След толкова време тесане, едва снощи си спомних, сетих се, проблесна ми коя беше случката, след която наистина започнаха проблемите ми. Боже, защо бях зациклила на друга, която всъщност отново произлиза от първата! Просто бях изключила за нея, не се сещах. Нали преди тесах за раничката, изобщо депресията се повлия от това, не съм се занимавала с нея конкретно. Раничката ми намаля, а за депресията нямах вече нужда от хапчета.
Та започнах да тесам тази случка както си бях в леглото, сутринта също. Използвах ТКФ. Правих си тес на ум, аз често го правя.
Ще пиша за резултата.
Дневник на Femme
Започнах да тесам с Декларацията:
"Въпреки че след "Инцидента във ......." преживях ужас и рухнах психически, аз напълно и безрезервно приемам и обичам себе си и избирам да изтрия от паметта и тялото си всички лоши спомени, свързани с него и връщащи ме непрестанно в същото състояние."
Кажете, моля ви, дали е удачно според вас да я използвам в този вид? Смесих ТКФ с техника на избора и не съм съвсем сигурна дали е правилно. Приемам всякакви корекции.
"Въпреки че след "Инцидента във ......." преживях ужас и рухнах психически, аз напълно и безрезервно приемам и обичам себе си и избирам да изтрия от паметта и тялото си всички лоши спомени, свързани с него и връщащи ме непрестанно в същото състояние."
Кажете, моля ви, дали е удачно според вас да я използвам в този вид? Смесих ТКФ с техника на избора и не съм съвсем сигурна дали е правилно. Приемам всякакви корекции.
ТЕСах яко случката с ТКФ. Изчисти се. Гледам филма без емоции, даже се разсейвам. Сега продължавам с другите, които са нейно следствие, но всяка от тях е също толкова травмираща и са още от значение за мен. Незнам, иска ми се да разкажа случката, но може би е излишно.
Открих нещо, което действа светкавично, когато ме стегне шапката. Понеже все се случва сред хора, започвам на ум да минавам по точките и да казвам: "Аз съм тишина, аз съм тишина" Усещането е страхотно.
/До вчера казвах "Избирам спокойствието", също ми действа./
Открих нещо, което действа светкавично, когато ме стегне шапката. Понеже все се случва сред хора, започвам на ум да минавам по точките и да казвам: "Аз съм тишина, аз съм тишина" Усещането е страхотно.
/До вчера казвах "Избирам спокойствието", също ми действа./
Случката е следната с две думи:
Преживях кошмар една нощ, докато бях сама с детето си.
От тогава започнах да се чувствам уязвима, просто си останах свита на кълбо от страх, каквато бях в тази нощ. Не можех да стоя сама, а трябваше да гледам детето си и да завърша университета. Опитала съм много неща, и билки и лекарства. Нещата се приглушаваха, но не изчезваха. Интересното беше, че ако успявах да преборя един симптом, се появяваше друг. Накрая осъзнах, че тялото ми подсказваше, че съвсем не съм се излекувала и не съм преодоляла шока и само си играя на криеница със себе си.
И така, направих си филм от това и започнах да го тесам. Сега мога да говоря за това, а всъщност никога не съм говорила. Знаят го само в семейството, но дори и те го знаят само като факт. Не съм казвала какво точно става в душата ми. Може би е грешка, но така съм усещала тогава нещата и така съм постъпила. Сега вече не изпитвам ужаса, не настръхвам при спомена за този инцидент. Тесах го и с Декларацията:
"Въпреки че след "Инцидента във ......." преживях ужас и рухнах психически, аз напълно и безрезервно приемам и обичам себе си и избирам да изтрия от паметта и тялото си всички лоши спомени, свързани с него и връщащи ме непрестанно в същото състояние."
Не съм блокирала по време на тесането, даже се учудих че толкова бързо се изчисти от емоционален заряд. Беше ми приятно да наблюдавам как се изчиствам постепенно и с всеки следващ ТЕС се емоциите се уталожват все повече, докйто изчезнат напълно.
Но все още продължавам с другите неприятни случки, които са следствие от това преживяване. Защото този страх се претопи в непрестанна напрегнатост. Лека-полека и тя изчезва, нищо че понякога напомня за себе си, но като че ли се научих как да се справям с нея в такива моменти и продължавам с ТЕС да я чистя. Егото се съпротивлява и се чудя какво ще е това ПО, което държи статуквото и не иска промени.
Слава Богу, че намерих ТЕС. Че Иван го разпространява в България. Благодарна съм и на всички, които пишете тук и сте винаги готови да помогнете!
Преживях кошмар една нощ, докато бях сама с детето си.
От тогава започнах да се чувствам уязвима, просто си останах свита на кълбо от страх, каквато бях в тази нощ. Не можех да стоя сама, а трябваше да гледам детето си и да завърша университета. Опитала съм много неща, и билки и лекарства. Нещата се приглушаваха, но не изчезваха. Интересното беше, че ако успявах да преборя един симптом, се появяваше друг. Накрая осъзнах, че тялото ми подсказваше, че съвсем не съм се излекувала и не съм преодоляла шока и само си играя на криеница със себе си.
