Дневникът на Lady Frost

[Яна]

Привет-мривет!

Тази вечер бях много активна с ТЕс. Нещо ме прихванаха дяволите и реших да изчистя чрез ТКФ негативните ми емоции свързани с раждането на сина ми. Раждане, което протече доста далеч от желанията и представите ми. Дълго време таях много тежки чувства по въпроса. Когато тази вечер започнах определих СЕН = 5, което за мен е супр постижение, предвид, че не съм работила конкретно над проблема със секциото ми.

Създадох си краткия филм Раждане. Беше ми малко трудно, започнах да го пиша, но не успях. За това се отказах инаправо пристъпих към тесането. Тесах се под душа за ппо-голям ефект. Стигнах до момента, в който ме приемат в болницата. Но тесайки започнах за бъркам фразите, да забравям да ги казвам, да си забравям думите. Стана пълна каша. Започна да ми става досадно. Реших, че ми стига толкова за сега и го оставих за момента.

Евентуално да съм свалила СЕН на 3, но не съм много сигурна дали има промяна. Усещам някъде дълбоко заровени още негативни чувства (или си въобразявам?!). Не мога да ги определя и се чудя какво да ги правя и как да ги тесам. За момента не ми е хрумнала подходяща декларация. Приемам идеи всякакви.

След като излязах от банята започнаха да ми се роят в главата различни декларации по въпроса:
Въпреки че:
- не мога да се примиря с раждането си
- съм родена чрез секцио... (не знам от къде ми хрумна, но реших, че е свързано и го тесах и това)
- имам белег от секциото...
- ми срязаха матката за да родя...
- не знам защо още се тесам за раждането на Божката...
- съм ядосана на лекарката, че не действа адекватно...
- скритите чувства, които не мога да определя...
- се разтройвам/ядосвам за всяко ненужно секцио за което разбера...
- смятам, че не е нужно да се тесам повече за раждането на Божката...
- ми е досадно да тесам кратък филм "Раждане"...

След което огладнях и реших, че ми стига толкова. Не знам дали съм постигнала нещо. Чувствам някакво объркване, което мисля да тесам преди да си легна.

Мисля да направя Предизвикателството за белега от операцията. Почти без да го третирам (правила съм само медитация за оздравяване на орган) почти е заличен. От единия край си личи повече. Тази вечер го масажирах и установих, че в този край е по-удебелена кожата, може би за това още не е изчезнала. Останалото си личи едвам.

Като цяло мисля, че свърших добра работа. Макар да се чувствам объркана, че толкова леко се справям с това и че няма нищо чак толкова мистично и сложно в цялата работа.

[ivangp]

Въпреки че

Усещам някъде дълбоко заровени още негативни чувства (или си въобразявам?!). ..................Не мога да ги определя и се чудя какво да ги правя и как да ги тесам. .....................За момента не ми е хрумнала подходяща декларация........... се чувствам объркана, че толкова леко се справям с това и че няма нищо чак толкова мистично и сложно в цялата работа

.................

[Яна]

То винаги е очевидно, ама трябва и да гледаш от време на време!

Днес работих отново над проблема със секциото. Тази вечер ще включа и тези неща, които си ми подсказал.

Работих и над това, че съм доста нетърпелива и все бързам нещата да се случват.

Декларации:
- нетърпелива съм да (различни неща, които все бързам да станат)...
- не мога да оценя живота си в настоящето
- пришпорвам живота си

Благодаря много, че ми помагате! След вчерашния ударен ТЕС се чувствам страшно добре. Беше ме обхванала ужасна апатия, неперкъснато спях и нищо не ми се правеше, днес се събидух лесно и пълна с енергия и желание да правя нещата, които обикновено правя. А дори не съм тесала тази апатия! Невероятно е!

[Яна]

Вчера си направих списък с декларациите за секциото и започнах да ги тесам едно по едно нещата. Бяха общо към 20, аз успях да работя само по 8 (сякаш най-силните). Почувствах се много изморена и спрях.

Преди да си легна помолих съпруга ми да ми помогне с масажа на белега. Той има много силни ръце и е далеч по-концентриран енергийно от мен. Първо аз се масажирах известно време, след това обясних на Антон как се прави и той започна. Аз през това време правех медитацията за оздравяване на орган.

Антон ми каза, че има много за изтегляне от този белег. Особено от лявата страна. Предположи, че от там са започнали разреза.

Масажира ме известно време, след което реши да издърпа струпаната негативна енергия от там. Не можеше да определи какво е точно само каза, че е наистина много и трябва да се махне.

Чисти известно време и спря, защото се почувства пренаситен, но в белега имало още доста за изчистване. Каза ми, че до сега не му се е случвало с едни сеанс да не може да изчисти всичко.

Тази вечер продължаваме отново същото.
Аз се почувствах зле след този сеанс. Заболя ме главата, почувствах се отпаднала, догади ми се леко - все признаци, че съм се преуморила.

