Здравейте,
Преди няколко няколко дни правих ТЕС на работата с дечица (8-9 годишни) в един клас и малко след като приключихме едно от момиченцата каза, че съученикът ѝ до нея е казал, че аз съм много грозна (между другото аз не видях това момче да говори). Детето го съобщи пред всички, присъстваше и учителката. Другите деца възкликнаха с "Ооо...". В първия момент аз се усмихнах и казах, че всички сме уникални и че няма еднакви хора по земята, както в класа всички са различни и всеки е красив по свой начин. Попитах момченцето какво харесва, а то само ме гледаше и не отреагира по никакъв начин. Тръгнах си с усмивка от класа и казах, че на следващия ден ще съм отново при тях.
Дълго време през деня, докато бях на работа мислих за тази случка и каква е ползата от нея за мен.
Започнах веднага с ТЕС, но тревожността се увеличаваше и оставих. Не се чувствах способна да работя. В последствие изпитах обида към детето и вина към себе си, че не съм красива. Започнах да мисля, че детето е казало истината, защото нали децата са мили и чисти създания и казват всичко, както е. После мислите ми тръгнаха в посока на това как учителката ще каже на колегите и ще ми измислят някой прякор и т.н. Прибирайки се вкъщи започнах да плача, пак правих ТЕС, после пак плаках. Не спирах да мисля за историята от сутринта. Започна и силно главоболие и замайване.
Накрая събрах сили и реших, че не може да продължава така и отидох до близкия МОЛ - купих си скъпи дънки, набелязах и още неща, които да си взема. В един момент се огледах в огледалата в съблекалнята, където благодарение на светлината и многото огледала - видях едно чудовище, което не знаеше имаше ли смисъл да живее (това изпитах към себе си). Останах само с дънките и се отправих към следващата дестинация - реших да потърся определен вид сладки (как се сетих за тях и аз не знам) - баклавички с шоколад! Намерих ги от раз, а по принцип не обичам сиропирани и толкова сладки десерти.
Прибирайки се вкъщи се чувствах добре, но на моменти мислите ми пак бяха насочени към въпросната история. Опитах само 2 сладки и ги оставих, просто изобщо не изпитах никаква наслада. Облякох си дънките, харесах се, но не много.
Легнах си пак със сълзи на очите и мислейки дали да посетя отново въпросния клас. Реших, че ще отида, защото така или иначе съм грозна и няма какво да губя. Изпитах и голямо напрежение, че не съм споделила с никого. Мислих да пиша тук, но реших, че е по-добре да изчакам, за да осмисля нещата. Стигнах до заключението, с което и заспах, че думите на детенцето не са случайни за мен и че то е като дар отгоре, за да ми каже за пореден път основния ми проблем - това, че не се харесвам, че не се приемам, че нямам достатъчно самочувствие и увереност.
Сънувах неприятен сън - на някаква странна и тъмна, нощна улица един непознат мъж убиваше котки (тъмно-сиво черни котки) и натрупваше една върху друга одраните кожи.
На сутринта се отправих към въпросната стая, но една колежка отклони пътя ми. Отидох по-късно в същия клас по работен въпрос - не изпитах нищо.
По-спокойна се чувствам, но една мисъл не излиза от главата ми - "Грозна ли съм?"
PS. В работата си се чувствам много подтисната. Шефът е постоянно негативен към мен, колкото и да се старая той като че ли нищо не вижда. Постоянно извърта нещата против мен, злепоставя ме пред колеги. Самочувствието ми е на дъното. Мисля, че ако се заявя по-категорично ще ме уволни, тъй като масово се говори, че е "зъл, лош и отмъстителен", а и постоянно го доказва. Осъзнавам капана на страха, в който е оплел всички и като че ли аз най-възприемчиво съм го приела.
Знам, че ще ми напишете нещо ценно затова ви Благодаря