
Размисли за Хипнозата, Сугестията и дуги такива
Ето това отгоре е умът (поста), а ти си този , който наблюдава това което си написал, как ти например видя формулировките на тези въпроси? Умът ти ги формулира, а кой според теб видя формулировките на ума? На приказка е малко трудно според мен да се обясни, но не е съвсем невъзможно.А какво се има предвид когато казваме умен мъж или умна жена?След тези сложни и завъртяни обяснения според вас какво е умът,може би ще ми е интересно да прочета отговора и на този въпрос?
Да искаш да си обясниш ума е пак функция на ума. Ако го наблюдаваш ще разбереш какво е, защото и каквото да се каже за ума е пак спекулация на ума. Ако получиш пълната картина на ума (имам пред вид обяснение за ума) тя пак трябва да бъде първо видяна от някой, който е преди обяснението, който с и без обяснението пак си е там. Забележи преди и след всяка получена информация ти пак си оставаш. Да кажем че получаваш образование (лекар , финансист, инженер и т.н.). След дипломата ти ставаш да кажем инженер, но по същата логика можеш да станеш и лекар или каквото и да е там друго. Означава ли това , че като те питат ти какъв си , ти ще знаеш вече си това което си завършил. Т.е. вече имаш нова самоличност

Поздрави
"Същността на "философията" е в това, човек да живее така, че щастието да зависи колкото се може по-малко от външни фактори"
Епиктет
Епиктет
Всеки според мен си обяснява сам за себе си как го усеща и вижда през собствената си призма,а и е възможно да се включва логическото мислене,кое как е и защо се случва едва ли някой може да ни отговори точно.Тук идваме на въпроса,че няма една обща истина,а индивидуална.И пак да го повторя,ако ти имаш това обяснение си е твое,не е нужно да бъде и моето и на другите същото,защото всеки сам контролира всичко в себе си и има различен процес на възприемане на светът около него.Цитирайки нещо прочетено и осъзнато от един,не означава,че и друг който е срещу нас е нужно да го приеме и разбере,защото няма как да сме сигурни напълно дали е вярно,както и моят път не пътят на другите около мен.
Някои успяват,защото такава е съдбата им.Повечето успяват,защото такова е решението им.
Анатол Франс
Анатол Франс
-
- Активен
- Мнения: 290
- Регистриран на: 12 Фев 2011 20:46
- Местоположение: София
Alisa, при КС не се съсредоточаваме върху двете точки, а ги наблюдаваме чрез сетивата, тогава енергията за мисленето се пренасочва към наблюдението, а умът е притихнал. Но пък ти може да си измислила нов метод чрез концентрация и претоварване на ума, което също е ОК. И аз те обичам.Alisa написа:В случай, че някой се сети да ми опонира с това, че мисленето спирало когато се съсредоточим върху 2 точки едновременно, аз ще кажа, че всъщност възприятието блокира, понеже се претоварва от транслиране на конкретна информация(свръх активно мислене) и на лице остава общата информация- осъзнаване на това което Е, чисто осъзнаване.

~ Чудесата които можем да извършим са ограничени единствено от нашето съзнание ~
http://www.nad-dietite.com
http://www.nad-dietite.com
Дори не съм сигурна, че мога да ти обясня това, то е по-скоро знаене със сърцето не с ума, но трябва ти да си асимилирал разликата явно, за да ме разбереш!nikimm написа:Alisa, ок щом така го чувстваш. Емоциите, които всички изпитваме пак някой ги регистрира, как иначе разбираш за тях. Към Пеат или коя да е друга техника ние тръгваме с намерението нещо да изчистим, най-общо казано. Т.е. за да чистим нещо е необходимо преди това да сме го оценили, като нещо в графата за чистене. Ако изпитваме силни "положителни" чувства, по-чест е случая да не ги чистим, но го правим защото отново ги оценяме, т.е. поддържаме един и същи навик да класифицираме нещата.
Поздрави

