Може би е имал предвид как в подобен случай реагира човек и в каква паника изпада при подобно заболяване,диагноза и т.н..В Болестта като път се казва,че за повечето хора диагнозата за дадена болест е един някаква присъда,но не е нужно да се гледа на болестта като на враг,а като на приятел.И сега виждам,че когато някой отиде на лекар и му се каже,не е лечима тази болест,хората го приемат за истина.Давам си сметка,че човек в подобно състояние и ситуация се иска много голяма смелост и хладнокръвие чувайки нещо което едва ли някой му се иска да чуе и се случи,колкото и да сме наясно,че всичко е в нас и зависи само от нас,но в живота явно няма случайни неща.В историите където четем и виждаме,че някой е успял да се справи с нелечимите за докторите болести се вижда,че човек сам се справя с тях,как и по какъв начин няма точна рецепта за това,всеки сам намира пътя си и успява.Примери знаем много за това.Изводите за вас.Татяна Тотева написа:matro,
ти от къде си на ясно със това "такова голямо напрежение" или предполагаш.
Тук примера е не по-малко очевиден!