Разбрах …., не този път думата е
почувствах много важни неща днес (които в общи линии на теория знаех, но на теория не ми вършеха работа) след като навързах цялата картина (daromi, според мен извода, най-големия, с който мога да ти бъда от полза е, че едно е да разбереш, защото ти четеш много и си разбрала доста неща, а съвсем друго е да почувстваш, да ти стане убеждение, начин на живот – това е, което се постига с ТЕС, и то съвсем безболезнено).
1.Почувствах че това, че цял живот съм се обвинявала, че съм
различна доведе до там да се притеснявам, страхувам и обвинявам за това, че след развода заради мен и детето ми ще бъде
различно, което е най-глупавата вина, която човек може да си вмени, защото точно различието прави това дете толкова прекрасно и уникално, то му дава всичките възможности, които има (само от него зависи да ги използва), и още около хиляда такива неща ......., но най-важното е, че то го направи, както бях казала в един много отдавнашен пост
„ ... страшно устойчив и неподатлив на тъга, вина и т.н., непокорен и много уверен в себе си, някакси силен и изглежда супер щастлив.”
2.Почувствах, че трябва да обърна погледа си към „крехкото човече”, за което винаги съм приемала, че се чувства добре, защото
то няма причина да бъде различно, значи няма причина да страда. Не съм разбрала още какво точно бих могла да направя там (не става въпрос за неща като облекчаване на процеса на излизане от какавидата, Иване
), но знам, че неслучайно изпитах такава необходимост да помогна на daromi – за мен те са доста еднакви, както казах вече. Всъщност какво да направя пише в същия този отдавнашен пост
„ .....следният начин на възпитание - ти можеш, всичко зависи от теб. В твоя живот ти решаваш какво искаш и можеш да постигнеш всичко, което пожелаеш, важното е да осъзнаеш, че можеш, че няма от какво да се страхуваш и че твоите мисли формират твоята реалност.
Ти си достатъчно добър, харесван и обичан заради това което си, за уникалността и неповторимостта си. Тези които успяват в живота са не красивите, умните , талантливите, надарените и богатите, а хората със собствено мнение, които имат упоритостта да следват целите си и отстояват убежденията си въпреки привидната съпротивата на масите, клишетата и обстоятелствата.”
3.Почувствах, че трябва да приема и ежесекундно да се наслаждавам на
огромната обич и възхищение, които ежесекундно съпруга ми ми предлага, а аз вече 100 години отлагам вземането и за момента, в който всичко ще бъде „съвършено” и едва тогава ще ми се
полага да се радвам на нея.
4.Почувствах, че трябва да
благодаря на Иван за всичко, до което ми даде възможност да се докосна и разбера, а не да му се извинявам (не че не го критикувах безпричинно, а после самата аз направих точно това, за което го критикувах, но ... аз възприемам това като урок, Иване, а ти като учител разбираш за какво става въпрос
). БЛАГОДАРЯ ТИ.
