Ами май и аз ще чакамsvedd написа:Ами аз ще чака да я напишешmayadob написа:И още една тактика за убеждаване. Но нямам време сега да пиша.
Забравих я
В опитите си да си я спомня, се сетих за едно интересно усещане. Когато тесам за това да забравя нещо (също ползвам и "да го оставя зад себе си"), имам усещането все едно, че се пускам и падам в необятна пропаст. Това е страшно усещане и, за да не го прекъсна, си казвам, че има кой да ме мисли. Позволявам си аз да не мисля за себе си с доверието, че съдбата си знае работата и с доверието в процеса - че тези техники водят към по-желани състояния.
Сетих се още нещо. Не е онова, за което мислих по-рано, но пак е в същата тема - за убеждаването да се освободиш от нещо.
Мисля си за това колко различни хора има. Колко различни усещания имат. Колко се различават съдбите и изживяванията ни. И си казвам "С какво толкова това (нежеланата емоция) е важно за мен? Ето, има други хора, които го нямат и си живеят ОК. Ако го разкарам от себе си, просто ще изживея нещо, което сега нямам възможност. Сегашното състояние не ме удовлетворява. Затова избирам да го променя. А, ако и новото състояние не ме удовлетворява, пак ще променям, докато стигна до нещо желано."