За "В мир със себе си" и "Кратък филм"

[kamen_leventieff]

Г-н Петърнишки, не можах да схвана много добре в книгата ви какво е взаимоотношението между процедурата "В мир със себе си" и техниката "Кратък филм". В книгата е описано, че при процедурата "В мир със себе си" се работи върху събития, а при техниката "Кратък филм" се работи със състояния и проблеми. Това, което аз схванах, е, че "Кратък филм" е техниката, чрез която се извършва процедурата "В мир със себе си"; но ме смути фактът, че "Кратък филм" е описана в книгата като техника, с която се работи върху проблем, а не върху събитие, макар че при "В мир със себе си" списъкът на стр. 95 горе се състои само от събития. Може би ако "Кратък филм" беше представен и обяснен чрез "Петьо ме би на двора", вместо чрез "Изчервявам се при среща с лица от другия пол", нещата щяха да бъдат по-ясни. Въпреки това, много положително съм настроен към книгата и ви пожелавам трудът ви да бъде подобаващо възнаграден!

[mayadob]

Камене, нещо си се оплел. Прочети пак описанията.
"Краткият филм" е техника, с която се обработват случки. Представяш си случката като филм.
"В мир със себе си" е процедура за всичи негативни събития от целия ти живот, за които се сетиш. Някои от тях ще са случки. А случките, както казахме, може да се обработват с "Техника на краткия филм".

Значи "Краткият филм" е техника, която може да се използва за случките, когато се прави процедурата "В мир със себе си". И е препоръчително да се използва.

[ivangp]

Камене, прочети пак описанието на ТКФ. Първото изречение от описанието в книгата е: "Разбийте проблема на случки!"
Т.е. с ТКФ се работи със случки.

[belyazanata]

Доста търсих къде точно да поместя въпроса си и реших ,4е е за тук.....
Реших да изкарам на бял лист абсолютно всички мои ПО, негативни мисли и случки от миналото ми ,неща и хора ,които ме дразнят ,мои слаби места и т.н и да започна да ТЕС-ам всяко едно от тях поотделно.Въпроса ми е дали,ако е чувство от миналото ми ,което е остнало в съзнанието ми до днес да формулирам в минало : "Въпреки ,че се чувствах така и така ....аз напълно.....",....или да формулирам в сегашно време?

[kamen_leventieff]

На мен като новобранец ми се струва, че би трябвало формулирането да стане в сегашно време, защото след като искаш да работиш върху даден минал проблем, значи той все още съществува в настоящето, иначе не би бил проблем. Освен това нещата от миналото, макар и видимо разрешени, все си оставят по някое малко камъче в обувката, което да те дразни докато ходиш.

[ivangp]

Точно така.

[belyazanata]

Благодаря ви!
И аз мисля,4е щом все още ми напомнят за себе си "нещата" , то те са си в настоящето

[mayadob]

На мен, ако ми идва в минало време, си формилирам фразите в минало. Глегам повече да изкарам усещането за емоцията. Защото понякога, докато се опитвам да формулирам изречението в сегашно време, се разсейвам, вместо да се настройвам.

[elisay]

Здравейте, моля за съвет относно процедурата в мир със себе си:
направих си списък със случки около 50-тина, за които си спомням, че са били доста неприятни за мен в миналото, обаче като започна да им определям нивото на сен, все се върти около 2-3. Обаче като ги прочитам общо, ме обзема много силен гняв към съпруга ми,макар, че когато се е случвала определена случка това не е била водещата емоция. Гневът към него всъщност си е почти перманентна емоция в мен в настоящето. Та ,какво да правя в случая?

[Yandra]

Ами тесай го тоя гняв Прави си "В мир със себе си" и си тесай гнева и виж какво ще излезе после.

[MAG2001]

"Пренареждане на матрицата с ТЕС" с Ирена Рельовска.

Линка е от Алиса,благодаря ти, Алиса,не знам защо не го постна този линк във форума, не знам дали тук му е мястото, не знам .. бе с една дума нищо не знам Но пиша това тук, защото на мен ТКФ винаги ми е била трудна.И така и никога нито един път не успях да я направя както трябва.Затова пък това "пренареждане" го правя буквално без да искам и май това е нещото което при мен дава резултата.Само че без Ирена, сама съм си Ирена И това май е единственото ТКФ, дето съм правила .
Та, въпреки цялото ми незнание реших,че тук му е мястото.Някой може да се припознае


http://eft4success.eu/bg/resources/arti ... zine-ossem



След това Рельовска реши да използва Пренареждане на Матрицата (на английски Matrix Reimprinting) – техника, базирана върху ТЕС, но влизаща по-дълбоко в подсъзнанието и изваждаща оттам неподозирана информация. Единственият дипломиран терапевт по Пренареждане на Матрицата у нас започва да почуква последователно по класическите ТЕС акуточки. Целта - да може другият да се отпусне и да съсредоточи цялото си внимание навътре. Още след първите няколко почуквания усещам, че вече съм в полето на алфа-вълните и пътувам все по-дълбоко в собствения си вътрешен свят. Чувам гласа на Ирена: „Макар да се притеснявам да пея пред публика, аз съм много добър човек и напълно приемам себе си.” Повтарям след нея, докато тя почуква последователно точките по ръцете, лицето и гръдния ми кош. Влизам все по-навътре и по-навътре. Изведнъж ме подканя да си припомня и да визуализирам ситуация, в която наистина много съм се притеснила да пея пред публика. Трябва да я наблюдавам отстрани, без да я преживявам отново. Връщам се около година и половина назад. Насочваме да видя колкото се може повече детайли – обстановката, как съм облечена, колко хора има. Връщат се не само образите, но и емоциите. Тогава си представяш, че

