TEC

Не се отклонявай. Работи по това което ти казах.

ОК

Здравей,Скорпи,много мъчно ми става за теб като чета написаното от теб.Аз съм отраснала в същото семейство и знам какво е да искаш да потънеш някъде и да не виждаш никой от тях.сетих се за чувствата,които изпитвах тогава.Не ми се искаше да ровя там ,но май ще ми се наложи,защото май гневът е още жив в мен и не мога да простя.Обвинявам родителите си за целия си разсипан живот и най-вече,че ни ми дадоха топлина и обич,поне аз никога не чувствах такава.За мен родители ,които не могат да създадат уют и топлина в семейството,не трябва да правят деца!
Малко съм крайна,но така го чувствам.Знай,че съм с теб и те подкрепям!

Благодаря за подкрепата! И, ТЕСАй ги и ти тия неща, които ми описваш. И не се приемай като жертва. Каквото и да ни се случва в живота, ние сме жертви, когато изберем да сме такива. Аз малко изоставам в графика, но ще довърша нещата докрай.

Иване, здравей!
Хванах 100 неща наведнъж и затова се бавя с ТКФ за всички ситуации, но стигнах до половината. Но сега искам да ти кажа какво стана снощи. Легнах си вечерта и понеже не успях да заспя и ми стана тревожно, започнах да ТЕСам. Тъй като тези дни на майка ми й беше зле (тя е хипертоничка), започнах с: "Въпреки че се чувствам виновна, че майка ми не е добре, аз..." и така 2-3 пъти. Бях решила да приключа с това и да заспивам, но изведнъж в съзнанието ми изплува отново вината за смъртта на приятеля ми и почнах: "Въпреки че се чувствам виновна за смъртта на Н., аз...", пак 1-2 пъти, след което тревожността ми рязко се повиши и ми се появиха минали сцени от хубави моменти, прекарани заедно. Не си ги бях спомняла скоро... започнах да плача много. В следвания момент осъзнах, че не смъртта му е причината за състоянието ми, а невъзможността да върна тези моменти, т.е. аз страдам по времето, в което беше жив. Тогава ми дойде това: "Въпреки че Н. ми липсва физически, аз..." След третия ТЕС заспах както никога от месеци насам - спокойно и дълбоко. Нямаше мъка, пак си спомнях, но вече без да усещам така силно физическата липса.
Сутринта реших да видя какво е станало с основния проблем, по който работя и се оказа, че страхът ми да изляза е станал още по-голям. Тогава си взех душ и отново го ТЕСах. Бях сънувала и доста неприятни кошмари, въпреки дълбокия сън. Та започнах с "Въпреки че все още ме е страх да излизам навън..." После излязох и се тикнах в един магазин. Вътре имах натрапливите мисли за прилошаване или по-скоро вече съм свикнала да го очаквам постоянно това, но не и физическите симптоми. Мн бях изненадана, когато на касата не ми трепереха ръцете, нито сърцебиене, нито абсолютно нищо! Това ми дава надежда, че съм на прав път. Започвам с едно, но накрая ми излиза съвсем друго. А от изкуствено пресъздадените ситуации няма мн полза, може би в процеса на психотерапия тях съм ги изчистила...
Искам да ти споделя и най-интересното, което забелязах - когато работя по един проблем, решавам друг. Парадоксално основният си стои почти непокътнат, но нещо друго се променя: давам ти пример с необяснимия ми обрив и сърбежи по лицето, чийто причинител не се доказа с никакви изследвания... сега да не кажа, че си е отишъл, но няма нищо общо с това, което беше. Без нито веднъж да съм споменавала нещо за него в декларациите си. Разбира се, не мога да съм 100% сигурна, че го дължа изцяло на ТЕС, тъй като правя и мн др неща, но така или иначе нещата съвпаднаха - мен ме интересува най-вече резултатът. Ами това е засега. Иначе останалите ситуации ще ги довърш в най-скоро време.

Всичките ти проблеми са свързани, Скорпи!
Нищо от това което правиш не е напразно. Едното отключва другото. Може да не осъзнаваш връзката, но тя си съществува.
Продължавай упорито в същия дух.