КОЙ, АКО НЕ ТИ?! КОГА, АКО НЕ СЕГА?!
Маджик, насочване на вниманието към нещо е същото, като съсредоточаване на вниманието върху нещо, в такъв смисъл не виждам,какво ти носи словесната разлика, ама важното е ти да знаеш?!MagicWoman написа:Alisa, при КС не се съсредоточаваме върху двете точки, а ги наблюдаваме чрез сетивата, тогава енергията за мисленето се пренасочва към наблюдението, а умът е притихнал. Но пък ти може да си измислила нов метод чрез концентрация и претоварване на ума, което също е ОК. И аз те обичам.Alisa написа:В случай, че някой се сети да ми опонира с това, че мисленето спирало когато се съсредоточим върху 2 точки едновременно, аз ще кажа, че всъщност възприятието блокира, понеже се претоварва от транслиране на конкретна информация(свръх активно мислене) и на лице остава общата информация- осъзнаване на това което Е, чисто осъзнаване.
Наблюдение чрез сетивата е съсредоточаване на вниманието върху осмисляне на множество възприятия едновременно проведено през сетивата и разчетено от ума и предоставено на съзнанието! При това положение се получава активация на ума и свръх работа, съответно блокаж- т.н. зависване на ума. Да това е моето обяснение на ситуацията! Смятам че точно за това е избрано, за да се постигне зависване на ума , понеже повечето хора не могат да не-мислят и тогава техниката ги постава в ситуация на невъзможно голямо мислене, при което да се стигне до блокаж и не-мислене. Иначе всеки щеше просто с намерение да спре да мисли и да зависне в тук и сега-то!
Продължавай да ме обичаш!

КОЙ, АКО НЕ ТИ?! КОГА, АКО НЕ СЕГА?!
Гена, всичко може! Истината е пак нещо, което приемаш на сляпо. Доказателства за истината няма според мен, ние само си ги измисляме и си мислим че са доказателства, които после ни "утвърждават" истината. Когато няма мисъл няма истина и лъжа има само присъствие и всичко това ,което си пишем тук остава само една бегла прелюдия.Всеки според мен си обяснява сам за себе си как го усеща и вижда през собствената си призма,а и е възможно да се включва логическото мислене,кое как е и защо се случва едва ли някой може да ни отговори точно.Тук идваме на въпроса,че няма една обща истина,а индивидуална.И пак да го повторя,ако ти имаш това обяснение си е твое,не е нужно да бъде и моето и на другите същото,защото всеки сам контролира всичко в себе си и има различен процес на възприемане на светът около него.Цитирайки нещо прочетено и осъзнато от един,не означава,че и друг който е срещу нас е нужно да го приеме и разбере,защото няма как да сме сигурни напълно дали е вярно,както и моят път не пътят на другите около мен.



"Всеки според мен НЕ си обяснява сам за себе си как го усеща и вижда през собствената си призма,а и е НЕ Е възможно да се включва логическото мислене,кое как е и защо се случва едва ли някой може да ни отговори точно.Тук идваме на въпроса,че ИМА една обща истина,а индивидуална/КОЛЕКТИВНА. И пак да го повторя,ако ти имаш това обяснение си е твое, НУЖНО е да бъде и моето и на другите същото,защото НИКОЙ не може сам контролира всичко в себе си и има различен процес на възприемане на светът около него.Цитирайки нещо прочетено и осъзнато от един, означава,че и друг който е срещу нас е нужно да го приеме и разбере,защото ИМА как да сме сигурни напълно дали е вярно,както и моят път Е пътя на другите около мен."
Гена, това е моят пост, като е матрицата е твоя. Ако аз вярвам в това горе, което съм написал в кавичките естествено от моя гледна точка,(която е функция на ума , като оценъчност) защото няма как да е иначе, това пак не го прави истина за мен , въпреки че е моята гледна точка. Гледната точка е позиция, която ти определя "мястото", което го няма.


