Публикувано на: 17 Авг 2009 21:30
Daromi, кажи че всичко е ОК.
Не излизаш от главата ми.
Дори и да нямаш никакво намерение, все пак искам да знаеш, че винаги когато пожелаеш можеш да ми пишеш на лични.
Страница 2 от 9
Публикувано на: 18 Авг 2009 19:08
Публикувано на: 18 Авг 2009 20:24
ниа, всичко е ок
благодаря за разбирането и загрижеността!
Иване, голяма част от форумците също нищо не разбират. Тези, които са наясно, няма да си кажат, защото не е за хвалене.
Имам идея: Изпревари опашката от чакащи да споделят мнението си и отговори първо ти на тези въпроси.
После може да се опитам да го направя и аз.
(Разбира се, че сме в неравностойни позиции, тъй като аз знам цялата история
. Но както всички знаем, животът е несправедлив 
)
благодаря за разбирането и загрижеността!
Иване, голяма част от форумците също нищо не разбират. Тези, които са наясно, няма да си кажат, защото не е за хвалене.
Имам идея: Изпревари опашката от чакащи да споделят мнението си и отговори първо ти на тези въпроси.
После може да се опитам да го направя и аз.
(Разбира се, че сме в неравностойни позиции, тъй като аз знам цялата история
. Но както всички знаем, животът е несправедлив )Публикувано на: 19 Авг 2009 08:46
Според мен:ivangp написа:1. Постъпката на детето според вас акт на благородство ли е, на глупост или на незрялост?
2. Постъпката на детето добра ли е или лоша за детето? А за съдията?
3. Прави ли ви впечатление, че болният си иска болката обратно?Според вас защо?
4. Защо детето изобщо постъпва по начина по който постъпва. Каква е мотивацията му?
5. Интересно ми е и защо Дароми публикува тази история точно тук и какво значение й придава?
1. Акт на незрялост?
2. Би могла да е и двете, в зависимост от значението което всеки от тях й придаде.
3. Болните боледуват, защото искат да боледуват. В Болестта им е скрито послание и урок към тях самите. Да им се отнема урока преди да са го научили и да са разбрали посланието, като бъдат внезапно излекувани от някой друг, би могло да е мечешка услуга.
4. Както казах това е акт на незрялост. Детето не осъзнава написаното в точка 3.
5. Нямам идея - Дароми спри да се криеш зад "опашката от чакащи" и си кажи мнението.
Публикувано на: 19 Авг 2009 22:32
Добре, де - ще се прередя и аз. Формалният отговор на въпроси от 1 до 4 включително, ще дам като цитирам края на разказа:
"Никога съдията Пауло Сориче не беше произнасял толкова светкавична и категорична присъда. Преди да влезе в съдебната зала, той извика при себе си майката и бащата на Федерико.
- Искам да ви кажа нещо неофициално, дори, да ви помоля... Заради Федерико ...
Говореше тихо, разбрано, без юридически апломб, искаше само да бъде убедителен, убедителен докрай, говореше като баща, изгубил сина си, и като съдия, за когото най-важното беше Федерико да не остане сам. Защото няма по-добра антена за приемане на болката от самотата.
Родителите на Федерико мълчаха, Но Пауло Сориче на настояваше да му отговорят веднага, нека помислят. Той отстъпи крачка, сякаш им правеше път към изхода, а всъщност вече беше зает със себе си: сега от огньовете на болката, една голяма молитва беше коленичила да моли проклетата болка да се върне, стократна да се върне, дявол ги взел и него, и нея, само и само Федерико да престане да се гърчи там, на колоната..."
Верните отговори, обаче, са твоите. Затова исках да ги напишеш.
Сега ще се опитам да отговоря и на въпрос 5.
Предполагам, че дароми започна предизвикателството и продължи да не взима хапчето си (не онова заради жълтата книжка - другото ). Но както тя вече е казвала, симптомите на Хашимото при нея са били вече много силно изразени, преди да се постави диагнозата (причината да се докара до това положение, ще разискваме на друга лекция 
) и преди тя да започне някакво лечение. Конкретният симптом е следният: разтреперване отвътре, усещане за мъка и отчаяние, неудържимо желание да плачеш и - рев, рев, рев! За творческите натури - ред сълзи, ред сополи! После се редува отново и така докато ти харесва
Може да продължи час, два или три, но много добре те изтощава и ти трябва време да дойдеш на себе си.
