Днес ходих в онази община, където се ядосах много миналия път, защото месец след като подадох молба, нямаше никакъв резултат, а на всичко отгоре никой не знаеше къде се намира молбата с приложен оригинален документ към нея. Тогава бях в периферията, в ролята на вбесен приятел и написах жалба. Дори се кефех колко добре съм я написала. Излях цялото си безсилие, което изпитвах в/ху жената, която бях набелязала за виновна. В интерес на истината тя с мъка си вършеше работата и беше все тая за моите проблеми и то цяла година назад.....
Преди обяд отидох при въпросната госпожа. Докато чаках в коридора да дойде моят ред си направих КС с намерение да запазя спокойствие и такава приятна топлина ме заля. Влезнах в стаята, а светлината изливаща се от слънчевия ми сплит я изпълни цялата. Усещах тази хубава енергия и топлота.
Въпросната жена естествено започна с лошо държание към мен, въпреки, че видимо забелязах голяма промяна и динамика по отношение на моите неща, за които бях там. Явно имаше ефект, че съм се жалвала, си помислих. Жената с заяждащ тон изсипа един куп думи върху мен. Не си спомням всичко, което със съскащ тон изреждаше, докато си вършеше работата, но мисля, че ме проклинаше по едно време. Защо ви разказвам всичко това? Защото в подобна ситуация, обикновено бих се кефела на себе си, на жалбата, която съм сътворила и как след това всички хвърчат и си вършат работата за която са там и т.н.......
Но изпитах жал към тази жена. Знаех, че тя и аз сме едно. Бях в центъра, а еуфочувството бликаше и бликаше към нея. Заливах я с положителна енергия. Докато тя продължаваше да ми обяснява осъдително и злобно, че трябвало да ми отговори на жалбата, но не знаела какво да напише по въпроса за изгубването на молбата ми, тъй като кмета и я предоставил предишния ден и нямало как да напише, че той е виновен в отговора си, аз я прекъснах и и казах, че ще оттегля жалбата си и няма да и се налага да ми отговаря.
И видях такъв учуден, детски поглед в лицето на тази много по-възрастна /както сама го изтъкваше/ от мен жена. Тя изведнъж омекна, стана мила и ми разказа за проблемите си като човек.
Бях толкова щастлива и горда със себе си. Толкова се обичах. Това не бях аз!!! С КС успях да запазя пълно спокойствие и самообладание, което никога в подобна ситуация не ми се е случвало, А се е случвало при подобни ситуации да се потупвам в коридора. Имало е ефект, но е бил временен. Въпреки, че съм обикаляла много кръга по точките. Нищо против ТЕС не казвам, практикувам я всеки ден от година насам, но няма как да не ги сравня точно за този случай. Мисля, че бихте ме разбрали. КС е толкова елементарно лесна
за мен! И толкова бързо действа! И действа за неща, които дори не съм си ги помислила, камо ли пожелала. Като това понякога да не бъда себе си.
И сега ми е толкова леко и щастливо на душицата!!!
Продължавам да правя и Предизвикателството съвсем сериозно, може и това да влияе по някакъв начин, не знам. Но се променям. Това е факт. И е хубаво.
Диана, сигурна ли си, че си ми казала всичко?
Ще ми липсваш. А съм сигурна, че не само на мен. И ако не се разколебаеш до утре: Още веднъж Благодаря и успех, хубаво момиче! Радвам се, че те срещнах по пътя си! Дерзай!
