TEC

Иване, реконструкцията на събитие мога да правя всеки ден и може би все различно събитие ще излиза. По този начин вероятно търся онова, което ще уцели най-добре физическия ми проблем с преглъщането може би!?

При реконструкция на събитие се търси първоначалното събитие, корена. Другото са си спомени. Ние в случая на реконструкция търсим неизвестнои събитие, т.е. такова което не си спомняме.
И така както ти казваш ще стане, макар и по-бавно, но ще стане.

Ами днес направих реконструкция и стигнах до очевидното за разумния ми мозък събитие на задавянето. Описах всичко, което можах да се сетя около събитието и ТЕС-нах определени аспекти около него което ми дойде на ум. Интересно е че все още в тази случка нещо не ми е ясно, сякаш нещо не разбирам. Всъщнот реално това е случката, която обърна живота ми. Това ми се е случило с някакво натрупване и от преди явно. Иване , и аз си представях че идета е да намеря някое събитие, за което не се сещам. Резултатът за сега е една случка- "задавянето", която да кажем че добре познавам. Хванах някои аспекти, като започнах да кашлям (от реакцията), а метафорично си представих гърлото като надран отвор. Надран от нещо което е минавало трудно през него , нещо което ми се е налагало да преглъщам, нещо с което не съм бил съгласен. След време спрях ТЕС и остана у мен усещането в гърлото сякаш съм настинал и гърлото ми е раздранено. Като цяло у мен остана едно раздранение, че след този ТЕС не преглъщам спокойно. По някое време ще му обърна внимание.
Да кажем утре пак ще отговарям да въпросите от начало и може би ще излезе нещо ново, което трябва да ТЕСам.

Идеята е да се открие значението което си придал на ситуацията, точно след емоционално кулминационния момент. Да осъзнаеш защо тогава си мислил така и че това не е единствената интерпретация на ситуацията. И след това да променяш спомена докато почувстваш вътрешна промяна.

Скоро имах интересна случка с ЕТ. Пътувахме с колата и мъжът ми ни остави с Яна пред къщи. На излизане обувките на Яна оцапаха седалката и мъжът ми ми се навъси бясно. Това много ме жегна. Интересното е, че същото жегване вече съм го тесала и даже мина тестов период, в който не се е появявало. Първата ми реакция в случая беше да се шокирам, че жегването се появява. С което състоянието ми се влоши силно. Исках веднага да започна да тесам, но носех две чанти, водех Яна и отключвах врата. Развиках се на Яна за нищо, даже не усетих, че го правя. Накрая ми прищрака, че мога да направя ЕТ. Казах си "Пускам го да изтече" и то веднага тръгна. Бързо изтече и веднага се възстанових. След това не съм тесала. Но пак обявих тестов период на жегването.

Явно е имало някакъв аспект в случая, който не си изчистила с ТЕС преди.

И аз това помислих. Предполагам, че преди неговото възмущение не е било толкова концентрирано върху мен, а е било общо недоволство от нещо. Май все пак ще го потесам малко.

Тези дни работата върху трудното и страхливо преглъщането ми ме откара в детството ми. Там се виждам като едно дете поставено между избора на наказанието , което трябва да избере само. Имам много мъка в тази работа, а днес все срещам страха в различни ситуации. Някак си това е което ме гони днес - СТРАХА. Сякаш ми се случват всички ситуации, от които ме е страх. Имам позиви за плач, които все още не излизат на повърхността. Усещам физически страха. Ще видим какво ще се получи , но не е лошо да се възползвам от ситуацията.

Здравейте
На семинара за напреднали този уикенд ЕТ ми допадна най много като техника. На упражнението което направихме там от мен се стичаше вода като от водопад и ми стана много много спокойно и приятно.
Затова и вчера реших да направя ЕТ сама у дома. Първо се ТЕС-нах за съпротивите съмненията ми, легнах, затворих очи и се съсредоточих в една болка в ниско долу в корема по посока на десния яйчник. Това ЕТ беше определено много различно от това което направих на семинара. Първо течеше червена течност, после съсиреци кръв, чернилка (дори фекалии), накрая физиологични течности като водата при раждане примерно. При което ме заболя много кръста вдясно - не знам какво е там, мисля че бъбрек. Както и да е започнах с тази болка и първо беше жълта енергия, после секрети жълто-зелени, после мазнотия като олио, зехтин - капеше от ръката ми. Опитах се да "измия" канала на енергията с гореща вода и започна прочистване, но сина ми ме прекъсна. Както и да е болката я нямаше вече, но усещах дразнене в гърлото все едно ми се кашля. След час започнах с това кашляне и след първоначалната пара, затече машинно масло - мръстно, мазно и лепкаво. Заспала съм и днес се събудих без това усещане.
Опитвах се да превърна всички тези течности в бистра вода като на семинара, ама уви.... На някой друг случва ли му се нещо подобно, нормално ли е и т.н. .....

Нормално е, чудесно се справяш.
Не се опитвай да контролираш процеса, остави го да си се случва от самосебе си. Kаквото трябва да тече ще си тече. Това много ясно го казах на семинара. Не насилвай нещата. Позволявай им да се случват.
И най-важното, не се страхувай.

За да разбереш колко хубаво ти се получава, ще ти разкажа едно мое ЕТ.
Отпускам се, съсредоточавам се върху проблем, уточнявам емоцията и усещам и "виждам" на това място в тялото си-ляво от стомаха, как то започва да се надига и мърда, като разтяга розова телесна тъкан. Нещото расте отвътре и продължава да опъва тъканта, като усещам и болчица от това. Накрая тъканта се равлича и отвътре се надига стоманена плътна и тежка машина-самоделка с вид на нещо средно между автомат, катюша, трактор...абе странно самоделно стоманено нещо! Та това нещо не ще да помръдне повече! Светих му от тук-светих му от там, опитах да го увеличавам и намалявам само и само да се раздвижи, не се втечни при нито един опит или помощен ТЕС....нищо! Почнах, да го оглеждам и почуствах, че си има място за "шофьор".т.е управляемо е като трактор или нещо подобно. Извъртях си гледната точка към нещото и понеже пак не тръгна, почуствах, че аз трябва до го подкарам и седнах в него, предавка, съдинител и ГАЗ! Подкарах го и след това скочих от него и го оставих, да върви на собствен ход. То си продължи и излезе от мен! При това не излезе по права линия, ами ме пообиколи към кръста, после към гръбнака и излезе някъде над опашката и през цялото това движение му усещах всичките стоманени ръбове и части!
За награда обаче, се почуствах олекнала, весела и доволна от живота! С един проблем по-малко!!!
Уточнявам, че вече нямам такива тежки случаи и с всяко ЕТ нещата стават все по-лесно и бързо и най-вече ТЕЧНО!
Поздрави!

Alisa написа:...и през цялото това движение му усещах всичките стоманени ръбове и части! .......

Имено затова не се препоръчва при ЕТ да се вдижат твърди предмети из тялото.

Прав си, ама мозъкът като произведе такъв образ?!

Всичко може да се втечни.

Alisa написа:За да разбереш колко хубаво ти се получава, ще ти разкажа едно мое ЕТ.

Благодаря ти Ще продължавам значи в същия дух