Това беше. На който му харесва, мога да му обясня как да си го причини!
Разбира се, има нови научни теории, според които в цялата случка има външна намеса (явно науката има основание за тази теза), но до намиране на неопровержими доказателства, това си остава само теория, макар и научна!
Сега, след като ви разкрих толкова за себе си, ще трябва да ви убия!
Формалният отговор на въпроси от 1 до 4 включително, ще дам като цитирам края на разказа:"Никога съдията Пауло Сориче не беше произнасял толкова светкавична и категорична присъда. Преди да влезе в съдебната зала, той извика при себе си майката и бащата на Федерико.
- Искам да ви кажа нещо неофициално, дори, да ви помоля... Заради Федерико ...
Говореше тихо, разбрано, без юридически апломб, искаше само да бъде убедителен, убедителен докрай, говореше като баща, изгубил сина си, и като съдия, за когото най-важното беше Федерико да не остане сам. Защото няма по-добра антена за приемане на болката от самотата.
Родителите на Федерико мълчаха, Но Пауло Сориче на настояваше да му отговорят веднага, нека помислят. Той отстъпи крачка, сякаш им правеше път към изхода, а всъщност вече беше зает със себе си: сега от огньовете на болката, една голяма молитва беше коленичила да моли проклетата болка да се върне, стократна да се върне, дявол ги взел и него, и нея, само и само Федерико да престане да се гърчи там, на колоната..."
Верните отговори, обаче, са твоите. Затова исках да ги напишеш.
Сега ще се опитам да отговоря и на въпрос 5.
Предполагам, че дароми започна предизвикателството и продължи да не взима хапчето си (не онова заради жълтата книжка - другото
). Но както тя вече е казвала, симптомите на Хашимото при нея са били вече много силно изразени, преди да се постави диагнозата (причината да се докара до това положение, ще разискваме на друга лекция ) и преди тя да започне някакво лечение. Конкретният симптом е следният: разтреперване отвътре, усещане за мъка и отчаяние, неудържимо желание да плачеш и - рев, рев, рев! За творческите натури - ред сълзи, ред сополи! После се редува отново и така докато ти харесва Може да продължи час, два или три, но много добре те изтощава и ти трябва време да дойдеш на себе си.
Това беше. На който му харесва, мога да му обясня как да си го причини!
Разбира се, има нови научни теории, според които в цялата случка има външна намеса (явно науката има основание за тази теза), но до намиране на неопровержими доказателства, това си остава само теория, макар и научна!
Сега, след като ви разкрих толкова за себе си, ще трябва да ви убия!
Публикувано на: 19 Авг 2009 22:49
Какво да ти кажа ....
Ще повървя с теб преди да ме убиеш, а пък после ще видим.
Ния
Ще повървя с теб преди да ме убиеш, а пък после ще видим.
Ния
Публикувано на: 19 Авг 2009 22:55
Публикувано на: 20 Авг 2009 08:06
Много вярно, че е така докато ти харесва.Конкретният симптом е следният: разтреперване отвътре, усещане за мъка и отчаяние, неудържимо желание да плачеш и - рев, рев, рев! За творческите натури - ред сълзи, ред сополи! После се редува отново и така докато ти харесва
А върху този симптом правен ли е ТЕС? Ако да, колко време, как и с какви резултати? Ако не, ЗАЩО НЕ?
Публикувано на: 20 Авг 2009 22:50
Ако ще си задаваме неудобни въпроси, аз си тръгвам!!! 
Майтапче!
Когато си пия лекарството, този симптом почти не се проявява. Има други, които са ежедневни, некомфортни, болезнени и т.н. и се правя, че работя по някои от тях.
Сега се опитвам да правя Предизвикателството, но ... Правя нещо, но нямам много време. Трудно е да съобразявам и храненето. Не е проблем да го правя преди, но после не мога да чакам. В никакъв случай не го правя 10 пъти. Най-доброто като бройка е да го правя веднага едно след друго няколко пъти сутрин и по възможност по същия начин вечер.
Формулировката ми е прекалено обща, но докато я използвам, се опитвам да визуализирам причината за появата на проблема.
Не съм много сигурна дали толкова сол физиологически ми действа добре.
Майтапче!
Когато си пия лекарството, този симптом почти не се проявява. Има други, които са ежедневни, некомфортни, болезнени и т.н. и се правя, че работя по някои от тях.
