TEC

Съвета е:
ТЕСай всяко едно от изреченията в поста си.

ТЕС-ах днес вина, страх и се получи една топка между гърдите ми плътна- имам чувството, че е пълна с негативизъм. Започнах да ТЕС-ам и нея с декларация "Въпреки, че чувствам топка на негативизъм между гърдите си......" и след две серии изчезна това усещане за топката, но усещането за мъка си остана.

Да изтупам темата от прахта.

Отдавна не бях навестявала форума. Честно да си кажа дълго време и не прилагах ТЕС (почти през цялата си втора бременност). В края ѝ един ужасен упорит сърбеж ме върна отново към ТЕС и ми помогна да се справя и с раждането по-късно (успях да родя вагинално след секцио, у дома, неасистирано от медицински персонал, каквото беше желанието ми ).

Сега отново се уча да "ходя" и да се справям с проблемите си, които бяха притихнали, но не бяха си заминали окончателно.

Lady Frost написа:Сега отново се уча да "ходя" и да се справям с проблемите си, които бяха притихнали, но не бяха си заминали окончателно.

Хаха, и аз сьм сьщата

Успех!

На майките нещо за разсейване:
http://vbox7.com/play:4de2d199

Охо, добре се завърнала
Като гледам двете с Аретюз се връщате и се чудя аз ли ще зачезна

Аретюз, питат за теб в другия форум

Мая,я си тесни това чудене и да не ти минават подобни мисли!

Мая, има някакаьв краен брой дейности, с които човек може да се занимава в определен момент от времето. Засега нямам ресурс за другия форум, но кажи, че сьм жива и здрава и работя по себе си (и благодаря за вниманието);)
Фрости, извинявай за спамчето

Здравей, Лейди! Много се радвам, че се появяваш отново !

Преживяла си страхотни емоции, няма спор. Надявам се когато имаш повече време да разкажеш повече за тях – знам че ще бъде много приятно и за хора като мен, които са приключили с даряването на живот като етап от живота си, и за тези, които биха искали да имат смелостта и себеотдайността да дарят живот по този човекосъобразен начин, а и за тези, които с удоволствие биха преживяли тези емоции отново заедно с теб.

Желая на теб и на бебчо още много реализирани мечти !

mayadob написа:Охо, добре се завърнала
Като гледам двете с Аретюз се връщате и се чудя аз ли ще зачезна

Мерси, мерси!
А, не бе, Майче, никъде няма да ходиш! Ъпгрейдваме се!

nia, заповядай!
Това е разказа ми за раждането на Искрен: http://yana-mitseva.com/blog/home-vbac-story/

Гена, благодаря за клипчето, сладко е!

Такаааа... Ще препиша от едно друго място над какво работя в момента. (до преборването с мързела още не съм стигнала )

Аз имам проблем пак със зъбите. Или по-точно с венеца горе в ляво, където са кътниците. Ужасно много ме боли - болката отива по небцето, по слепоочията, цялото чене, главата ми се замайва, на моменти чак ми се гади от болка... Кошмар! Преди две седмици бях на зъболекар да ми прави зъба, който мислех че ми е проблемния. Направи го, но проблема не отмина. Не е забелязал нищо обезпокоително по венеца.
Някой знае ли с какъв тип проблем може да е свързан?
Утре ще звъня на хомеопата... но честно да си кажа не знам как ще изкарам тая нощ. Нещо не се справям много добре с тесането на болки.

Преписвам от "Тялото ви говори" на Шапиро какво пише за венците. Надявам се да ти свърши работа Фрости
"Венците поддържат зъбите ни на място, осигурявайки силата и сигурността да захапваме нещата и да ги сдъвкваме. Чувствате ли се сигурни във вашите граници и способността си да правите разлика между онова, което искате и не искате. Пародонтозата може да показва липсата на сила да сграбчим действителността, сякаш нашата вътрешна увереност отслабва. Ако венците са подути или кървят, подсказват емоционален конфликт или разстройство. Удържате ли фронта - оставате ли верни на убежденията си - или обикновено поддавате на чуждия натиск? Венците са част от челюстта и по-специално - изражение на гнева и агресията. Чувствате ли се безпомощни пред несгодата? Непосилен ли ви се струва опитът да очертаете границите си?"