Престанах да правя каквото и да било повече и се опитах да заспя. Бях превъзбудена и се опитах да се приспя с релаксация. В просъницата ми се мерна мисълта, че тия декларации и чувства са глупави. Все едно съм си ги измислила тия чувства и не съм ги изпитвала наистина. Стана ми смешно, все едно съм била преекспонирала нещата далеч над това, което всъщност са били. Това го приемам за обър знак и че добре съм напипала декларациите си. Напълно е възможно да съм свалила СЕН на 1-0.

Днес ще отсея декларациите, които все още пробуждат негативни чувства в мен и ще работя над тях. Също ще работя над това, че съм обсебена от това секцио.

Много съм доволна от себе си и резултатите, които постигам!

P>S> От няколко дни изпитвам непрекъсната жажда, но и уринираме често. Направо съм изумена какви огромни количества вода пия. Оплаках се снощи на мъжа ми, че не мога да си утоля жаждата, въпреки огромните количества вода, която пия. Имам усещането, че горя отвътре и че клетките ми и тъканите ми сякаш се пренареждат.
Той ми се изхили и вика да не се притеснявам, така се чистя от неприятните неща заседнали в мен. Вярвам, че е точно така!

[Arethuse]

Lady Frost, всичко ми звучи като много добро развитие и много се радвам за теб!

[Яна]

Благодаря!
Два дни бях малко по пътищата на родината и нямах много време да се тесам (да не кажа никак ), но пък активно се рових за разни признаци да не би да не съм изчистила нещата със секциото както трябва... Няма такива! Предполагам сега ще ми изникват конкретни ситуации, но тях не мога да ги тесам предварително, понеже още не знам къде ще ми се пропука защита... ако въобще се пропука!

остава да изчистя само тази моя вманиаченост и смятам това за нещо, останало категорично в миналото.

Белега ми старателно изчезва полека-лека. Направо съм на седмото небе. Забелязвам и че ми се подобряват и други хронични симптоми - апатия (остана само умората), пърхот (мъчи ме по-малко), неврозен сърбеж по тялото (не ме сърби), зрение (усещам, че очилата ми стават силнички)...

На прав път съм!

[Яна]

Продължавам да тесам проблема със секциото. Белега вече хич не ме притеснява. Но ония потънали надълбоко чувства ощеса там и не мога да ги измъкнавсе още. Опитвах доста разнообразни декларации, но почти не откривам промяна. Не съм се отказала де, продължавам да работя над това, макар чевече се нервя, че не се получава.

Днес сутринта забелязах, че имам промяна в зрението. Или по-скоро, че виждам по-размазано. Обикновено сутрин поглеждам часовника, който е на другия край на стаята да видя колко е часа. Долу-горе го виждам. Но тази сутрин ми бешесупер размазано. Все едно са преместили часовника по-далече. Вярно, че е някаква промяна, но не съм особено сигурна дали е към хубаво.

[Яна]

Тая нощ имах доста силно преживяване.

Четях разказа на една жена, която е имала вагинално раждане след секцио - нещо, към което се стремя.
За мен беше изключително прочустван и емоционален разказ. Четях и в ума ми прелиствах стъпка по стъпка моето раждане. Откривах грешките една по една... В един момент жената разказваше, как седяла в леглото и почти истерично се разплакала, че не иска повторно секцио... и как успяла да се мобилизира и да накара тялото си да работи в нейна полза... така неудържимо се разплаках... Направо имах чувството, че ще се задуша от плач... Сърцете ме болеше, душичката ми... всичко... И целия онзи гняв от който не можех да се отърва толкова време ме беше стиснал яко... Ужасно беше... Толкова силно плачех, че не можех да се тесам и да се успокоя, порсто през ум не ми мина даже...

Имах под ръка химикал и тетрадка... те си ми стоят до лаптопа винаги в готовност... и започнах да пиша... всичко което ми идеше наум...
За разни неща, които съм можела да направя по време на раждането и да избегна секциото, но дори не съм се сетила за тях, за това, че ужасно много се мразя, че съм се предала, за различните чувства, които изпитвах в момента, както и чувства, които съм изпитвала през изминалите 14 месеца... че се мразя и че не мога да си простя... писах, че искам да си простя... че си прощавам за всичко... че съм в крайна сметка само човек, човек който има своите слабости и нерядко греши... писах на сина си, че искам да ми прости слабоста; че се надявам той да ми е прошепнал в главата предателските думи, че не мога повече и искам да ме срежат, за да ни спести и на двамата някакво страдание по време на раждането, до което за щастие не сме стигнали....
писах колко много го обичам... че и себе си обичам... че съм благодарна за всичко, което ми се е случило, защото благодарение на това секцио стигнах до идеи за които дори не съм подозирала, че съществуват, камо ли да ги подкрепям... благодарих на лекарката си, че е направила всичко по силите си....
и още, и още... много неща писах. не помня всичко, не смея да го порчета отново...

... и в един момент сълзите секнаха... почувствах се изпразнена от съдържание... нямаше нищо в мен, абсолютно нищо...

Може би най-сетне успях да се освободя от тази травма...
дано...

