Напоследък се ровя в Сугестопедията на д-р Лозанов. Ето един цитат за тази тема. Цитатът е от тук -
http://www.yosif.net/articles.php?lng=bg&pg=825[quote]В облачната нощ на 10 септември 1976 година българинът Иван Бързаков навлязъл в неспокойните води на Адриатическо море и заплувал. Той отплувал за Америка. Първата спирка по пътя му трябвало да стане заблатения италиански бряг, почти през 7 мили открито, гъмжащо от акули, море. Бързаков не е бил шампион по плуване, бил е просто добър плувец. Борел се с астмата, често заболяване в България, където необходимото лечение било практически недостъпно. Иван Бързаков имал само един плюс – бил преподавател по нова форма на обучение, разработена от българския доктор по медицина Георги Лозанов, форма, която стои в основата на всички западни системи по Суперобучение.
„Аз притежавам знания по основните техники за управление на разума”, - си казвал Бързаков. Той ги използвал по време на почивка и продължавал да плува дори тогава, когато нетърпимият студ практически го парализирал. Той повикал този метод на помощ, за да предотврати два пристъпа на астма. „Плувайки все по-нататък и по-нататък, аз използвах тази техника, за да се заставя да забравя за смъртта. Практически тя няколко пъти ме настига в морето. Веднъж вече се бях опитвал да отплувам за Турция, но студът ме върна”.
Плувай, Иване, плувай към Америка… едно след друго загребване. След известно време разбрал, че никога до сега не е плувал толкова далеко. „Чух шум и помислих, че югославяните копаят нещо под водата, след това внезапно водата около мен се надигна. Изглеждаше като че ли кипи! По-късно разбрах, че по това време е станало силно земетресение в Триест”. Но Иван продължавал да плува. Преплувал покрай опасните югославски блата, през границата на Италия, а след това попаднал в лагер за бежанци, в лагер с един душ на 500 човека.
Днес Иван Бързаков, заедно със своята американска жена Памела Ренд, също педагог-новатор, води курсове по оптимално обучение в градчето Новато в Калифорния. Той е събрал основните знания за методите на управление на разума в една всеобхващаща система, способна да помогне на другите да почувстват свобода, повишавайки продуктивността на мозъка си. В 1992 година, кръгът, изглеждащ като невъзможен, се затворил. Поканили Бързаков да се върне в България, за да помогне на съотечествениците си да преодолеят усложненията, възникващи при прехода от полицейска държава към свободна икономика.
Защо Бързаков се хвърлил с такава увереност в черните води на Адриатическо море? „Първата причина беше да се опитам да се освободя от потисническата комунистическа диктатура”, - каза той неотдавна. След това добави още една причина, „не толкова важна”.
„Аз имах щастието да работя с експерименталното образование, разработено от д-р Лозанов и знаех, че тези идеи са все още в зародиш. Ние се занимавахме с ускорено изучаване на езици и подобряване на паметта. Но аз чувствах, че има още нещо, и при това, много съществено. Това е същото, което привлича хората по вашата първа книга за Суперобучението, - усещането за неограничен потенциал на човешкото същество, възхищението от неговите способности… Аз знаех, че използвайки този метод, ние ще можем да се докоснем до основният източник, намиращ се вътре в нас. Но това може да бъде направено само на Запад, и в частност в Америка”.[/quote]
, ама вече беше женен , с дете и ..нали се сещаш, налагаше му се да мисли и да съобразява с реалността. И трябваше да мисли, да се съобразява, да приеме реалността-е, не можа.Днес въпреки диагнозата е треньор и съдия...ама мечтата му остана.И я прехвърли върху малкия си син.Той - засега- се справя, даже супер се справя..както може.Аз си изтесах страховете, че заедно с това ще му прехвърли и шизофренията иии...друго не мога да направя в случая 
Довърши го! 
Не го ли правиш наистина? 
Виж, всичко това ми се вижда инертно. Нищо лошо няма в това, ако изобщо е така, но някак си, като че ли не искаш поемеш риск. Звучи ми доста морално и добре научено. В такъв случай, това че не се бъркаш в живота на брат ти например, означава ли че органически не искаш да се бъркаш в живота му и с цялото си сърце и душа признаваш правото му да бъде щастлив или нещастен с определен факт.