TEC

От "Болестта като път"

Въпроси, които астматикът трябва да си постави:
1. В кои сфери искам да вземам, без да давам?
2. Мога ли съзнателно да призная своята агресивност и какви възможности имам да я проявя?
3. Как се справям с конфликта „доминиране/незначителност"?
4. Кои сфери от живота подценявам и отблъсквам? Мога ли да почувствам нещо от страха, който се е окопал зад моята ценностна система?
Кои сфери от живота се опитвам да отбягвам, кои смятам за мръсни, низки, неблагородни? Не забравяйте! Винаги, когато се почувствате натясно - това е страх! Единственото средство срещу страха е разширяването. Разширение ще постигнете, като допуснете до себе си онова, което сте отбягвали.

Мда! Ах как боли, ах как сърби!
1. Във всички сфери искам да вземам, без да давам адекватно на вземането.
2. Признавам я, но най-често нямам възможност да я проявя.
3. Не се справям - от една страна непрекъснато искам да доминирам, а от друга си давам реална сметка за собствената си незначителност.
4. Отблъсквам и подценявам любовта и приятелските отношения с хората.
От страха чувствам по много и изобилно, мерси!
Всичко това го прочетох още преди повече от една година, ама това ,че нещо си чел и осъзнал, че е вярно за теб самия, не значи непременно, че можеш да го промениш. Можеш само да се опиташ, да се постараеш и да се надяваш, че вървиш в правилната посока. Опитвам да се "разширя", но за сега съм открехнала само малко прозореца. Все пак, дори и факта, че пиша това за себе си тук, в нета, в публичното пространство, за мен вече е огромна стъпка, немислима до скоро. На моменти имам чувството, че участвам в клуб на анонимните алкохолици и всеки момент ще се наредим в кръг и ще запляскаме с ръце.

paraboloid

Можеш само да се опиташ, да се постараеш и да се надяваш, че вървиш в правилната посока. Опитвам да се "разширя", но за сега съм открехнала само малко прозореца.

Че то какво повече?! Еми точно това! И да цитираме пак мечо Пух: "Колкото повече толкова повече!"

Друго ако не, поне се уча да се наблюдавам. Тази вечер хванах как започва астматичния ми пристъп. Започва от невинно дразнение в носа, после носът ми теква като хрема, без да е хрема, след това се свива гърлото, после се свиват дробовете и започват да свирят при поемане на дъх - типична картинка на алергична астма. Все още не знам от какво започва дразненето в носа. В офиса и навън не ми се случва, само в къщи, само вечер. Е няма такава алергия, която да те хваща само по вечерно врвме!Нещо друго е. Главоблъсканица.

На какво ти "намирисва"

само в къщи, само вечер

На нищо неприятно, точно това е чуденката. Вечер, в къщи, е най-приятното ми време, когато мога да се отпусна, да правя неща, които са ми приятни и да разполагам с цялото си време, както аз си искам. Нямам семейни проблеми с мъжа ми. Не може и да е от храната, защото това се случва още преди да съм вечеряла. Освен това не се случва чак толкова често, че да реша, че в къщи има някакъв алерген, който да ми действа така. Мисля си, че може да е нещо свързано точно с разпускането вечер. През деня обикновено съм заета и сякаш не обръщам внимание на себе си, вечер се разтоварвам и тогава започват да ми се обаждат разни здравословни проблеми. Сега си спомням, че години наред, редовният ми номер беше да се разболея точно за нова година, а това беше най-любимия ми празник. Има тук някаква връзка, но не мога още да я напипам.

Предложение!
Почни да ТЕСаш с положително твърдение, колко ти е хубаво този момент от деня. В един момент, ще изскочи дълбок вътрешен протест и обратен смисъл вложен в думите. Евентуално. При мен действа. Правя го, когато нещо се крие упорито или, за да проверя дали съм изчистила всичко.

Тази вечер пак започна и аз пак започнах да декламирам тесайки с нещата, написани по-горе за астмата. В един момент, без да се усетя започнах да говоря най-изненадващи неща за себе си. Оказа се, че се чувствам ограничена, стегната в пранги от обстоятелствата и неудовлетворена от себе си за изминалия работен ден. От мен се очаква да намирам работа, а после и да подсигуря плащането на съответния обект. Напоследък това става все по-трудно и аз все повече имам усещането, че не се справям и че не отговарям на очакванията на колегите ми. Усещам се като плъх в клетка, която спускат бавно във водата. Оплаках си се едно хубаво, потупвайки се и като свърших, установих, че пристъпът го няма. Де го чукаш, де се пука!

Супер! Много хубаво!

Честито!

Ами мерси за честитото, ама дори и да съм налучкала пътя за решаване на проблема с астматичните пристъпи, това няма да ме направи по-успешна в работата. Понякога тази работа с тесането ми прилича на един дърт виц: човек с разстройство отишъл при доктора да му даде хапче, за да спре разстройството, пък докторът объркал хапчетата и му дал успокоително. След няколко дни на контролния преглед, докторът като го попитал как се чувства, човекът отговорил: "А, още съм с разстройство, ама вече въобще не ми пука!"

Грешка!:idea:
Изчисти това

ама дори и да съм налучкала пътя за решаване на проблема с астматичните пристъпи, това няма да ме направи по-успешна в работата

Как, да му се не види??!!! От сума ти време, всеки ден се тесам с положителни утвърждения за благополучие, успех и т.н. и ефектът е нулев. Сигурно точно и заради това ми се отключи пак астмата /беше заглъхнала и не бях имала пристъпи от повече от 5 години/, защото преди поне някак си се бях примирила с положението, а сега имам чувството, че имам в ръцете си инструмент, имам всичко което ми трябва, за да успея, а не се справям. Явно се хванах като удавник за сламка за това тесане и реших, че щом мога с него да си оправям болежките, ще мога и да си реша проблемите в работата. Ама не ми се получава и ми иде да си бия шамари пред огледалото.

Прекрасно! Бунт на кораба! Наистина!
Обяснявам- с положителните твърдения, ти само си активирала вътрешните съпротиви, които са се проявили като асма. Сега хи подпукваш едно по едно и накрая имаш: разрешена редичка от проблеми, добро здраве и щастлива усмивка!
Хвани всяка думичка от поста си и я ТЕСай! И г`лей к`во става