TEC

mimiska написа:Вече правя планове за следващо предизвикателство. Хареса ми! Има време дотогава, но искам да попитам има ли някакъв изискуем минимален период от време между 2 серии на предизвикателство, като идеята е да се третират съвършено различни оплаквания? Мисля да атакувам побелялата си коса, че много ме дразни, а не съм фен на химията...

Предизвикателството си е 10 ТЕСа на ден за един проблем. Ако искаш да правиш ТЕС за нещо друго, то си е отделно.
Аз те съветвам да си оправяш проблемите един по един.
Най-сигурният начин да се провалиш е да се разклоняваш. Губи се фокуса.
Побелялата ти коса е най-малкият ти проблем. И в случая вероятен опит на подсъзнанието ти да те отклони от пътя по който вече си поела.
не изпускай посоката.
Продължавай както до сега. Завърши това Предизвикателство, виж резултатите пък после ще мислим какво по-нататък.

О, да! Не съм се изразила правилно може би. Разбира се, че ще си завърша започнатото. Нямам проблеми с него. Напротив! И мисълта ми беше колко време след като свърша 30те дена на едното предизвикателство мога да започна нов цикъл от 30 дена, но за друг проблем.

Дано да не си прав, че се разклонявам... Макар че обикновено си прав... Но аз наистина ги мисля тези неща като проблеми за решаване в бъдеще, нещо като дългосрочна перспектива. Не ми е и хрумвало да правя предизвикателство за 2 неща успоредно.

Иначе освен 10те ТЕСания строго по дадената от теб формулировка, си ТЕСам по стандартния начин нещата, които ми хрумват или някои текущи проблеми. Като например, че ми излезе херпес. Много му се ядосах значи! Хем, викам си, си стимулирам имунната система, хем получих пробив в нея. Но когато прочетох за херпеса в книгата на Бурбо, видях допирни точки на причините за него и моите "нежелани мисли, чувства и емоции", които предизвиквам. Чувствам се като изследовател на себе си, много е интересно! Определено препоръчвам предизвикателството като метод за себепознаване (най-малкото!)!

Свърши това предизвиктаелство после ще говорим за следващото. Имам причини да не ти отговарям конкретно на въпроса сега. Ще ги разбереш като свършиш предизвикателството което си започнала.

Разбирам. Всъщност наистина не разбирам защо, но разбирам, че причините са основателни. Ще чакам да ги разбера и аз. Благодаря ти!

Съсредоточавам се върху миоматичното ми предизвикателство и ще докладвам пътьом.

Вчера бях при Огнян Симеонов (Диетолог) и той ми показа още една точка - на вътрешната страна на ръката в частта й от дланта към лакътя, горе-долу на 1/3 от това растояние, считано от дланта. Аз я включих и нея. Правилно ли е това или да си следвам стриктно пълната рецепта от книгата?

Не е проблем да я включиш. И да не я включиш пак е добре. Тя е допълнителна. Не е есенциална.

Случва ми се нещо много интересно и разтърсващо. Явно борбата с миомите е разбутала в мен усещанията и преживяванията, които имах преди 7 години - най-трудния и съдбоносен етап от живота ми, когато бях буквално на кръстопът. Те са наистина толкова силни и важни, че аз помня всяка подробност, но никога досега не съм се чувствала все едно съм отново там и тогава, преживявайки и усещайки болката и безизходицата "тук и сега". Предполагам, че този постинг на Иван има нещо общо с причините това да ми се случва. За себе си реших, че най-близкото за моя случай е маркираното в червено.

ivangp написа:Попрочетох малко по въпроса и моето разбиране е следното.
Миомата е породена от конфликт - Не мога да задържа плода.
А не "Не мога да забременея."
Вариации - не мога да дам време на някаква идея/решение/действие да узрее/да му дойде времето. Не мога да задържа някого в дома си. Преждевременна раздяла с нещо с което не си готова да се разделиш, но не можеш/чувстваш се безсилна да задържиш.

Вчера правих ТКФ за случката, която "вдигна завесите", ако може така да се изразя образно и за първи път откак правя ТЕС (7 месеца почти всеки ден за нещо, било то хронично или дребно неразположение), аз ревнах така, както и тогава, преди 7 години, със същите усещания и същата болка в гърдите.

