Страница 29 от 33

Публикувано на: 06 Дек 2011 23:10
от Alisa
Супер! Много е готино, нали?! :D

Публикувано на: 08 Дек 2011 20:11
от nikimm
Избрах тази тема, защото тези дни някак си по-ясно осъзнах , че всъщност не искам да се променя и причислявам това към успехите :lol: Колко просто звучи :lol: . Искам да си стоя на познатия остров и ме е страх да отида на друго място. Виждам как това влияе на много аспекти от живота ми! :D
Поздрави

Публикувано на: 29 Дек 2011 18:12
от гената
Ще си позволя да споделя днес какво се случи в нас с баба ми,която след три месеца ще навърши 96г.
Извадих резервен ключ за входната врата на блока за жената която идва при нея два пъти месечно,грижи се за нещо си,а е студено и аз не винаги съм на разположение да слизам и да отварям,а баба ми си е на години и е трудно да слиза сама по стълбите,дори и да има асансьор.По този начин исках да я облекча и преди малко я заварвам в къщи,реве и се тресе.Искал съм да я напусна,да умре,не можела без мен.Е,ето ви на пример,хем да си съобразителен и да си практичен за удобство на някой друг,да искаш да помогнеш с нещо,а той сам да се вкара във филм,който ти изобщо не си го и помислял.Кой както си го направи,а аз определено не чувствам вина,че сега тя е разстроена.
Върна ми ключа,оставяйки го до телефона в коридора.Няма оправия дори да искаш да направиш на някой добро, ето какво може да се случи....

Публикувано на: 29 Дек 2011 20:39
от Alisa
Ще си позволя да споделя днес какво се случи в нас с баба ми,която след три месеца ще навърши 96г.
Извадих резервен ключ за входната врата на блока за жената която идва при нея два пъти месечно,грижи се за нещо си,а е студено и аз не винаги съм на разположение да слизам и да отварям,а баба ми си е на години и е трудно да слиза сама по стълбите,дори и да има асансьор.По този начин исках да я облекча и преди малко я заварвам в къщи,реве и се тресе.Искал съм да я напусна,да умре,не можела без мен.Е,ето ви на пример,хем да си съобразителен и да си практичен за удобство на някой друг,да искаш да помогнеш с нещотой сам да се вкара във филм,който ти изобщо не си го и помислял.Кой както си го направи,а аз определено не чувствам вина,че сега тя е разстроена. Върна ми ключа,оставяйки го до телефона в коридора.Няма оправия дори да искаш да направиш на някой добро, ето какво може да се случи....
Излиза, че баба ти е виновна, че ти си мислел, но не си съобразил.
Освен това излиза, че нямаш никаква отговорност за тези свои мисли-недомисли.
Освен това не ти пука за баба ти, понеже сама си била причинила това, което ти си и причинил.
Нещото не се е случило само, Гена, ти си го случил!
Даваш разнопосочни сигнали, хем си разбрал и си си извадил поука(поемаш си отговорността), хем в същото време напълно отричаш отговорността си(баба ти си е виновна, че страда).
Надявам се с всичко подчертано и казано, да успея да ти покажа тази двупосочност!

Публикувано на: 29 Дек 2011 21:21
от nikimm
Alisa написа:
Нещото не се е случило само, Гена, ти си го случил!
Хайде сега! Баба му сякаш я няма в тази ситуация! :) Може би даже и луната е повлияла, нищо не знаем, камо ли да го твърдим. По принцип съм ок с това ти твърдение, но ми звучи доста крайно. Ние не чувстваме емоциите защото сме сами. Контактуваме с хора, като в случая с бабата на Гената. Моята баба, мир на праха й, имаше подобни реакции. :D
Нещата се случват по най-точния възможен начин. Какво неправилно има в реакцията на бабата на Гената?! :!:
Поздрави

Публикувано на: 29 Дек 2011 22:24
от Essence
Гена, колкото повече човек остарява, толкова по-малко сили вижда в себе си, че може да се грижи без помощ от друг и е нормално да се страхува. Всички ние ще станем така един ден... Няма начин възрастен човек, виждайки изоставени негови връстници, изнемогващи, да не го обхване страха "ами ако и с мен се случи така". Грозно е единствено, ако родителите ти кажат, че са те родили с цел да им робуваш и изпълняваш желанията до живот. Защото аз съм свидетел на такива хора...
Кой доколко ще съобрази живота си с този на възрастните си родители зависи само от него и от това как чувства нещата :)