Поздрави
"Същността на "философията" е в това, човек да живее така, че щастието да зависи колкото се може по-малко от външни фактори"
Епиктет
Епиктет
Ники,много ми е сложно всичко това което обясняваш,но е по-важно,че ти се разбираш най-добре.Прочети това в кавичките където си го променил,нещо се къса връзката и промяната не ти се получава!
Исках за друго да ти обърна внимание,но няма значение.Не ми се рови да ти извадя твои постове,където пишеш пак с твоето разбиране за ума какво и как прави и т.н.,което погледнато отстрани си е твое убеждение,което искаш да наложиш да се приеме от отсрещната страна.
Истината е пак нещо което приемаш на сляпо-замисли се още в началото на поста ти как започваш?
Всеки си приема по негов начин истината,нали?
Исках за друго да ти обърна внимание,но няма значение.Не ми се рови да ти извадя твои постове,където пишеш пак с твоето разбиране за ума какво и как прави и т.н.,което погледнато отстрани си е твое убеждение,което искаш да наложиш да се приеме от отсрещната страна.
Истината е пак нещо което приемаш на сляпо-замисли се още в началото на поста ти как започваш?

Всеки си приема по негов начин истината,нали?
Някои успяват,защото такава е съдбата им.Повечето успяват,защото такова е решението им.
Анатол Франс
Анатол Франс
Седнах да чета книгата-Притча на Тороказ Исто и ето как всичко си ми идва на място като по поръчка:
И човек разбра,че светът,в който живее е различен от света на другите хора и че не съществува Обективна истина.Всеки има своя истина,всеки взема част от света и го прави своя лична територия.И всеки има власт над тази територия,за някои тя е кошмар и ад,а за други рай.Тогава човек реши да направи от собственият си живот и свят произведение на изкуството и място,в което да му е приятно и уютно.Впрегна всичките си таланти и умения,вложи творчество и чувствителност и така разбра следващото си име,а то бе Художник.
Човек разбра,че повечето хора се движат като в коридори,от двете страни на който са разположени врати.Някои от тях са отворени и много хора поглеждат в тях,защото хората всъщност са любопитни.Но много от тях се страхуват и затръшват вратите,без да знаят какво се спотайва в дъното на стаите.А оттам надзъртат различни страхове,пороци,слабости.Единственият начин да се пребориш с тях е да ги "извадиш на светло",да имаш смелостта и доблестта да се изправиш очи в очи срещу тях.Оставени в затворените стаи,страховете растат и все някога се завръщат,но вече много по-големи и силни.Такива страхове винаги стоят зад хората и ги правят страхливи и непълноценни.Повечето хора наричат тези страхове комплекси.
Има хора,които отварят всички врати,до които достигнат и не оставят неотворени врати зад себе си.Те изваждат на "светло" всичко,което се съдържа в стаите зад тях и не оставят след себе си непознатата територия от своята същност и миналото си.Този процес се нарича себепознание,защото вратите и стаите за всички хора са различни.
Книгата разкрива въпросите които вълнуват всеки един човек по един много оригинален и достъпен за всеки читател начин.
И човек разбра,че светът,в който живее е различен от света на другите хора и че не съществува Обективна истина.Всеки има своя истина,всеки взема част от света и го прави своя лична територия.И всеки има власт над тази територия,за някои тя е кошмар и ад,а за други рай.Тогава човек реши да направи от собственият си живот и свят произведение на изкуството и място,в което да му е приятно и уютно.Впрегна всичките си таланти и умения,вложи творчество и чувствителност и така разбра следващото си име,а то бе Художник.
Човек разбра,че повечето хора се движат като в коридори,от двете страни на който са разположени врати.Някои от тях са отворени и много хора поглеждат в тях,защото хората всъщност са любопитни.Но много от тях се страхуват и затръшват вратите,без да знаят какво се спотайва в дъното на стаите.А оттам надзъртат различни страхове,пороци,слабости.Единственият начин да се пребориш с тях е да ги "извадиш на светло",да имаш смелостта и доблестта да се изправиш очи в очи срещу тях.Оставени в затворените стаи,страховете растат и все някога се завръщат,но вече много по-големи и силни.Такива страхове винаги стоят зад хората и ги правят страхливи и непълноценни.Повечето хора наричат тези страхове комплекси.
Има хора,които отварят всички врати,до които достигнат и не оставят неотворени врати зад себе си.Те изваждат на "светло" всичко,което се съдържа в стаите зад тях и не оставят след себе си непознатата територия от своята същност и миналото си.Този процес се нарича себепознание,защото вратите и стаите за всички хора са различни.
Книгата разкрива въпросите които вълнуват всеки един човек по един много оригинален и достъпен за всеки читател начин.

