Публикувано на: 04 Юни 2011 00:46
Понятието "енергия" в неговия ню-ейдж смисъл ми е доста мъгляво. Така че не знам доколко сме енергия и светлина, знам със сигурност, че сме материя и биохимия.
Говорите за отговорност, но не ми отговорихте каква е отговорността на бебетата, които се раждат с увреждания.
Сигурно не разбирам въпроса за възникването на болестите. Мисля, че е ясно, че съществува безкрайност от фактори, които ги пораждат. Психогенният фактор е изключително важен, но ми се струва доста крайно да твърдим, че всички болести са на психогенна основа и могат да бъдат излекувани чрез въздействие върху емоциите. Чувала съм други хора да твърдят не по-малко убедено че всички болести се пораждат от неправилното хранене и съответно могат да бъдат излекувани с лечебен глад. От аутизъм през трипер, до гъбички на ноктите на краката.
Както и да е. Сама не знам защо споря. Всъщност знам, то си ми е втора природа и когато няма с кого да споря, споря със себе си. Във всеки случай, щом съм тук значи съм решила да правя нещо. И е много добре, че въпросното нещо не се нуждае от вЕра.
Много ми се искаше нещата да са малко по-простички и да мога да си помогна за лабилността в глезена и болката в рамките на месец. Там е работата, че в началото на юли живот и здраве ще отида с приятели до Гърция и много ми се ще там да не стоя в стаята или на пейката пред хотела. Обичам Гърция с цялото си същество, така че имам огромно желание се движа, да обикалям нагоре - надолу доколкото мога, да снимам, че и на плаж да отида без глезенът ми да се огъва на всяка крачка в пясъка и да треперя, че ще падна и ще си докарам травма още на първия ден (случвало ми се е вече). Та разчитах на ТЕС да ми сбъдне всички тези желания. А сега съм объркана, защото наистина нямам представа кои негативни емоции са довели до болката и лабилността на глезена. (Да оставим настрана убеждението, че проблемите ми идват от лошо оросяване на крайниците, основното ми заболяване, наднормени килограми, обездвижаване, многобройни травми и какво ли не още, преди да се стигне до емоциите. )
Та стигам, след неравна борба с логореята ми, и до въпроса, който искам да задам. Сутринта се събудих тревожна и реших, че сега е моментът щом ще боравим с емоции да тесна най-големия си страх. Страхът, че родителите ми ще си отидат от този свят и ще остана сама. Теснах го и тревогата се поуталожи. Продължих да го тесвам през час, само че нали знаете, че когато ни повлече рутината на деня, сетивата ни се притъпяват и страховете ни изглеждат нереални. Така че вече не можех да оценявам силата на страха преди и след тесването, а и тесването ставаше някак автоматично. Така че въпросът ми е има ли смисъл от такова тесване или да тесвам страха само когато се върне? Същото важи за тесването на отчаянието (както ме посъветва Иван). В повечето време се чувствам добре и ако трябва да оценя отчаянието си, оценката ще е 0-1. По друг начин изглеждат нещата, когато ходя, особено по нанагорнище, когато кракът съвсем ме предава, но ще е малко странно ако захвана да се тесвам насред нанагорнището.
И вторият ми въпрос е да продължавам ли с предизвикателството за болката и кривенето на глезена? За една седмица няма никакъв ефект. Значи ли това, че ще е по-добре да зарежа тесването на самата болка и да се опитвам да налчуквам различни емоционални проблеми, които биха могли да я причиняват (вЕрвам или не )
И също да попитам мога ли да тесвам две неща едно след друго. Примерно емоция и болката?
Говорите за отговорност, но не ми отговорихте каква е отговорността на бебетата, които се раждат с увреждания.
Сигурно не разбирам въпроса за възникването на болестите. Мисля, че е ясно, че съществува безкрайност от фактори, които ги пораждат. Психогенният фактор е изключително важен, но ми се струва доста крайно да твърдим, че всички болести са на психогенна основа и могат да бъдат излекувани чрез въздействие върху емоциите. Чувала съм други хора да твърдят не по-малко убедено че всички болести се пораждат от неправилното хранене и съответно могат да бъдат излекувани с лечебен глад. От аутизъм през трипер, до гъбички на ноктите на краката.
Както и да е. Сама не знам защо споря. Всъщност знам, то си ми е втора природа и когато няма с кого да споря, споря със себе си. Във всеки случай, щом съм тук значи съм решила да правя нещо. И е много добре, че въпросното нещо не се нуждае от вЕра.
Много ми се искаше нещата да са малко по-простички и да мога да си помогна за лабилността в глезена и болката в рамките на месец. Там е работата, че в началото на юли живот и здраве ще отида с приятели до Гърция и много ми се ще там да не стоя в стаята или на пейката пред хотела. Обичам Гърция с цялото си същество, така че имам огромно желание се движа, да обикалям нагоре - надолу доколкото мога, да снимам, че и на плаж да отида без глезенът ми да се огъва на всяка крачка в пясъка и да треперя, че ще падна и ще си докарам травма още на първия ден (случвало ми се е вече). Та разчитах на ТЕС да ми сбъдне всички тези желания. А сега съм объркана, защото наистина нямам представа кои негативни емоции са довели до болката и лабилността на глезена. (Да оставим настрана убеждението, че проблемите ми идват от лошо оросяване на крайниците, основното ми заболяване, наднормени килограми, обездвижаване, многобройни травми и какво ли не още, преди да се стигне до емоциите. )
Та стигам, след неравна борба с логореята ми, и до въпроса, който искам да задам. Сутринта се събудих тревожна и реших, че сега е моментът щом ще боравим с емоции да тесна най-големия си страх. Страхът, че родителите ми ще си отидат от този свят и ще остана сама. Теснах го и тревогата се поуталожи. Продължих да го тесвам през час, само че нали знаете, че когато ни повлече рутината на деня, сетивата ни се притъпяват и страховете ни изглеждат нереални. Така че вече не можех да оценявам силата на страха преди и след тесването, а и тесването ставаше някак автоматично. Така че въпросът ми е има ли смисъл от такова тесване или да тесвам страха само когато се върне? Същото важи за тесването на отчаянието (както ме посъветва Иван). В повечето време се чувствам добре и ако трябва да оценя отчаянието си, оценката ще е 0-1. По друг начин изглеждат нещата, когато ходя, особено по нанагорнище, когато кракът съвсем ме предава, но ще е малко странно ако захвана да се тесвам насред нанагорнището.
И вторият ми въпрос е да продължавам ли с предизвикателството за болката и кривенето на глезена? За една седмица няма никакъв ефект. Значи ли това, че ще е по-добре да зарежа тесването на самата болка и да се опитвам да налчуквам различни емоционални проблеми, които биха могли да я причиняват (вЕрвам или не )
И също да попитам мога ли да тесвам две неща едно след друго. Примерно емоция и болката?