Дневникът на Lady Frost

[Яна]

Хубаво е да има кой да те побутне и да ти каже, че си на прав път.
Иван е прав, после се замислих над това, явно има ефект от всичко, което правя и тялото ми яростно се съпротивлява.
Сега остава да устоя на изпитанието. Не съм от най-последователните и упорита личност, но сигурно и тоя път ще изненадам себе си!

В никакъв случай не съм се отказала!

Arethuse, след съвета на Иван си коригирах храненето така, че да не стоя гладна дълго време и да не стресирам твърде много организма си. Но така или иначе определено има някаква промяна.

Този следобед поспах 3-4 часа, доста дълбоко спах, нетипично за мен за сън през деня. Сега се чувствам значително по-добре.

Ще докладвам!

[Яна]

Още на другия ден нямаше и следа от въпросната съпротива. Направо бях изумена.

Отслабнала съм общо 5 кг за около месец. Апетита ми рязко спадна и сега е във съвсем нормални и приемливи граници. Нещата, които не бива да ям дори да искам не мога да ги ям. Изяждам една хапка и се чувствам все едно съм преяла със слон! Много яко!

За очите почти не съм работила напоследък. Не съм засичала промени.

[Яна]

Ох, много ми е смешно, не знам защо. Пак се случи.
Пак започнах да работя над очите си и пак ме "спря" друг проблем. Предния път бяха секциото и травмата от раждането, сега наднорменото тегло. Май подсъзнанието ми ме побутва да ми каже, че имам и по-важни неща от това да си оправя зрението или че начина да го оправя е да оправя другите неща.

Не съм много старателна и последователна в ТЕС, но продължавам.

[mayadob]

Знаеш ли, че аз съм отслабнала с няколко килограма в двете седмици, в които децата бяха болни. Тогава не съм променяла нищо в храненето си. Не съм и тесала за тегло. Просо тесах за децата по цял ден и колкото мога през нощта

[Arethuse]

Хаха, Мая, чудесен подход!

И аз реших - като реша да хапвам нещо - да ида да свърша някоя работа )

[ivangp]

Аретюз. ти май не разбра правилно написаното от Мая. Тя, според мен, искаше да каже, не че не е яла защото е била заета. А че е свалила килограми защото е ТЕСала, макар и не за себе си. Т.е. един вид страничен ефект от ТЕСа за децата са свалените килограми при нея.

[Яна]

Браво, Майче!

То май за предизвикателството пишеше, че "страничен ефект" може да е загуба на тегло.

Една споделка малко в страни от темата, но не съвсем. Просто исках да споделя едно прозрение с вас.

Много време се чудех защо жени, които преди да забременеят са с добро телосложение, нормално тегло, добър хранителен режим, напълняват ужасно много през бременността, без да променят хранителния си режим, да се тъпчат, да се залежават... Накрая събрах две и две и стигнах до извода, че в крайна сметка си правят буфер, който да опази тях и/или детето което носят. Навсякъде като чета по темите на бременните витаят огромни дози страх от какво ли не. Аз пък бях ужасно "дебилна" и непоклатима по време на бременността. От нищо свързано с детето ми или мен самата не ме беше страх и нямах абсолютно никакви тревоги или притеснения. В крайна сметка качих само 6 кг, като ядях каквото ми падне.

Разбира се, моя извод е твърде генерален, има и други фактори сигурно. Но аз нали съм голям любопитко и доста мислих над този казус.

[Arethuse]

Звучи логично и все пак няма сила, която да ме убеди, че с "добър хранителен режим" качваш 30 кг примерно...

[Яна]

Звучи логично и все пак няма сила, която да ме убеди, че с "добър хранителен режим" качваш 30 кг примерно...

За жалост аз съм живия пример. Не знам колко ми е бил добър хранителния режим, но не бях го променяла 20 години. Винаги съм си била с нормално телосложение, че и по-скоро слаба.
И изведнъж - 30 кг за отрицателно време. Това около две години преди да забременея. Имах тежки сътресения в семейството си. Явно те са си оказали влиянието. Едва след това придобих афинитет към вредни храни, които само влошиха нещата. Студенстването на лоши неща ме научи!