И така, направих си филм от това и започнах да го тесам. Сега мога да говоря за това, а всъщност никога не съм говорила. Знаят го само в семейството, но дори и те го знаят само като факт. Не съм казвала какво точно става в душата ми. Може би е грешка, но така съм усещала тогава нещата и така съм постъпила. Сега вече не изпитвам ужаса, не настръхвам при спомена за този инцидент. Тесах го и с Декларацията:
"Въпреки че след "Инцидента във ......." преживях ужас и рухнах психически, аз напълно и безрезервно приемам и обичам себе си и избирам да изтрия от паметта и тялото си всички лоши спомени, свързани с него и връщащи ме непрестанно в същото състояние."
Не съм блокирала по време на тесането, даже се учудих че толкова бързо се изчисти от емоционален заряд. Беше ми приятно да наблюдавам как се изчиствам постепенно и с всеки следващ ТЕС се емоциите се уталожват все повече, докйто изчезнат напълно.
Но все още продължавам с другите неприятни случки, които са следствие от това преживяване. Защото този страх се претопи в непрестанна напрегнатост. Лека-полека и тя изчезва, нищо че понякога напомня за себе си, но като че ли се научих как да се справям с нея в такива моменти и продължавам с ТЕС да я чистя. Егото се съпротивлява и се чудя какво ще е това ПО, което държи статуквото и не иска промени.
Слава Богу, че намерих ТЕС. Че Иван го разпространява в България. Благодарна съм и на всички, които пишете тук и сте винаги готови да помогнете!
Последно промяна от Femme на 08 Ное 2010 18:06, променено общо 3 пъти.
Не винаги можеш и има с кого да споделиш емоциите си. Важното е да не спираш да търсиш начин, пък дори този начин да е да се измъкнеш сам за косата 
Напоследък се случиха неща, които ме накараха да приема наистина, че нищо в живота не е излишно и всичко ни води точно там, където е нужно. Открих неща, които цял живот съм искала и чакала.
Продължавам да тесам най-силната емоция, която ме владее - СТРАХ.
"Въпреки че се страхувам ...........и избирам да заменя този страх с Любов"
Напоследък се случиха неща, които ме накараха да приема наистина, че нищо в живота не е излишно и всичко ни води точно там, където е нужно. Открих неща, които цял живот съм искала и чакала. Продължавам да тесам най-силната емоция, която ме владее - СТРАХ.
"Въпреки че се страхувам ...........и избирам да заменя този страх с Любов"
Тесах хаотично напоследък. Всичко, което се сетя. В един момент вече се нервирах, не виждах смисъл, напредък, нищо. И започнах просто да говоря, да мисля и през говор и сълзи тупах по точките. Цяла лавина се изля от мен:
"Напрегната съм от сутринта
Главата ми тежи и нямам тяга.
Искам си спокойствието обратно.
Искам си усмивката.
Искам да усещам, че живея
Да избяга надалеч нервността.
Живея в не-сега.
Искам си живота обратно
Прощавам на всички, които са ме наранявали досега
Прощавам и се откопчвам то омразата и самосъжалението
Искам да дишам свободно
Искам простор за душата си, Небе, Земя, Тишина, Покой
Обичам детството си ..... толкова ми липсва
Искам обратно усмивката си, ведростта си и доброто си отношение към другите
Да изчезне страхът
Смях, сълзи, песен, вик, шум, надежда, болка, лек ....
Всичко ще се нареди
Вярвам силно!
Вярвам с цялата си душа!"
Всичко беше емоция, която течеше по вените ми и след която остана пустота и спокойствие. Поне засега, докога - незнам.
"Напрегната съм от сутринта
Главата ми тежи и нямам тяга.
Искам си спокойствието обратно.
Искам си усмивката.
Искам да усещам, че живея
Да избяга надалеч нервността.
Живея в не-сега.
Искам си живота обратно
Прощавам на всички, които са ме наранявали досега
Прощавам и се откопчвам то омразата и самосъжалението
Искам да дишам свободно
Искам простор за душата си, Небе, Земя, Тишина, Покой
Обичам детството си ..... толкова ми липсва
Искам обратно усмивката си, ведростта си и доброто си отношение към другите
Да изчезне страхът
Смях, сълзи, песен, вик, шум, надежда, болка, лек ....
Всичко ще се нареди
Вярвам силно!
Вярвам с цялата си душа!"
Всичко беше емоция, която течеше по вените ми и след която остана пустота и спокойствие. Поне засега, докога - незнам.
Фам, стига глупости. Хората си имат техни проблеми и не винаги могат да се концентрират върху чуждите. Аз не пиша, например, когато не съм чела дневника, когато не мога да вникна в проблема или нямам какво да кажа.
Пък и твоят късмет си знае работата. Ако имаш нужда от помощ, ще я получиш. Доверявай му се повече
Пък и твоят късмет си знае работата. Ако имаш нужда от помощ, ще я получиш. Доверявай му се повече