Сега се опитвам да правя Предизвикателството, но ... Правя нещо, но нямам много време. Трудно е да съобразявам и храненето. Не е проблем да го правя преди, но после не мога да чакам. В никакъв случай не го правя 10 пъти. Най-доброто като бройка е да го правя веднага едно след друго няколко пъти сутрин и по възможност по същия начин вечер.
Формулировката ми е прекалено обща, но докато я използвам, се опитвам да визуализирам причината за появата на проблема.
Не съм много сигурна дали толкова сол физиологически ми действа добре.
Публикувано на: 21 Авг 2009 09:07
ПО, ПО и пак ПО. Щом така ти харесва, давай в същия дух!
Публикувано на: 21 Авг 2009 09:14
Садистично звучи, но винаги съм си мислела, че бих се справила много лесно с жлезата, ако имах някакви симптоми, особено пък един по-изявен, който да свързвам само, единствено и със сигурност с нея, както е при теб. Точно по тази причина когато прочетох описанието ти вчера първото нещо, което си помислих беше, че ти ще се справиш лесно (ако тази дума изобщо е уместна тук). Помисли над това и ще разбереш, че ако използваш симптома в битката, това е най-краткия път. Ако пък искаш и можеш, направи това, което правя аз - приеми, че около теб някой се опитва да ти помогне да не страдаш, така че ако му покажеш по правилния начин, че искаш да спреш да изпитваш точно този симптом, този някой ще се опита да премахне наличието му, респективно причините да се появява. Разбира се, че този някой не съществува и че единствения, който може да помогне си ти, но мисля, че тази мисъл действа при хора, които не са супер уверени в собствените си „магически” възможности. Аз приемам, че този някой е природата, а в нейните „магически” способности и стремеж да върне нещата в „правилното” положение не се съмнявам. Също и алфа (това е „природата вътре в мен”).
Другото нещо, което става ясно сега е, че можеш да изолираш корена (стига да си напълно сигурна, че е той). Мисля, че формулировката ти е добре да бъде базирана на него. Въпреки ( корена), аз ....., и се освобождавам от (симптома) сега.
Вероятно корена ще има повече от един аспекти, които сами ще се появят в съзнанието ти докато тесаш, а и да не се появят сами, опитай ти да ги раздробиш (разделяй и владей е по-добре) – за да ти дам пример ми трябва формулировката. След това е лесно - разхвърляш ги по точките и те сами ще започнат да се отсяват (ще започнеш да имаш обяснение за тях, или ще усетиш какво да предприемеш с тях, или ще простиш, или ....зависи, но в един момент ще започнат един по един да ти се струват глупави и да изпадат от самосебе си от „ситото”). И така докато накрая остане само един (умен ). С него и аз не мога да ти кажа как и колко се работи, но ще раберем . Аз специално виждаш, че още се опитвам да „раздробявам”, но защото тръгнах от прекалено едро.
Махни визуализацията (камо ли пък на корена) от тесанията, че Иван ще те убие.
Нека тесането остане само мисъл (по възможност несъзнателна) – в началото съзнателни или несъзнателни въпроси и съзнателни или несъзнателни отговори (няма защо да ти казвам, че несъзнателните са по-добрите), с времето несъзнателните ще стават все повече и ще започнат да се появяват и визуализации, но несъзнателни!, и те ще представляват отговори, които трябва да уловиш и използваш. А съзнателните визуализации вътре в тесанията могат да бъдат само прекрасни картинки или усещания за „мястото, където искаш да отидеш”, но те в началото само ще ти пречат (ще ти „заемат място” и ще намалят шанса ти да усещаш посланията). Мисля, че е добре (ако изобщо) да ги добавиш едва в края, когато останеш само с един аспект и вече нямаш нужда от много свободни точки за него, ей така за да запълниш „вакуума”.
По-доброто място на прекрасните картинки/усещания си е преди заспиване и след събуждане. Убедена съм, че тези визуализации са много важни, защото колкото и добронамерена и стараеща се да ти помогне да е природата, добре е и ти да и помогнеш да разбере на къде точно и колко категорично си се запътила, нищо че няма финал . А и утвърждавайки това, което искаш ти я мотивираш и тя да иска същото (моя си трактовка, но тук не е важно чия е и каква е истината, а ти да си намериш мотив да смяташ визуализациите за необходими).
