около един час. Представях си как Яна реве. Представях си я така, както ми се явяваше - или като на снимка или като на видео. И в двата варианта си представях, че докосвам с два пръста отстрани на изображението. Държах, докато това изображение изчезнеше и се появеше ново. След близо час вече не можех да си я представя ревяща. Но можех да си представя, че я чувам да реве. Тогава продължих да държа някак си звука, докато и той изчезна. Накрая ми стана невъзможно да мисля за проблема. През цялото това време пътувахме в колата, а тя спеше. Стигнахме до един зоопарк и тя се събуди. Разрева се
Но рева едва няколко минути. От тогава са минали месец и половина. Тя вече не реве по същия начин - половин час безутешно. Понякога се разревава за малко, понякога се сърди и киселее, но няма нищо общо с онзи кисел период.След този небивал успех започнах да правя КС по този начин - въображаемо държа две точки от двете страни на образа, който представлява проблема. Даже и когато човекът, на когото правя КС да е до мен, предпочитам да си представям, че го държа, вместо наистина да го докосвам.
Бебето един ден се разсополи. Представях си, че държа носа му от двете страни. Тогава имах усещане, което друг път съм имала при ТЕС прокси. Изпитвах нещо неприятно в моя нос. Доста време продължи този сеанс и накрая си казах "Трябва вече да е достатъчно, въпреки че неприятното усещане при мен не е изчезнало." - оказа се, че сополите на бебето изчезнаха за малко и пак се появиха. Следващите няколко дена той беше хремав и сополите спираха с всеки сеанс КС и се появяваха по-късно. Не знам това как и точно кога приключи.
Това със сополите го разказвам, защото беше случай, в който си мислех, че трябва да спирам, но нямах усещането, че съм приключила. И се оказа, че мисленето ми не е вярно. Вече гледам да не мисля и успявам. Успявам да разчитам усещанията си и според тях да разбирам дали е достатъчно или не. Например, когато съм държала някой проблем достатъчно, накрая или не мога изобщо да си представя образа на проблема или имам усещането за избутване на двете точки и не мога да ги задържа около образа. Избутването е като избутване на еднополюсни магнити.
В началото на КС пък имам усещане, което е обратно на това избутване от края. Имам усещане за залепване. Тоест, когато един проблем се нуждае от КС, двете точки около образа като че ли се залепват на местат си и ми е много лесно да ги държа.
За да докарам една КС сесия до края, много ми помага това, че съм изтесала сумати работи - нетърпение, съмнение и т.н. и т.н. Държа си точките и чакам безпристрастно.