[daromi]

Свалила си голяма част от товара. Можеш да провериш с ТЕС дали има нещо останало и да направиш "финото" почистване.
Минавайки през живота си, човек греши. Някои осъзнават своите грешки, други никога. За някои от тези, които ги осъзнават, понякога е трудно да си простят, че са могли да допуснат да сгрешат.
Чудесно е, че имаш човек до себе си, който ти помага да преминеш през всичко това, за което пишеш. Но ти си знаеш, че основната работа си е твоя грижа. След този катарзис, би трябвало да ти е олекнало достатъчно, за да можеш да продължиш напред.
Не си единствената, която води своята борба. Нали затова се срещаме тук
Успех и пиши за напредъка си!

[Яна]

daromi

За момента нещо нямам сили да тесам точно това, беше толкова силно, че имах чувството, че ме упостоши! не че се оплаквам де! снощи и днес почти непрекъснато ровя в себе си, докосвам различни болезнени места... и се оказва, че вече не са болезнени... и сякаш я няма онази тежест на скритите чувства... надявам се след като си отспя да имамсили да проверя с тес дали наистина нищо не е останало.

ще пиша. има още много неща, над които да работя. това бяха само няколко тухлички в стената! но май доста солидни!

[Яна]

Цяла седмица се каня да пиша, но нещо все не ми оставаше време!

Та да се отчета.

С помоща на ТЕС успешно успях да се накарам да уча за държавния си изпит, който беше в понеделник (на 28ми). Всяка сутрин щом се събудех се мятах под душа, тесах се основно там, за по-голям ефект. Основно използвах техника за избора и тесах нежеланието си да уча и това, че не виждам смисъл да завършвам. Доста добре ми се отрази.

Относно местенето ни така и не се наложи да се тесам. Вече сме на новото място, чувствам се добре като цяло.

Доста успешно правя проксита на малкия. За него прецених, че е по-добре да използвам основно положителни утвърждения (избирам да съм спокоен, избирам да се чувствам добре, избирам да съм здрав и т.н.). Прецених, че така е по-успешно, отколкото да търся точната причина за неразположението му. Понякогя тя е ясна и я тесам, но често пъти не знам защо е сърдит или плаче, та тогава техниката на избора ми върши страхотна работа.

[Яна]

Днес започнах отново с Предизвикателството за очите.
Този път си наложих и едно допълнително правило - да нося колкото се може по-рядко очилата си.

[Яна]

Днес е третия ми ден от предизвикателството.
Все още не откривам разлика в зрението си, когато съм без очила, но с очилата откривам разлика във фокуса, тоест има някаква промяна.

За момента използвам следната декларация:
"Въпреки, че страдам от късогледство и астигматизъм, аз напълно и безрезервно приемам себе си и се освобождавам от късогледството и астигматизма сега!"

Вчера тесах и това, че смятам, че не мога без очилата си (сутрин когато стана първо за тях посягам). Не само, че си карам без тях, но дори не ми е некомфортно както ми е било обикновено.

Докато приспивам сина си се опитвам да си изчиствам главата от мисли (така заспива по-лесно и по-спокойно), дори понякога навлизам в алфа и ми идват разни идеи какво да тесам, но когато приключа и ги забравям. Трябва да измисля начин как да задържам тези идеи. Приемам предложения!

Опитвам се и да визуализирам, не знам колко успешно. Представям си как си махам очилата и виждам все така добре или докато съм на очен лекар и ми сочат по таблото без да съм с очила виждам всичко ясно до последния ред и докторката ми е удивена от резултата!

Мисля, когато мине месеца на Предизвикателството да отида да си проверя зрението, плана ми е да съм си смъкнала диоптрите поне с един!

И още нещо... Искам да се консултирам по въпроса с морската сол. Принципно се храня почти безсолно освен по здравословни причини, но и доколкото знам влошава зрението. Та си мислех дали да не намаля приема на морската сол по време на Предизвикателството (например на половина). Знаете ли до колко е вярно това, че солта влошава зрението и дали ще ми се отрази на резултатите приема на морска сол?

[nia]

Оправията с алфа и забравянето (поне при мен) е да си намисляш предварително какво те интересува и когато влезеш в нивото да се настроиш да получиш точно този и само този отговор. Ако си просто настроена за разговор, но без тема, тогава докато получаваш информация загубваш контекста и в последствие - цялата картина. Обяснявам си го (без да претендирам, че съм специалист) с това, че си в полу-будно, полу-заспало състояние и съзнанието не работи с пълния си капацитет.

И тук за съжаление (както и при ТЕС, а и в живота изобщо) нещата се получават само на малки стъпки . А на нас постоянно ни се иска да скачаме и прескачаме ... .

[Яна]

Благодаря за съвета, nia! Аз до сега не съм работила съзнателно с алфа и въобще не съм запозната. Днес осъзнах,че точно това ми се случва, докато приспивам малкия и мога да го използвам безпроблемно дори за визуализации, които иначе не ми се отдават много-много.
Ще споделя как вървят нещата. Свалила съм си и материали за метода Силва, та ще чета и тях да видим какво ще ми се подскаже там!