Някои успяват,защото такава е съдбата им.Повечето успяват,защото такова е решението им.
Анатол Франс
Анатол Франс
Целият свят започна да учи човек.Всички хора смятаха,че са длъжни да му предадат знанията си за света.Но те не можеха да му обяснят "Защо?",а просто му казваха:"Не прави това!","Не прави онова!"Така неговият свят се ограждаше от стени,но ако отначало те бяха кошара,сега се превръщаха в коридор,който го насочваше и водеше.Неговият живот беше затворен между"Не прави това!","Тук пари!","Не пипай,че боли!"и "Това е лошо!"Коридорът беше изграден от авторитети и забрани.Но те не знаеха,че техният опит не е негов опит.А да бъде любопитен беше най-важното и интересно нещо за него.
Чрез ученето човек беше уловен в мрежа,защото дори когато е с добри намерения,наставникът оплита като с лепкава паяжина хората,на които иска да помогне и да им предаде знанията си.Когато учението е поискано,то не лепне много.Колкото по непотърсено е едно мнение,толкова по-лепнещо и досадно е то.Така понякога страничните хора създават по-големи пречки в нечий живот,отколкото хората,които са се ангажирали.Понякога цяло учение може да бъде унищожено от някаква подметната от случаен минувач дума.
От един момент нататък Човек разбра,че хората,които го бяха оплитали в паяжините си,не са му давали спасително въже,а са го омотавали с собствените си страхове и грижи,опитвайки се да спасят себе си и да го направи като тях.Тогава той възропта и разбра,че нивото на неговите ловци е по-ниско от неговото собствено.Да остане уловен в този капан,щеше да бъде обида към собствената му интелигентност.Почувства се като уловено животно.Започна да се съпротивлява и да се мята,за да се освободи от мрежата.След време разбра,че така само още повече затяга възела около себе си.Успокои се и разбра,че трябва отново да бъде проверено,защото много от нещата,които смяташе за свои,се оказаха внушени му от други хора още от най-ранно детство.Принципите,идеите и спомените му се оказаха подменени и "вкарани" от родителите,роднините,приятелите и учителите,а той не искаше да носи този товар цял живот.
Чрез ученето човек беше уловен в мрежа,защото дори когато е с добри намерения,наставникът оплита като с лепкава паяжина хората,на които иска да помогне и да им предаде знанията си.Когато учението е поискано,то не лепне много.Колкото по непотърсено е едно мнение,толкова по-лепнещо и досадно е то.Така понякога страничните хора създават по-големи пречки в нечий живот,отколкото хората,които са се ангажирали.Понякога цяло учение може да бъде унищожено от някаква подметната от случаен минувач дума.
От един момент нататък Човек разбра,че хората,които го бяха оплитали в паяжините си,не са му давали спасително въже,а са го омотавали с собствените си страхове и грижи,опитвайки се да спасят себе си и да го направи като тях.Тогава той възропта и разбра,че нивото на неговите ловци е по-ниско от неговото собствено.Да остане уловен в този капан,щеше да бъде обида към собствената му интелигентност.Почувства се като уловено животно.Започна да се съпротивлява и да се мята,за да се освободи от мрежата.След време разбра,че така само още повече затяга възела около себе си.Успокои се и разбра,че трябва отново да бъде проверено,защото много от нещата,които смяташе за свои,се оказаха внушени му от други хора още от най-ранно детство.Принципите,идеите и спомените му се оказаха подменени и "вкарани" от родителите,роднините,приятелите и учителите,а той не искаше да носи този товар цял живот.