Публикувано на: 29 Дек 2011 22:33
от nikimm
Еssence написа:
Гена, колкото повече човек остарява, толкова по-малко сили вижда в себе си, че може да се грижи без помощ от друг и е нормално да се страхува. И ние ще станем така един ден... Няма начин възрастен човек, виждайки изоставени негови връстници, изнемогващи, да не го обхване страха "ами ако и с мен се случи така".
Може би, вероятно :D :D :D

Публикувано на: 29 Дек 2011 23:00
от Alisa
nikimm Баба му явно я има, но Гената я вижда когато иска да и помогне, но не я вижда когато трябва да съобрази "помощта" си с това което е тя към настоящия момент, реално, или когато тя е разстроена по бабешки. Гената се е съобразил само със своето виждане за помощ, не и с нейното, което е явна вреда. Това и той го е схванал, ама чак когато е оплескал нещата, без при това да е хванал тънкостта(подчертаното). В този смисъл отговорността е на Гената. А реакциите на бабата са напълно предвидими, ако човек наистина е отворен (възприемчив) към другите, не само към себе си в другите (в обичайния смисъл, защото в огледалния смисъл, ако познаваш себе си, ще познаваш и другите, и обратното!).

Публикувано на: 30 Дек 2011 00:34
от гената
Много нещо сте написали и усложнили според мен,а и не искам да изпадам в подробности.
Правиш на някои нещо за хубаво,а той започва да си вади погрешни изводи.Просто е за мен и не мисля,че трябва да се раздухва толкова много всичко.Кой какво си мисли и от това,че страда си е негово право и избор,както стана в случая.И ми позволете аз по-добре да познавам баба си от вас,както и това,че тя иска да има контрол над мен,а от това да се чувствам едва ли не цял живот контролиран,както от родителите ми,аз нямам нужда и съм работил с ТЕС и при това успешно.

Публикувано на: 30 Дек 2011 08:39
от гената
Essence написа:Гена, колкото повече човек остарява, толкова по-малко сили вижда в себе си, че може да се грижи без помощ от друг и е нормално да се страхува. Всички ние ще станем така един ден... Няма начин възрастен човек, виждайки изоставени негови връстници, изнемогващи, да не го обхване страха "ами ако и с мен се случи така". Грозно е единствено, ако родителите ти кажат, че са те родили с цел да им робуваш и изпълняваш желанията до живот. Защото аз съм свидетел на такива хора...
Кой доколко ще съобрази живота си с този на възрастните си родители зависи само от него и от това как чувства нещата :)
Права си в това което пишеш,друг е въпроса кой си го прави така и ако човек вярва в себе си дали това няма да се промени един ден да е по различно.Какво и как ще бъде,само можем да разберем с времето.След като вярваме в себе си и осъзнаваме повече неща от това поколение което е пред нас,лично аз си мисля,че ще има промяна.

Публикувано на: 30 Дек 2011 09:32
от nikimm
Алиса написа:
nikimm Баба му явно я има, но Гената я вижда когато иска да и помогне, но не я вижда когато трябва да съобрази "помощта" си с това което е тя към настоящия момент, реално, или когато тя е разстроена по бабешки. Гената се е съобразил само със своето виждане за помощ, не и с нейното, което е явна вреда. Това и той го е схванал, ама чак когато е оплескал нещата, без при това да е хванал тънкостта(подчертаното). В този смисъл отговорността е на Гената. А реакциите на бабата са напълно предвидими, ако човек наистина е отворен (възприемчив) към другите, не само към себе си в другите (в обичайния смисъл, защото в огледалния смисъл, ако познаваш себе си, ще познаваш и другите, и обратното!).
Алиса, вероятно е така, но аз не го знам !

