...най-вече при краткия филм, но като цяло ми е по-лесно да се вживея в емоцията. В някои случаи, когато говоря за проблем от детството на глас ме напушва смях и не мога да се концентрирам. По-скоро мога да си спомня какво е било гадното усещане на страх (например от Боб от Туйн Пийкс или от клоуна от "То"), но в момента, в който си кажа нещо от рода на "Боб ме гони в тъмния коридор и много ме е страх" или "Ръката на То ще излезе от тоалетната чиния, докато седя на нея" ми става супер смешно... Това значи ли, че съм преодоляла усещането? Или да го правя без да говоря, а само да си спомням?
Имам следните въпроси: 1. За настоящи проблеми - задължително ли е да се говори? Например: страх от мишки - може ли само да си представяш мишките и да те е страх, докато се потупваш?
2. Може ли декларацията да се мени в хода на потупването, така че да следва усещанията?