Правилно ли разбирам, че въпреки че винаги съзнателно съм знаела, че това е бил един съдбоносен период за мен, сега и подсъзнанието дава зор нещата да се изчистят и аз да си върна духовното щастие, равновесие и жизнерадост от преди този период? Аз много се промених след това... Някои промени са, разбира се, за добро. Но някои не ги искам! Интересен е и фактът, че преживявайки същите чувства, както и тогава, сега има един глас, който е като страничен наблюдател-коментатор и казва: "Не, ти не си била излъгана. Ти сама си лъгала себе си! Ако има някой виновен, това си ти!" Това, разбира се, не способства за намаляване на болката... Сега, пишейки това, ми хрумва, че може би трябва да направя един ТЕС и да си простя, че съм се лъгала? Ще го направя. Но съм отворена за всякакви други съвети и предложения. Благодаря!

М/увременно си правя предизвикателството много съвестно, както си му е редът.

Чудесно е това което ти се случва. Следвай инуицията си!
Изчисти тази случка с ТКФ докато няма никакви негативни чувства и дори да се мъчиш да ги почувстваш отново не можеш.

ivangp написа:Чудесно е това което ти се случва.

Да, от една страна е така наистина. От друга, направо бях на ръба на нервно-психическо изтощение... Но знам, че е за добро и че това е пътят. Тези дни се чувствам изключително изморена, и то още със събуждането, причината за което моята интуиция намира именно в това "изхвърляне" на тежък многогодишен товар...

Аз направих ТЕС да си простя за това, че съм се лъгала, а също и за това, че съм прехвърлила отговорността на чужда глава, което от своя страна е предизвикало агресията и отчуждението. Неоправдани според потърпевшия, ама много даже оправдани според моето Его... Днес си изгледах филмчетата (от ТКФ) и нищо... Гледам, гледам и не се трогвам никак, нямам отношение, нямам емоция... Факти и толкоз.

Предполагам, че трябва да мине известно време да се "пренаредят" нещата след чистката, но вече се чувствам по-истинска, по-предишната и позната. Много изморена, но по-аз.

Мисля, че думата "чудо" е най-подходяща в случая.

Благодаря за подкрепата!

Колко пъти да се ползва една и съща настройка в рамките на един ден и в рамките на 30те дена?

Първият постинг на тази тема е посветен само и изцяло на техниката на метода. Там фигурира и отговорът на въпроса ти:

ivangp написа: Това е и целият метод - 30 дни - 10 зрънца морска сол + 10 чаши минерална вода +10 Пълни рецепти ТЕС,- разделени на няколко приема на ден.

Здравейте!

Искам само да докладвам, че продължавам успешно. Вече съм по-добре, поосвестих се. Вече съм и по-облагородена, ако може така да се каже. Другата формулировка би била, че вече не съм яхнала метлата. А най-хубавото в случая е, че тази промяна (вече) се забелязва и от хората около мен!

Поздрави!

Значи настройката''въпреки че се обривам в огромни пъпки...'' се прави 10 пъти на ден и 30-те дена което прави 300 пъти общо една и съща настройка без да се променя?

Поне 300, може и повече.

Днес беше 26-я ден на моето предизвикателство. Мисля си обаче дали да не продължа още 3 дена, като по този начин ще имам 30 дена с настройката, която формулира Иван и която ползвам оттогава насетне.

Междувременно нови проблясъци не съм имала, нито критични емоционални моменти. Правя си стабилно 10те серии и знам и вярвам, че с всеки изминал ден съм по-здрава, по-истинска и по-зряла.

Прави ми впечатление обаче, че от известно време - няколко дена - неизменно се прозявам веднага след 9Г. Това ме накара да поразровя форума, защото помня, че бях чела нещо в тази връзка. И намерих това:

ivangp написа:Прозяването и въздишките са добър знак, те показват освобождаване на застояла енергия. Щом ги има значи действа.

Интересно!

Другото любопитно е, че отново имам усещането, че съм изпълнена, да не кажа "препълнена", с енергия.

Също така излъчването ми е променено. По-смирено някак.

От избоените в 1я пост странични ефекти обаче не се наблюдава намаляване на излишните килограми... Останалите, или поне тези, които могат да се видят и усетят, са налице.

Поздрави!

Дали спиралата се е завъртяла или нежеланите ми чувства и емоции виждат, че им идва краят, ама днес пак съм яхнала метлата, и то здраво... Не съм от хората, дето лесно се отказват или предават, но ми е странно и се чудя как да си го обясня... По принцип утре ми е 30я ден и би следвало да съм чисто нова, а аз днес съм олицетворение на регреса...

Все пак мисля да си дам още 3 дена, това не пречи, нали?

Поздрави!