Публикувано на: 16 Май 2012 11:20
Да, вярваш, че ако си в първоизточника без да възнамеряваш каквото и да е, ще се случи най-доброто за теб и да правиш някаква техника за да влизаш в първоизточника от някъде, където си бил "извън него", за да се случи най доброто, също е намерение.
Това е едната страна на медала.
Другата е, че ако първоизточника съдържа всички варианти в себе си, то той съдържа и варианта, в който ти си мислиш, че си извън него. И всъщност ти никога не си извън него. Тогава какъв е смисъла да се пънеш да влизаш в него, след като вече си там?
Всички тези еквилибристики са игри на ума.
Когато влизам с КС в първоизточника, аз влизам с идеята да изтегля от многото варианти, съществуващи там, един, който аз си мисля, че е най-добрият за мен в момента. Това е намерение.
Да вляза в първоизточника за да изтегли той за мен най-добрия вариант, т.е. да се доверя, че докато съм там, ще се случи най-доброто за мен и то може да не е това , което аз виждам като най-добро в момента, пак е намерение.
Но тъй като аз не мога да съм извън първоизточника, то той вече е изтеглил за мен най-добрият вариант. Това, което всъщност се опитваме да направим с всички тези техники е да се почувстваме добре, т.е. да спрем да се тревожим и да се доверим, че най-доброто се случва, макар и да не го разбираме в момента.
Това също е намерение.
Целият проблем е в отношението ни към нещата и в идеята, че успяваме само тогава, когато нещата се случват по начина, по който ние искаме да се случат.
Ако не стане както искаме си мислим, че сме се провалили, чувстваме се зле, ядосваме се, обвиняваме се и т.н.
В крайна сметка не нещата трябва да променяме, а отношението си към тях. Там е успеха.
Това е едната страна на медала.
Другата е, че ако първоизточника съдържа всички варианти в себе си, то той съдържа и варианта, в който ти си мислиш, че си извън него. И всъщност ти никога не си извън него. Тогава какъв е смисъла да се пънеш да влизаш в него, след като вече си там?
Всички тези еквилибристики са игри на ума.
Когато влизам с КС в първоизточника, аз влизам с идеята да изтегля от многото варианти, съществуващи там, един, който аз си мисля, че е най-добрият за мен в момента. Това е намерение.
Да вляза в първоизточника за да изтегли той за мен най-добрия вариант, т.е. да се доверя, че докато съм там, ще се случи най-доброто за мен и то може да не е това , което аз виждам като най-добро в момента, пак е намерение.
Но тъй като аз не мога да съм извън първоизточника, то той вече е изтеглил за мен най-добрият вариант. Това, което всъщност се опитваме да направим с всички тези техники е да се почувстваме добре, т.е. да спрем да се тревожим и да се доверим, че най-доброто се случва, макар и да не го разбираме в момента.
Това също е намерение.
Целият проблем е в отношението ни към нещата и в идеята, че успяваме само тогава, когато нещата се случват по начина, по който ние искаме да се случат.
Ако не стане както искаме си мислим, че сме се провалили, чувстваме се зле, ядосваме се, обвиняваме се и т.н.
В крайна сметка не нещата трябва да променяме, а отношението си към тях. Там е успеха.