Да, убедих се в това. Видях, че предстои семинар в София на 12-ти, за съжаление, няма да мога да присъствам, мога да пътувам до там без проблем, но в зала с мн хора дори и всичките да са с моя проблем, пак не мога да издържа, особено толкова часове. Най-вероятно по същата причина ще пропусна и така дългоочакваното си дипломиране
Аз съм много социална и това е най-голямото наказание, да се окажа в собствения си затвор и ограничения. Ще направя всичко, за да се промени, надявам се с малко помощ. Много ти благодаря за всичко до тук!

кой знае какво ще стане до 12ти. Може да си толкова по-добре, че да можеш да присъстваш на семинара. А и какъв по-добър случай да практикуваш ТЕС и да видиш резултати веднага? Според мен трябва да пробваш да дойдеш.

Дано! Засега обаче ми се вижда в сферата на научната фантастика

Да му се не види, какъвто и др проблем да имах, щях да мога да дойда, не е честно!!!

Здравейте отново! Искам да ви кажа какво се случи след затишието ми. Първо, не съм се отказала от ТЕС, макар да не спрях да търся и всякакви други средства за справяне с проблема, или по-точно с проблемите си, защото те не са един или два, а много, но все пак сякаш са навързани. Принципно не съм от хората, които се отказват лесно, но това състояние нещо ми се опря сериозно... И така, ето какво се промени: запознах се с Иван лично - за мен тази среща беше изключително важна и очакванията ми се потвърдиха. Той ми вдъхна увереност, че ще се справя и че правя нещата правилно (защото не бях 100 процента сигурна, че прилагам както трябва техниката, нали съм самоука). На семинара не се престраших да отида, затова се видяхме след него. Той ми показа гледни точки за проблема ми, върху които не се бях замисляла и мн се изненадах от това - мислех, че едва ли не съм го разгледала от всички възможни аспекти. Като например това, че хората може да не знаят, че МРАЗЯ ДА МИ ПОМАГАТ, а съвсем добронамерено се вторачват в мен и това как съм в момента, мен това ме изнервя, но те откъде да знаят? Както и че когато аз ПОМАГАМ (което обичам безкрайно да правя), може те да се чувстват по същия начин. Останах като гръмната от тази нова за мен информация, но веднага я преработих. Мозъкът ми сече повече отвсякога, въпреки лекарствата, които го замъгляват... След срещата ни изминах пътя от офиса на майка ми (където се състоя) до вкъщи - на около 5-6 мин пеша сама. Не бях без симптоми, колебаех се дори дали да тръгна, но любопитството и ината ми надделяха и ето ме сама на улицата Срам ме беше да се ТЕСам, да не говорим, че забравих всички препоръки на Иван още щом мозъкът ми превключи на "страхов режим" - някъде към края, вече като видях блока в далечината, взех да си потупвам пръстите и се прибрах невредима и доволна Още с хлопащо сърце нетърпелива му пуснах СМС. Следващите 2 дни бяха благодатни за мен. Можех да отида където си поискам почти без грам оплаквания, е, с мисълта за тях, но без вегетативните симптоми... възползвах се, за да се разходя из курорта Св. св. Константин и Елена - изкефих се (точно това е думата!), чувствах се лека като птичка. БЯХ СВОБОДНА! Стоях в центъра на плажа, пълен с народ и наблюдавах как децата си играят из пясъка, хората ми се струваха съвсем дружелюбни и не съзирах опасност. Междувременно колата бе паркирана в другия край на курорта, доста далеч от плажа, но не ми пукаше. Бях забравила какво е да съм щастлива. На 25 години не си спомнях какво е да се чувстваш нормален човек. Да вършиш нормални неща и това да те кара да се гордееш със себе си! Иван с усмивката си, с ведрото си и добро отношение ме привлече като магнит, който ме издърпа напред. Никой преди това не успя да го направи. Всеки следващ ми отнемаше все повече и повече надеждата. С много по-малко приказки той ми каза (показа) мн повече неща. Сама се чух да казвам кое ме е довело до тук... мислите се лееха една след друга като сега. С всяка следваща крачка се чувствах все по-уверена отпреди до момента, в който не ме цапна новата криза!!! Бях на плаж, когато пред очите ми притъмня, изгубих равновесие и седнах на земята, легнала ми беше още по-зле, затова се въртях безцелно, нервничех, ровичках из чантата си, абе с една дума правех всичко друго, но не и ТЕС. Просто все едно ме нямаше в този момент. Не знаех къде се намирам, знаех само, че отново ми се случва... все едно бях на границата между два свята, между съзнанието и безсъзнанието, между съня и реалността, между живота и смъртта... така се чувствах! Чувах откъслечно: "ТЕС" - това беше гласът на майка ми, който ми напомняше какво трябва да направя. Аз обаче не можех да движа пръстите си. С последни сили грабнах шишето с вода и го изпих докрай. После изпих още едно и така, след 1 литър вода вече бях по-на себе си и потупвах пръстите на лявата си ръка. ТЕСах случката, като се прибрах. Чувствах се смазана и уморена от толкова ТЕС. След срещата с Иван изпих безброй литри вода и др течности, но гърлото ми беше все така пресъхнало - накрая му се ядосах и го ТЕСАХ и него, докато не мина:lol: Исках да съм от тия, на които ще им мине веднага, но не бях Исках чудото да се случи ВЕДНАГА! Дори вярвах, че се е случило. След случката на плажа състоянието ми се възобнови почти със същата предишна сила и сега трудно отивам дори да извеждам кучетата навън (нещо, което смятах, че съм преодоляла). Забравям, че нося ТЕС навсякъде със себе си и няма от какво да се страхувам - нали знаете как може да ви обучават рутинно как да се изнасяте по стълбите при силно земетресение, обаче страхът при истинското земетресение да ви натика в асансьора и оттам направо в шахтата! Нещо такова се получава при мен. 2 висши образования имам, обаче едно елементарно указание не се научих да спазвам!!! И за това се ТЕСах. Вчера се прибрах мн зле. Ревах, беснях, треперих, накрая се съдрах от ТЕС и се успокоих. Убедих се по многобройни начини, че ТЕС действа и че не се занимавам напразно с глупости, както едно дяволче ми прошепваше в главата преди, обачееееееее мисля, че в мен има сила, която все още не съм се научила да управлявам. Тя си действа, само че в обратна посока. Но това движение нагоре-надолу въпреки всичко ме окуражи. То ми показа, че пътища има много. Само трябва да си избера по кой да тръгна