Тоя венец продължава упорито да ми говори, а аз упорито не го разбирам.
От пет дни отново ме мъчи болката, но тоя път не стихна както обикновено. Стои си на едно ниво и толкова. Само се разгръща от време на време по други неща и след време се "прибира" само до венеца... Пет нощи почти не съм спала... Тесам при всяка възможност, да не кажа непрекъснато. Опитах с акупресура, опитах и с някои техники на Дона Идън, опитах с мудри... Нещо ми убягва...

Последните дни бяхме при баща ми... Днес ми просветна, че може да е заради непрестанната ми битка с храната... но и за двете нещо все удрям на камък... Мъжа ми упорито твърди, че не му казвам нещо, за това ме мъчи... и аз наистина не му казвам нещо, но и не смея да му го кажа... поне не явно в очите. Сега тесам това, тази си нерешителност да му призная един мой скорошен гаф... Но не мисля, че е това... не знам вече... От болка не мога да мисля.

Този цитиран параграф ми говори... нещо... но все още не съм сигурна какво... и си се лутам безпомощно.

P>S> Сега ми просветна, като препрочетох за кой ли път цитирания откъс... Може би тази болка е външен израз на неконтрулируемата ми агресия. Която се кротна, но се появи болката... хм...

Мисля си на глас.

Мая, благодарности за снощи! :grose:
До сега не бях успявала да приложа толкова успешно ЕТ, а тая техника с метафорите е чудесна. Идва ми тъкмо навреме!

Снощи, след като свършихме сесията/разговора с теб не продължих да тесам. Бях доста изтощена. Все още имаше болка, но тя сякаш беше изпразнена от съдържание. Много интересно усещане.
Снощи след като прикрлючихме с Мая си легнах, мъжа ми ме усети и си говорихме. Разказах му какво сме правили. Разказах му гафа си, за който споменах по-рано. И други неща... Въобще бурна нощ. Спах почти 12 часа. Сутринта болка нямаше, само леко ме боли гърлото и лявото ми ухо глъхне леко, но ще минат тия работи. Аз ще им помогна.

Стигнах до извода, че мястото където ме боля е нещо като контейнер за емоционалните ми отпадъци. Трупам си, трупам си, трупам си неща там и от време на време прелива (и започва да ме боли). И понеже са много неща ми е трудно да ги изчистя, защото си мисля, че е само едно и не мога да го повлияя. Сега вече си знам и ще се старая да не "прелива" боклука.

Историята продължава.
Предната нощ към 3 часа се събудих от ужасна болка на въпросното място. Мясно не можех да си намеря, нито ЕТ, нито новата техника ми помогнаха тогава. Предадох се. Пратих мъжа ми до аптеката да ми купи нещо обезболяващо. За щастие хапчето помогна що-годе и успях да поспя. От тогава продължава да ме наболява, но болката намалява. Не спирам да тесам. Мисля си, че болката е по-скоро някаква такава остатъчна, така да се каже ме боли по навик и е изпразнена от съдържание.

Интересното е, че вчера, докато слушах една медитация "анти-преяждане" болката значително намаля и се промени. Не вярвам да е съвпадение. Днес почти я няма. Продължавам да работя над това.

Появиха се и разни интересни сънища.
Сънувах хора с огън в очите и гротескни, огромни глави без тела. Преди като ходех при психотерапевтката си тя веднъж ме накара да се нарисувам, аз се нарисувах само като глава. Връзвам двете неща.

...да сънуваш само глави и да сънуваш себе си само като глава,означава да се изолираш от тялото си поради някаква причина (болест,ниско самочувствие и др).Опитай се да го обикнеш отново и ще го засънуваш и него.

Май съм разбутала нещо голямо, защото щурите сънища продължават вчера и днес.

Предната вечер сънувах, че ще се омъжвам за друг мъж (въпреки, че продължавам да съм женена за моя си). Тоя новия ми подари някакъв адски грозен и скъп пръстен и щеше да ме води в Германия (винаги много съм искала да ида там). Живеехме в нещо като комуна с още много хора. Аз се чудех дали наистина е възможно да обичам едновременно двама мъже и стигнах до извода, че може, но нещо нямах мераци да се омъжвам пак. Исках си при моя си мъж.
После сънувах, че пътувам с влак покрай някакви нефтени находища.