Както и да е. Както казах, със сигурност има и други причини, не само страховете. А и всеки случай е сам за себе си, та не може категорично да се генерализират нещата.

[Яна]

Здравейте!

Не съм писала тук от милион години. Бях изпаднала в някаква жестока дупка. За нищо нямах сили и желание и едно тесане не направих повече от месец. Накрая си записах час при хомеопат. Реших, че сама няма да мога да се справя и е време да поискам помощ. Добър урок ми беше, за това, че понякога трябва да пусна юздите и да предам шефството на някой друг, който ще се справи по-добре от мен, а аз да следвам...

От 1 март съм на хомеопатично лечение на следродилна депресия. Било е пред очите ми, даже наскоро четох разни материали по въпроса, но незнайно защо не направих връзката. Смешна работа!

Днес ми е едва трети ден, но промяната е поразителна! Доволна съм и вчера дори си правих ТЕС, ей така, дойде ми отвътре. А преди това го мислех сумати време дали да правя или не и нищо не правех. Днес правих и Прокси на една приятелка и мисля, че се справихме страхотно двете!

Продължавам да си работя с ТЕС, не съм се отказала. Все още има нещо, което е дълбоко погребано в мен и трябва да го извадя на бял свят и да го оставя веднъж за винаги в миналото, стига съм го влачила толкова много.

[Яна]

Вчера имах много тежка криза. Подозирам, че е от хомеопатичното лекарство, откакто го пия ми се появиха по за малко всички болежки от последните години. Но вчера ме удари емоционално. Предполагам е нормално, след като лекувам следродилна депресия да изкочи в един момент отново травмата от секциото. Сянката й се надвеси над мен още в сряда, но вчера беше кулминацията.

Целия ден се чувствах ужасно. Само за това си мислех, самообвинявах се, плаках много, усещах пак онази физическа болка от усещането, че съм се предала и провалила. Пълен кошмар! Тесах много, да не кажа целия ден, почти непрекъснато. На момента започвах да плача още повече и усещанията се засилваха. Мисля, че благодарение на тес кризата протече по-бързо и вечерта бях вече значително по-добре. Днес няма и помен от всичко това. За всеки случай се тесам през час-два за травмата, в случай, че нещо още е останало. Тесам и несигурността си дали съм се освободила от проблема напълно.

Наистина не проумявам защо толкова влачих тази история, но се надявам това да са последните пъти, когато ще тесам за родилна травма и следродилна депресия.

[mimka]

Аз имам алергия на очите- подуване и сърбеж. Подуването е като ударено или като ухапано от пчела, оса- и двете са неприятни- понякога със синки под долните клепачи- от две години се подува повече дясното ми око, а лявото е спокойно на пръв поглед нищо, че сълзи и сърби. Смятам, че има нещо много важно в живота ми което е под носа ми но не го виждам. Забелязала съм че когато такава мисъл минава с дни през главата ми- окото е спокойно, когато не мисля за това- то подува- отдавам тая алергия- на цъфтежа на липите, на силното лятно слънце /въпреки, че на морето не се поду нито за миг, а гледах и се излагах директно на слънцето с часове/, от някои ливадни растения- въпреки, че от града не излизам, именно за да не ми се подува окото. Не знам объркана съм дайте някакъв съвет

[ivangp]

Съвета е:
ТЕСай всяко едно от изреченията в поста си.

[mimka]

ТЕС-ах днес вина, страх и се получи една топка между гърдите ми плътна- имам чувството, че е пълна с негативизъм. Започнах да ТЕС-ам и нея с декларация "Въпреки, че чувствам топка на негативизъм между гърдите си......" и след две серии изчезна това усещане за топката, но усещането за мъка си остана.

[Яна]

Да изтупам темата от прахта.

Отдавна не бях навестявала форума. Честно да си кажа дълго време и не прилагах ТЕС (почти през цялата си втора бременност). В края ѝ един ужасен упорит сърбеж ме върна отново към ТЕС и ми помогна да се справя и с раждането по-късно (успях да родя вагинално след секцио, у дома, неасистирано от медицински персонал, каквото беше желанието ми ).

Сега отново се уча да "ходя" и да се справям с проблемите си, които бяха притихнали, но не бяха си заминали окончателно.