Само трябва да си избера по кой да тръгна

Големият път се върви с малки крачки.От постът Ви разбрах, че много бързате да получите големи резултати. Това се нарича нетърпение. ТЕСнете го. Иначе смятам, че сте на правилния път.
Успех.

Така е, защото бързам да се върна на работа. Болничните ми изтичат, а в това състояние ми е невъзможно да живея самостоятелно, от др град съм, изобщо е дълго и сложно, та затова нетърпението. Слагам настрана колко е неприятно да се живее по този начин. Както и да е. Няма да се оплаквам. Искам да работя. Благодарна съм на всяко мнение, ще ми е от полза.
Непременно ще ТЕСна нетърпението. Мерси за съвета!

Така. ТЕСнах нетърпението, както и някои други неща. "Откраднах" няколко съвета за декларации от др теми и ги "адаптирах" към моя проблем. С някои от тях вече пробвах. Обаче да кажа и нещо друго: след срещата с Иван и интензивния ТЕС ме боля 2 дни гърлото, с ТЕС или от самосебе си болката изчезна, но се прехвърли на врата, а вече се разпространи и по плешките и целия гръб. Имам чувството, че е прищипан нерв, защото ми се е случвало и преди. Не знам има ли връзка с другите неща, но така или иначе ме измъчва мн. Имам изгладена шийна лордоза и шипове между 3 ти и 4ти прешлен (вижда се на рентгенова снимка). Опитвам се да премахна болката и схващанията с ТЕС, като в декларацията просто описвам физическото усещане, но промяна няма. Не знам как да го обвържа с емоциите, защото нямам идея откъде идва. Ще съм благодарна да дадете някакви идеи. Мерси!