Опитай да вместиш поне един тес някъде по-обед, защото иначе някакси се прекъсва нишката. А и изобщо защо ти пука толкова, че ще тесаш докато си на работа – винаги има къде или как, ако човек иска достатъчно. Проблема е, че тези тесове не са особено истински, но предполагам, че пак е по-добре от нищо.
Всичко останало (хранене, преди ..., след ...) е подробности, солта ако не мислиш да я използваш ... (Иван ще се скара че прекалявам тук), но мисля, че ако забравиш за кафето и другите диуретици и се храниш редовно и с по-солена храна ...
И пиши, макар и да не ти се иска сега - потърси победата над себе си първо в това, после тази победа ще ти даде сили и за другото. Тук едва ли има кого да учудиш с нещо, а дори и да успееш да го направиш, аз поне бих ти се възхитила за смелостта да го направиш.
Другото нещо, което става ясно сега е, че можеш да изолираш корена (стига да си напълно сигурна, че е той). Мисля, че формулировката ти е добре да бъде базирана на него. Въпреки ( корена), аз ....., и се освобождавам от (симптома) сега.
Вероятно корена ще има повече от един аспекти, които сами ще се появят в съзнанието ти докато тесаш, а и да не се появят сами, опитай ти да ги раздробиш (разделяй и владей е по-добре) – за да ти дам пример ми трябва формулировката. След това е лесно - разхвърляш ги по точките и те сами ще започнат да се отсяват (ще започнеш да имаш обяснение за тях, или ще усетиш какво да предприемеш с тях, или ще простиш, или ....зависи, но в един момент ще започнат един по един да ти се струват глупави и да изпадат от самосебе си от „ситото”). И така докато накрая остане само един (умен
). С него и аз не мога да ти кажа как и колко се работи, но ще раберем . Аз специално виждаш, че още се опитвам да „раздробявам”, но защото тръгнах от прекалено едро.Махни визуализацията (камо ли пък на корена) от тесанията, че Иван ще те убие.
Нека тесането остане само мисъл (по възможност несъзнателна) – в началото съзнателни или несъзнателни въпроси и съзнателни или несъзнателни отговори (няма защо да ти казвам, че несъзнателните са по-добрите), с времето несъзнателните ще стават все повече и ще започнат да се появяват и визуализации, но несъзнателни!, и те ще представляват отговори, които трябва да уловиш и използваш. А съзнателните визуализации вътре в тесанията могат да бъдат само прекрасни картинки или усещания за „мястото, където искаш да отидеш”, но те в началото само ще ти пречат (ще ти „заемат място” и ще намалят шанса ти да усещаш посланията). Мисля, че е добре (ако изобщо) да ги добавиш едва в края, когато останеш само с един аспект и вече нямаш нужда от много свободни точки за него, ей така за да запълниш „вакуума”.
По-доброто място на прекрасните картинки/усещания си е преди заспиване и след събуждане. Убедена съм, че тези визуализации са много важни, защото колкото и добронамерена и стараеща се да ти помогне да е природата, добре е и ти да и помогнеш да разбере на къде точно и колко категорично си се запътила, нищо че няма финал
. А и утвърждавайки това, което искаш ти я мотивираш и тя да иска същото (моя си трактовка, но тук не е важно чия е и каква е истината, а ти да си намериш мотив да смяташ визуализациите за необходими). Опитай да вместиш поне един тес някъде по-обед, защото иначе някакси се прекъсва нишката. А и изобщо защо ти пука толкова, че ще тесаш докато си на работа – винаги има къде или как, ако човек иска достатъчно. Проблема е, че тези тесове не са особено истински, но предполагам, че пак е по-добре от нищо.
Всичко останало (хранене, преди ..., след ...) е подробности, солта ако не мислиш да я използваш ... (Иван ще се скара че прекалявам тук), но мисля, че ако забравиш за кафето и другите диуретици и се храниш редовно и с по-солена храна ...
И пиши, макар и да не ти се иска сега - потърси победата над себе си първо в това, после тази победа ще ти даде сили и за другото. Тук едва ли има кого да учудиш с нещо, а дори и да успееш да го направиш, аз поне бих ти се възхитила за смелостта да го направиш.
Публикувано на: 21 Авг 2009 23:19
Браво, бе Иване! Аз разголвам душата си (при това едва бях започнала ), а ти - ПО, та ПО! Е, аз си знам, че е ПО! Ама тактично си мълча пред хората, за да не се излагам .
