В практиката си в ТЕС имам удоволствието да прилагам и ЕТ. След повече от година не съвсем регулярна практика, мога да кажа че към днешна дата чувствам много повече. Май Иван е прав , като внася поправката в известната мисъл, че "щом чувствам , значи съществувам". Да се срамуваме от емоциите си - това е бил винаги нашият добродетел. Да си носим мъченията - това е сила.

Техниката ЕТ ми се вижда много динамична и за това ми допада. Съчетавам я с ТЕС и смятам, че имам резултати. Основен проблем ми е страх при преглъщане на храна, предизвикана от задавяне. Не съм се срещнал още челно с него, защото не съм го почувствал, въпреки че имам някакви далечни усещания за негото реашаване. Представям си го като една зелка с много листа, а сърцевината е този проблем. Интересно е как едно такова нещо може да те накара да застанеш на челна стойка.

В момента чувствам как нещо се променя у мен. Същият съм , но съм друг. Имам много листа да премахна от моята зелка все още , но усещам промяна. Честно казано това малко ме плаши, не се усещам много сигурен. Ту ми е добре , ту съм разколебан. Но това е .
Поздрави на всички и до скоро!