Здравей, Скорпи.Четох твоите постове и все едно чета за себе си.За съжаление много малко хора разбират какво точно е паническото разтройство.Повечето смятат че просто се превземаме и си въобразяваме.Че сами сме си виновни(то не че не е така )и всичко е в главата ни.Е ДА АМА страха и всичко е в главата ни но физическите симптоми са си съвсем реални.И за съжаление превръщат живота ни в ад и ни прави зависими от другите хора.
Аз не мога да оставам сама защото непрекъснато ми се вие свят и ме е страх да не изпадна в криза и да ми стане още по зле.Не че човекът който е до мен може да ми помогне в този момент.
И аз като теб не мога да стоя кадето има много хора,завива ми се още повече свят и ме е страх че ще получа криза ще ми стане лошо и ще ме помислят за луда.
И аз като теб се чудя как да отида на семинара защото не знам как ще се чувствам този ден.Н о ще се стегна и ще отида защото тая много надежда в този метод.Имам прекалено много страхове от които искам да се освободя и не виждам друг начин.
На докторите вече вяра нямам.Те дори не могат единодушно да ми кажат какво ми е.Едните казват че имам проблем и с вестибуларния апарат и с паническото разстройство.
Следващия твърди че не е вярно и че нямам проблем с вестибуларния апарат.И непрекъснато ме карат да пия антидепресанти.Но аз не виждам във форумите някой да се е излекувал с тях...всичко само се отлага с времето.
Затова и аз сега се опитвам да премахна този ужасен ежедневен световъртеж с ТЕС и всички тези страхове.
Колкото повече правя ТЕС толкова повече неща ми изкачат от миналото които да тесам.
Ще пиша и аз във форума за всеки успех който постигна.

milenka, радвам се, че тук има някой като мен, за да обменяме опит. Кажи докъде стигна с ТЕСането на твоя проблем? Аз отдавна не бях писала, защото нещо не можех да си вляза в акаунта, но днес успях. Върнах се на работа в София, отначало тръгна добре, но после почнаха едни проблеми с ръководството и един страхотен стрес, на който бях подложена и естествено, състоянието ми се изостри. Успях да постигна един месец работа на пълен работен ден, въпреки всичко, както и самостоятелен живот в жилището ми, плюс грижа за домашните любимци. Правех ТЕС в тоалетната на офиса, когато ми оставаше време... в различните периоди имах различни оплаквания, като физически симптоми. Дойдох с проблем във врата, който се изясни какъв е точно след изследване - оказа се, че е между първи и втори прешлен, където се притиска артерия и се започват световъртежите, причерняванията и т.н. Върнаха ми се обривите по ръцете и лицето, които са на хормонална и алергична основа. Цикълът ми е нередовен, обилен и болезнен с много силно изразен ПМС. Това го отдавам и на липсата на сексуални контакти, и то от доста време насам. Не ме подминаха и стомашни проблеми - разстройство вече не знам от колко месеца, силно изразено през последните дни, лека температура, гадене, повръщане, лош сън, безапетитие. От стреса в офиса започнаха потрепвания по лицето - 2 седмици беше на дясното око. Много силен косопад се появи, откакто се прибрах. В определени моменти започват да ми горят ушите и то видимо. Наред с тези неща си влача и всички стари оплаквания, включително едни парцалчета пред очите, които ми се мотаеха още когато ТЕСахме с Иван, и досега не са минали. Бях на очен лекар в София и ми казаха, че е от силното късогледство и че виждам нещата, които плуват в течността, но би трябвало да са в периферията, а не в зрителното поле, но при мен са се изместили. И ми изписаха витамини с лутеин, които все още не съм пила. Засега не било опасно, докато не почна да виждам и светкавици и тогава ще гледат ретината... И понеже всичко ми е така хаотично, му загубих края какво да ТЕСам и обикновено като почне да ми прилошава, се опитвам поне с това да се справя за момента... ако нещо ви хрумне, казвайте!
А, да - и мисълта, че нямам мъж до себе си, много ме тормози, един постъпи доста гадно с мен наскоро и аз уж си ТЕСах негативните чувства след случката, но пак ми е кофти...