Снощи сънувах, че баща ми кърми (бебе нямаше) и има някакви кърмачески проблеми. Та аз щях да му пращам моята консултантка да му помогне. После сънувах, че съм отишла да танцувам. И там имаше бременна жена, която започна да ражда. Незнайно защо беше гола насред залата, потеше се много и повръщаше. Отдолу беше яко "цъфнала" и аз реших да пипна да не би бебето вече да излиза вече. Но тя се дръпна и искаше да я карам някъде. Аз ѝ казах, че трябва първо да ѝ намерим дрехите и тръгнах да ги търся... и се събудих от позвъняване на телефона.

Още ги храносмилам тия сънища дали значат нещо съществено.

Събирам си ги на едно място да си ги имам на едно място за да мога по-лесно да си ги осмисля и да работя по-лесно над това.

Тъкмо ме интересуваше какво става с венеца.
Звънкай, ако имаш нужда да поговoриш с някого.

Благодаря, Лейди, много приятно чувство на носталгия ме обзе, хубави спомени ....

И през цялото време докато четях разказа ти си мислех колко много ни промени ТЕС от момента, в който се появихме във форума до сега .... А и думата всъщност не е промяна, а връщане към себе си и вяра в добронамереността на природата ...

Благодаря ти, Майче! Помощта ти е много ценна за мен.

Ния

Днес си трупнах още материал за тесане.
През седмицата на няколко пъти се опитвах да се обадя на майка си да се видим. Нито веднъж не успях, тя нито веднъж не ми върна обаждането... Днес се обадих на брат си да го питам дали си е вкъщи и дали майка ми е там да им идем на гости да се видим. Брат ми каза, че тъкмо се прибирал и щом се прибере ще ми звънне да ми каже дали майка си е там... Не ми се обади... Звънях като луда на неговия телефон, на телефона на майка ми, на домашния им телефон... никой не ми вдигна... Почувствах се адски гадно. Обидена, отхъврела, ядосана... От известно време се опитвам да закърпя що-годе отношенията ми с майка ми. Но за това очевидно трябват двама... Почувствах се глупаво...

Ядосах се и на брат ми, че често прави този номер - обещава, че ще се обади или че ще дойде да се видим, или да ни помогне с нещо... и после с дни не си вдига телефона... Винаги има нещо по-важно от сестра си А аз глупачката съм вечно на линия. Трябва му полощ - веднага пращам мъжа ми. Трябват му пари - веднага му ги давам, дори и да са ми последните... А той го мързи дори да си вдигне телефона да си кажем две приказки или поне да скалъпи поредното абсурдно извинение... Не ме интересува какви са му причините прав ли е крив ли е що ли е.... много ми е обидено и ядосано за това му отношение...

За капак и сякаш за да си го изкарам на някой вечерта се скарах с една дърта чанта на площадката, която се държеше с детето, което ѝ беше поверено все едно е кученце на каишка
Не че ми стана по-добре, само се нервирах още повече, че се налага да общувам с подобни... същества.

Когато се прибрах се напъхах право в банята. Кипях отвътре от яд, гняв и обида. Тесах се яростно, чак ръмжах като животно. Сега ме болят точките. Не се потупвах, а се удрях, все едно това ще изкара от мен неприятните чувства (това задължително трябва да го тесам и друг път ми се е случвало с такава ярост да се тесам до посиняване).

Та така... трупам си неща за тесане и се чудя от къде да започна...
Стига съм се чудила, хващам наред днешните истории, че са ми сякаш най-наложителни.

P>S> Венеца продължава да се обажда от време на време. Например когато ям/пия студени неща. И през нощта най-ече. Но снощи се сетих, че имам Рескю Ремеди и вместо хапче Парацетамол, дръпнах една доза от РР. Мисля, че добре се повлия!

Успях да преборя болката във венеца с Темпоралното потупване на Дона Идън. Страхотна техника! Мисля да я използвам и за някои други нещица.