Някои успяват,защото такава е съдбата им.Повечето успяват,защото такова е решението им.
Анатол Франс
Анатол Франс
И започнаха да идват всякакви демагози,оратори и философи,като всеки един от тях убеждаваше за това или онова учение и религия.Но всички учения те бяха чели от книги или бяха чували от някого.За нито един от тях тази философия не беше лично негова.Всеки един от тях беше пренебрегвал Аз-си и беше приел чуждата идеология,така той беше захвърлил част от себе си.Тогава Човек разбра:има само едно учение-Личното учение,има само една религия-Личната религия.Всеки човек трябва да бъде Христос,Буда,Мохамед .......
Изведнъж се появи Учителят и каза:
-За Вселената ти си най-ценният човек и точно такъв ти си и нужен.Не бива да губиш частица от себе си,никога не откъсвай и парченце от себе си,защото ти си Човекът.Остави досадниците да отскачат от теб както капки от дъждобран.Облечи бронята на Личната религия и запази целостта и индивидуалността си.Осъзнай своята ценност и уникалност.Ти си създаден да съществуваш,защото си нужен,но си нужен точно такъв какъвто си ти,а не друг.Ако беше нужно да си друг,щеше да бъдеш създаден друг.Сега нещата са такива,но не е по силите ти да разбереш защо е така.Бори се,следи с едно око съдбата си и следвай Личната си легенда.
Изведнъж се появи Учителят и каза:
-За Вселената ти си най-ценният човек и точно такъв ти си и нужен.Не бива да губиш частица от себе си,никога не откъсвай и парченце от себе си,защото ти си Човекът.Остави досадниците да отскачат от теб както капки от дъждобран.Облечи бронята на Личната религия и запази целостта и индивидуалността си.Осъзнай своята ценност и уникалност.Ти си създаден да съществуваш,защото си нужен,но си нужен точно такъв какъвто си ти,а не друг.Ако беше нужно да си друг,щеше да бъдеш създаден друг.Сега нещата са такива,но не е по силите ти да разбереш защо е така.Бори се,следи с едно око съдбата си и следвай Личната си легенда.
Някои успяват,защото такава е съдбата им.Повечето успяват,защото такова е решението им.
Анатол Франс
Анатол Франс
Гена, никого нямам намерение да убеждавам, не виждам какво те кара да мислиш така, този пост имаше идея да отговори на въпроса ти какво е ум, според който иска да ти отговори
Беше пуснал много интересна статия, в библиотека мисля, тя според мен е на подобна тема.
Поздрави

Беше пуснал много интересна статия, в библиотека мисля, тя според мен е на подобна тема.

Поздрави
"Същността на "философията" е в това, човек да живее така, че щастието да зависи колкото се може по-малко от външни фактори"
Епиктет
Епиктет
Ники,книгите за мен са уникални и след прочита им ако човек се осъзнае какво е написано,просто ще осмисли дали това е посоката накъдето е тръгнал.
Ако някой потърси помощ бих му предложил да си купи и да прочете Притча.Ако след прочита и каже,че пак иска помощ,значи и аз не мога да му помогна,след като не осъзнава какво е най-важното в живота.
Ако някой потърси помощ бих му предложил да си купи и да прочете Притча.Ако след прочита и каже,че пак иска помощ,значи и аз не мога да му помогна,след като не осъзнава какво е най-важното в живота.
Някои успяват,защото такава е съдбата им.Повечето успяват,защото такова е решението им.
Анатол Франс
Анатол Франс