Симптомите наистина са много и голяма част от тях (тези, които съвсем директно ми пречат в ежедневието) трябва да ги изчезна по най-бързия начин, за да мога да продължа. За да съм способна изобщо да продължа. Но за тях наистина няма да говоря тук пред всички. Може би след време ... Не знам.
Ния, със сигурност имаш сипмтоми. Само дето не знаеш, че са от Хашимото. Аз самата скоро научих за още един.
), а ти - ПО, та ПО! Е, аз си знам, че е ПО! Ама тактично си мълча пред хората, за да не се излагам .Симптомите наистина са много и голяма част от тях (тези, които съвсем директно ми пречат в ежедневието) трябва да ги изчезна по най-бързия начин, за да мога да продължа. За да съм способна изобщо да продължа. Но за тях наистина няма да говоря тук пред всички. Може би след време ... Не знам.
Ния, със сигурност имаш сипмтоми. Само дето не знаеш, че са от Хашимото. Аз самата скоро научих за още един.
Да, де - на чужд гръб и сто тояги са малко!аз поне бих ти се възхитила за смелостта да го направиш
Публикувано на: 21 Авг 2009 23:31
Вече не искам да знам кое от какво ми е, дори не искам да знам, че ми има нещо.
И страшно ми се иска и ти да направиш същото.
Знам, че разбираш какво ти казвам, остава само да го почувстваш ...
Също и да почувстваш, че всяка буква, която написваш тук я написваш за себе си, а не за нас .
И страшно ми се иска и ти да направиш същото.
Знам, че разбираш какво ти казвам, остава само да го почувстваш ...
Също и да почувстваш, че всяка буква, която написваш тук я написваш за себе си, а не за нас
.Публикувано на: 22 Авг 2009 09:09
Дароми, харесва ми че проявяваш чувство за хумор.
Но искам да ти кажа, че често то също е опит да се притъпи болката от поглеждането на истината в очите. Помисли върху това!
Аз лично някак си усещам една тъга и горчивина в хумора ти.
Навремето познавах една жена, която ми каза, че преминава през жестока депресия, стигнала бе чак до мисли за самоубийство.
Никой около нея не подозираше за това, тъй като през цялото време тя бе усмихната и ръсеше шеги наоколо, повечето самоиронични.
Но искам да ти кажа, че често то също е опит да се притъпи болката от поглеждането на истината в очите. Помисли върху това!
Аз лично някак си усещам една тъга и горчивина в хумора ти.
Навремето познавах една жена, която ми каза, че преминава през жестока депресия, стигнала бе чак до мисли за самоубийство.
Никой около нея не подозираше за това, тъй като през цялото време тя бе усмихната и ръсеше шеги наоколо, повечето самоиронични.
Публикувано на: 22 Авг 2009 09:26
Иване, ти съврем ме разголи пред погледите на всички! 
Та, минала съм и през това. Няколко пъти. И то е основната причина да съм на това дередже.
По този повод - Един ден бях много разстроена и не знаех какво мога да направя, за да облекча малко болката, която изпитвах. Тогава се сетих, че някои хора се разтоварват емоционално като чупят чинии. Веднага си представих как го правя и видях счупените парчета от чинията на земята до стената, в която съм я разбила и пръснати из цялата стая. В този момент си помислих: Да, бе, да! А после кой ще трябва да ги разчиства?
Това предизвика спонтанния ми смях и вече бях добре - поне за момента. (Както виждаш, мързелът може и да помага)
От него момент нататък, хуморът и самоиронията станаха мой спасител. После имаше още дълъг път, който и сега продължава, но ...
На някои неща се уча по-бавно явно
Та, минала съм и през това. Няколко пъти. И то е основната причина да съм на това дередже.
По този повод - Един ден бях много разстроена и не знаех какво мога да направя, за да облекча малко болката, която изпитвах. Тогава се сетих, че някои хора се разтоварват емоционално като чупят чинии. Веднага си представих как го правя и видях счупените парчета от чинията на земята до стената, в която съм я разбила и пръснати из цялата стая. В този момент си помислих: Да, бе, да! А после кой ще трябва да ги разчиства?
Това предизвика спонтанния ми смях и вече бях добре - поне за момента. (Както виждаш, мързелът може и да помага
)От него момент нататък, хуморът и самоиронията станаха мой спасител. После имаше още дълъг път, който и сега продължава, но ...
На някои неща се уча по-бавно явно