Публикувано на: 30 Дек 2011 10:32
от Alisa
Ники, тук иде реч за осъзнаване, не на знаене. Просто аз съм минала през осъзнаването, а друг явно не е. Аз съм минала през това, в което е Гената сега. Според мен, като страничен наблюдател и донякъде участник, Гената заседна в миналото си, не намери сили и причина, да продължи започнатото и сега се бие в гърдите с този "назадък", но това е неговият избор (възможност) за бъдене и аз го приемам. Включих се в този конкретен разговор, защото е много хубав пример, за това що е то добро!
И забележи ТЕС тук се явява инструмент, за затвърждаване на егото, не за овладяването му.
И ми позволете аз по-добре да познавам баба си от вас,както и това,че тя иска да има контрол над мен,а от това да се чувствам едва ли не цял живот контролиран,както от родителите ми,аз нямам нужда и съм работил с ТЕС и при това успешно.
:D

Публикувано на: 30 Дек 2011 13:51
от гената
Интересно как изглеждам в очите на другите-бия се в гърдите и съм заседнал в този назадък.Приятели,интересно защо си мислех преди да споделя това,че ще се започне една и тя и така стана,но нека аз да си знам как е и къде съм най-добре от вас,както и какви са отношенията и атмосферата с родителите ми,както и аз как ги приемам и изживявам.От много приказки,анализи и теории едва ли нещо ще се промени.
Весело посрещане на Новата година!Живота е чудесен,стига така да го вижда всеки. :wink:

P.S.Алиса,на скоро баба ми се възмути какво е това нещо да се къпя всеки ден или по два пъти,имайки предвид,че не работя в офис,а в дърводелска работилница е нормално нали?А и за какво е нужно това да се коментира и едва ли не да се прави забележка?
А на скоро майка ми се обади по тел,разбрала че си имам нова приятелка,разбира се от баба ми.Да не съм си въобразявал,да я водя у дома,ако искам да сме заедно да сме ходили на квартира.Ето това са отношенията в къщи накратко.Хич не трепвам и не се разстройвам от това което правят и ми говорят.Попитах на майка да съм водил някой и да е ставало на въпрос,тя сама си ги втълпява тези мисли и си го прави,а не аз и си го призна.Точно това прави и баба ми,а не аз и не мисля,че трябва да изпитвам чувство на вина в случая.Контрола на родителите ми е изтесан,осъзнах много неща и аз си знам най-добре къде съм.Чувствам се перфектно,по уверен в себе си отвсякога.Нямам желание да се доказвам и показвам на никой.Каквото искам го постигам и получавам.
Преди време упреквах родителите си,а не се осъзнавах,че ако се бях изнесъл от дома и да си живея самостоятелно,няма да ми се случват подобни неща,а и си е мое право да си устроя сам живота.Не мога да съм цял живот до тях,а това трябва ли да ме спира,че съм искал да я оставям,значи искам да умре?Насажда ли ми се с това чувство за вина?За какво?Сложно е и не мисля,че анализите и критиките са реални без да се знаят много неща за отношенията ми в къщи.
Както и приятелката ми е избрала да бъде щастлива,след като има всичко,така и аз съм си направил своя избор. :wink:

Публикувано на: 30 Дек 2011 14:19
от nikimm
Alisa , написа:
Ники, тук иде реч за осъзнаване, не на знаене. Просто аз съм минала през осъзнаването, а друг явно не е. Аз съм минала през това, в което е Гената сега. Според мен, като страничен наблюдател и донякъде участник, Гената заседна в миналото си, не намери сили и причина, да продължи започнатото и сега се бие в гърдите с този "назадък", но това е неговият избор (възможност) за бъдене и аз го приемам. Включих се в този конкретен разговор, защото е много хубав пример, за това що е то добро!
Тук иде реч в прав текст, за осъзнаването, че всъщност нищо , ама изобщо нищо не знаем !!!. По този повод каквото и да кажем си остава само плакат. :) От къде черпиш тази информация просто не знам. :lol:

Публикувано на: 30 Дек 2011 14:38
от Alisa
:lol: :lol: :lol:
nikimm
Тук иде реч в прав текст, за осъзнаването, че всъщност нищо , ама изобщо нищо не знаем !!!. По този повод каквото и да кажем си остава само плакат. Smile От къде черпиш тази информация просто не знам. Laughing
Явно, за мен Ники, ти осъзнаваш едни неща, а аз други,(ти че нищо не знаеш, аз че нещо знам) от там и знаенето, за осъзнаването ни е различно, а това, надявам се го осъзнаваме еднакво!? :D