TEC

ПОЗДРАВЛЕНИЯ!:D

Извадих най- скритите си страхове.

За мен това е най-важното!
Подкрепям те в усилията да се пребориш! Звучи ми добре, това което си съставила, но нека и по-опитните кажат!

Благодаря!

Само не разбрах тези формулировки ти дойдоха по време на ТЕС и после ги записа или първо ги състави и планираш да тесаш по тях?

Майче, по-скоро първото. Както по-горе написах взаимствах от дневника за зрението на Аретюз. Докато четях частта за специфични проблеми на стр.10 от дневника перефразирах, но много от фразите ми идваха докато тесам. Както го чувствах, не са ми насадени фразите. Но спазвам горе-долу последователността за преминаване към положителни фрази. После го записах, ако може да е полезно на някой. Все се надявам някой с мойта болест или някоя друга ревматологична да се включи и да опита, но всъщност сме известни с големия страх, който са ни насадили докторите. Нищо лошо към никого. А пък и аз ще го правя около седмица по 1-2 пъти на ден.

И друго важно нещо, което трябва да започна -
ТКФ за спомени,свързани с кризи от лупуса. Иначе трудно ще изчистя страха да не ги преживея пак.

Да, подкрепям те в това да тесаш стари кризи.

Хубаво, че си описала фразите. Освен, че могат да са пример, показват и как се променят нещата по време на ТЕС.

Много се радвам за теб.Възхищавам се на упоритостта ти. аз дето щях да се заема със себе си пак съм се вторачила в детето. Правя ТЕС хаотично, тесам моите страхове, а ми се иска някакси да повлияя на нейните антитела. Имам някой "малки" успехи, но докато да се зарадвам, нещо друго се появява.. и усилията ми се разконцентрират. Мисля си да започна да правя прокси за пореден път, но как да си представя какво се случва в главата на дъщеря ми, която не желае да я занимавам със рисковете около собствените и изследвания. А съответно будувам, ТЕСам мислено или май повече плача... още не съм наясно.

Ами ти не си изчистила себе си. Щом плачеш. Много е вероятно да не можеш да правиш ефективно Прокси без да си изчистила себе си предварително.

charam, детето ти е достатъчно голямо, за да се грижи само за себе си. Може твоята грижа да я задушава и затова да е в позиция на безделие.

Ще ти кажа аз как съм. Когато има кой да свърши някоя работа, почти сигурно е, че няма да се включа. Ако няма никой освен мен, тогава ела да ме видиш. Например, хем ми е криво, че мъжът ми не споделя моята работа с ТЕС, хем съм доволна, че никой по никакъв начин не ми помага - помага в смисъл да върши нещо от работата ми (иначе тук ми помагате със съвети).
Усещам такова нещо и у сина ми. Когато има нещо за тесане и искам да го накарам да теса, той ми казва "Ти ще ми направиш прокси". Вече съм му казала, че повече няма да му правя проксита, ако не е нещо мнооого спешно.

Освен това ти какво искаш от дъщеря ти? Само да й минат заболяванията или да е човек, който поема инициатива и отговорност за себе си? Или мислиш, че като й мине заболяването, ще стане по-отговорна?
Ако искаш тя да прави нещо, най-добрият начин е да й покажеш личен пример. Работи по себе си и мисли как тя вижда това и ще го повтори... някой ден.

Миличка Charam, стана ми много мъчно. Спри да се обвиняваш, че не правиш това или онова. Аз също се чувствах гузна, че прекъсвах да тесам напълно или че не тесам както си го бях планирала еди-какво си. Нормално е да тесаш това, което ти идва отвътре. Когато се появи някакъв страничен проблем докато съм планирала да тесам нещо друго, почвам да тесам него, защото ме мъчи той. Вече вярвам, че каквото и да тесам то влияе и на другите ми проблеми.
Пробвай да тесаш една седмица-" Въпреки, че страшно много се притеснявам за детето си, защото ..., аз.." А докато потупваш , изреждай на различните точки всичко, което ти идва отвътре за детето ти, за това как се чувстваш. И наблюдавай дали няма да ти изникне нещо. Вярвай, че докато работиш върху себе си влияеш добре и на детето си.
Аз съм от същия тип майки, който страшно се притесняват за детето си и съм си правила ТЕС за това да не би със страховете си да му навредя.
А за мойта упоритост- не съм чак толкова упорита, мога и още
Просто ТЕС ми даде много, много ме промени, страшно съм благодарна за всичко.

Иване, спрях със сълзите. И да прав си, явно още не съм изчистила себе си. Наревах се, самосъжалих се и сега работя върху себе си. В4ера докато се опитвах да систематизирам мислите си, ми се падна следното "късметче" на кафе: Любовта е отговор на всичките ти въпроси...

След тесането с горната декларация около 10 дена всеки ден започнах всяка нощ да сънувам кошмари- най-големите ми страхове. Тесах докато си спомням кошмарите, но и отделно съм си ги записала да тесвам чувствата, които изпитах в тях. А може би и с ТКФ. Но интензитета намаля , защото ги тесах спомняйки си ги още ясно. Спрях да ги тесам, защото вчера ме заболя главата и врата, много ми беше зле/ ПМС/ . Тесах, че ме боли главата и ми е зле, защото имам ПМС. Не ми минаваше. И понеже не се справям много добре с ЕТ , направих следното- ТЕС с :
Въпреки, че имам тежест в главата и врата...
НФ- Имам тежест в главата и врата
и след това редуване с
НФ- Пускам я да изтече и си представям, че изтича през цялото ми тяло и попива в земята.
След два такива ТЕСа ми мина, единственото , което взех е са 2 невробекса/ витамин В - комплекс/.
Доволна съм.

Пропуснах нещо важно. Веднага след това тесане, като ми олекна , ми излезе херпес. Възприех го , че оттам е излязла негативната енергия.

Интересно. На една приятелка скоро й излезна херпес. Отдаде го на реакция от едно хомеопатично и хомеопатът й потвърди.

Налага се да продължа с :

Въпреки, че ми е много трудно да общувам с хората ...
Напомнящи фрази: Изпадам в ужас когато трябва да присъствам на някакво събиране, Много се притеснявам когато трябва да говоря с някого, Страх ме е да не ревна, да не си излея мъката, че съм болна;

Въпреки, че ми е трудно да споделям с някого...
Напомнящи фрази:Страх ме е да не разберат мъката ми и да стана уязвима; така се чувствам по - сигурна/ нуждата от сигурност?!/, страх ме е да не ревна / самосъжаление!/;мисля че така товаря хората; а пък на кой ли му пука за мене; никой не може да ме разбере.

Досега подценявах тази своя затвореност, но това все повече прилича на депресия, а това е един от симптомите на лупуса.
Това е много типично за нас, болните от лупус в България, не обичаме да споделяме , крием се. Нямаме даже един форум, в който ежедневно да споделяме. Нямаме действаща асоциация. Болните от МС не са повече от нас, но си имат организация, която се бори за тях и им помага.