взимаш дистанционното и спираш на пауза филма

Всички наоколо замръзват, само моят образ отпреди година и половина остава жизнен. „Започни да почукваш по точките на по-младата Мaрия, така както аз почуквам по твоите” – насочва Ирена. Тя почуква и повтаря вече познатите утвърждения: „Макар че се притесняваш да пееш пред всички тези хора, ти си прекрасен човек, пълен с много любов.” След известно време Ирена ме насърчава да попитам онази Мaрия от миналото дали иска да покаже друга случка, да ме заведе някъде. Моментално изниква ситуация от по-далечното минало. Отново се повтаря процесът с почукването, съпътстван от утвържденията – Ирена върху мен, аз – върху моята по-млада версия. Тези случки не са случайни, показал опитът на Карл Досън, откривателят на

Пренареждане на Матрицата

За да ни предпази от болката на преживяването, част от съзнанието ни се откъсва и бива изтласкана в подсъзнанието. Досън нарекъл тази част ЕХО (от английски: ECHo – Energy Consciousness Holograms) „Стресиращите случки не оставят просто спомени, а и силен емоционален заряд” – обяснява Ирена – „Те са моменти, когато не сме били подготвени или не сме разполагали с вътрешните ресурси да се справим с изникналото на пътя ни предизвикателство. Непреработените емоции остават в енергийните ни полета като замръзнала енергия, блокиращи енергийния поток на „чи“ и намаляващи капацитета на енергийната система на тялото.” С ТЕС тази енергия се разблокира и се става реален ресурс в настоящето ни. Прескачайки от спомен в спомен, т.е. от ЕХО на ЕХО, и повтаряйки всеки път почукванията и утвърждението,

стигнахме до момент от най-ранното детство

някъде около 3-4 годишна възраст. Оказа се, най-неочаквано, че ядрото на проблема е в една раздяла, която на пръв поглед няма ни най-малка връзка с притеснението от пеене. След поредното почукване, отново попитах моята вече доста по-млада версия дали иска да ме заведе някъде. Не се появи нов спомен. Явно наистина бяхме достигнали до възможната дълбина на първопричината. Тогава идва моментът на пренареждането на Матрицата – първичната енергийна решетка, обединеното енергийно поле, свързващо всичко и всички. След като съм помогнала на моето ЕХО да преработи негативния емоционален заряд на спомена, той се заменя с положителен, който не се е случил действително. Запечатвайки го дълбоко в подсъзнанието, където се намирах в този момент, то успява да се намести на мястото на травмиращата случка и да прекъсне гореописаните връзки между стимулант и тревожна реакция. Тази методика ми беше добре позната – същата практика се прилага и в класическата система на усуи рейки, само че при ТЕС процесът е допълнително задълбочен. Изходната позиция за това пренаписване на личната история е, че за мозъка няма съществена разлика между случващото се и представата. След това Ирена постепенно ме връща чрез напътствията си към реалността тук и сега. На лицето ми грее усмивка, чуствам се пълна с енергия и щастлива. За финал повтаряме теста. Отново отговарям на същите въпроси както в началото: колко е притеснението; колко е страха; колко срама и т.н. Цифрите, които изричам с лекота, са доста по-ниски от първоначалното. „Дали ще остане така и с течение на времето?” – е първата мисъл, която ми минава.

Оказа се, че процесът в моя случай, продължи още няколко дни. Избистриха се и други взаимовръзки, свързани с ранното стресиращо събитие на раздялата. Вървейки по улиците изникваха спомени, предизвикващи емоции. Трябваше да се скривам някъде, за да почукам. Ефектът идваше дори след едно преминаване през точките – емоцията си отиваше, а за мен оставаше една приятна яснота за разбиране на собствения път. След още няколко дена заминах за фестивал сред природата. Не се замозабравих в пеенето, но песните се лееха навън с много по-голяма лекота.

[sky_t]

Здравейте всички! Моите поздравления и благодарности към Иван, който сподели и направи ТЕС достъпен за всички нас!
Както се разбира аз съм от новаците и имам доста върху какво да работя. За "Техниката кратък филм" съм изнесла един дълъг списък, малко ми е трудно да свържа дадени събития с определени емоции. В крайна сметка преобладава чувството на вина към самата мен, че съм позволила поредица от тези събития да ми се случат и упреци към моят баща. Достатъчно ли е да адресирам точно това чувство на вина?
Правилно ли е да се изразя така: Въпреки, че чувствам вина към себе си, че позволих на ..... да се гаври с мен, аз напълно и безрезервно приемам себе си. (или това "гаври" е много общо)
или пък
Въпреки, че ми се свива сърцето, когато си спомня, как татко се караше на мама, когато беше пиян, аз напълно и безрезервно приемам себе си.
На прав път ли съм?
Благодаря предварително за отговора
Успех на всички в ТЕСванията!

[ivangp]

Достатъчно ли е да адресирам точно това чувство на вина?

Никой не нае. Адресирай го и ако не се изчисти проблема значи не е достатъчно. Ако се изчисти значи е достатъчно.

Правилно ли е да се изразя така: Въпреки, че чувствам вина към себе си, че позволих на ..... да се гаври с мен, аз напълно и безрезервно приемам себе си. (или това "гаври" е много общо)

Общо е - кога, къде се е гаврил, работи върху конкретна случка!

или пък

Въпреки, че ми се свива сърцето, когато си спомня, как татко се караше на мама, когато беше пиян, ....!

Общо е - кога, къде се е карал, работи върху конкретна случка!

[sky_t]

Благодаря за отговора!
Голяма работа ме чака, надявам се само да имам търпението и да не се отказвам. Реших упорито да започна с емоционалните моменти, защото съм сигурна, че те са ми донесли всички болести.
Още веднъж успех на всички!