Благодаря ти, Иване!
Замислям се, наистина.
Затова промених предходното си мнение и допълнително написах ps
Дневникът на vqra - това онова :)
Благодаря за съвета.ivangp написа: Задълбай по-дълбоко. Защо е там тази игла, какво послание носи, защо точно игла, какви асоциации правиш с игла, какво може да символизира тя? Искаш с един удар да изкорениш проблема. Понякога става, понякога не, но ако упорстваш винаги става.
Задълбах. Ама така закопах, че ревах вчера цели 2 часа....
Тесайки с лявата ръка, се замислих в/ху отговорите на поставените от теб въпроси. Поставих ги на себе си. Записах всичко, което ми хрумна.
Защо е там тази игла?
Защо точно игла?
Защо е златна, златото е нещо ценно?
Какво може да символизира тя?
И стигнах до следния извод:
Игла е, защото има взаимоотношения /златни за мен/ които трябва да закърпя, или поне да дам прошка и да си простя.
Ужасссссссс!!!!!!!!
Маякът ми се завърна с цялата си болка, тъга, самосъжаление, обида, разочарование и т.н., които винаги е носел със себе си. Изпитах огромно чувство за провал /толкова се радвах, че съм се освободила от него...... Надявах се да е завинаги!!! РЕВ!!!
По дяволите!!!! Защо изобщо ви се хвалих тук, че съм се справила с този проблем? Защо се завръща след толкова много ТЕС, за да го премахна. Явно Иван се оказа прав, когато каза на семинара за напреднали, че е трудно човек да премахне маяка си сам.
Защо изобщо се захванах с тази златна игла? Ако не бях се захващала, може би маякът ми /да го наречем сириус/ нямаше да се завърне? Колко ми беше хубаво, докато го нямаше в мислите ми толкова много месеци!!!! Какви прекрасни месеци бяха!!!
(((И отново ТЕС за тъгата, самосъжалението, обидата, болката, гневът които чувствам, когато си спомня за втора серия на филма, която нарекох "Виртуалният Сириус след години" и в която се разказва за виртуалната ми среща със Сириус след 15 годишна раздяла и всичките реплики, които той ми "каза", които ми се забиваха като нож и ме смачкваха, смазваха от болка, унищожаваха. Толкова различен. Толкова високомерен, надут, безчувствен, студен като стомана. Закалена. ........
А за този човек съм плакала толкова години!!!!. Толкова сълзи, болка и страдание заради един "приятел". За човек, който не заслужава Любовта ми. Как може да изгубя цялото си време /живота си/ да страдам за такъв човек, какъвто е той сега.
Продължих с ТЕС и записките.
И знаете ли до къде стигнах?
Ужас!!!!!!
Осъзнах, че след толкова много години, аз още го обичам, толкова много, въпреки, че не ми се иска. Ама така не ми се искаше!!
Толкова бях разочарована след като осъзнах това.
Як ТЕС на това прозрение, "въпреки разочарованието ми от факта, че още го обичам...." 5, 6 пъти. Намалих нивото на нула. Не изпитвах вече разочарование. Казах си, че е нормално да го обичам цял живот, тъй като този човек ми даде най-прекрасната Любов на света, най-хубавите емоции, най-голямото щастие. Даде ми толкова много от светлината, с която преливаше. Аз бях виновна за раздялата ни, а след това, когато той потърси и намери другаде щастието си не можах да се примиря с това. Видях се какъв чудовищен егоист съм. Как винаги съм мислила от моя гледна точка за нещата. Как поне един единствен път не се поставих на негово място?!!!! Поне за секунда. Господи, какво чудовище съм!!!! Как е възможно да го упреквам, че е потърсил щастието си другаде? Нали сама му казах, че не е възможно да сме заедно, че тази Любов е невъзможна....! Ама той е хиляди пъти по-щастлив /а дано/ Какво ли щеше да прави с такова чудовище, каквото се оказах. Нямаше и да го осъзная, ако не бях правила ТЕС....
Ето я пак: ВИНА, ВИНА, ВИНА ...... задушаваща вина, стискаща ме за гушата.........
Реших да приложа ТКФ за филма 2 част: "Виртуалният Сириус след години". Започнах направо със отделни случки от филма. Бях забравила, че Иван пише, че първо трябва да се свали нивото на 8, преди да се премине към отделните аспекти. Резултат - 2 часа рев. Слава Богу спомних си думите на Иван. Започнах с чувството тъга:
"Въпреки тази тъга, която чувствам като си спомня за "Виртуалният Сириус след години" ......"
Нивото за няколко ТЕС спадна на 8, но повреме на последния ТЕС, отново се разтърсих от плач. Помислих си дали нивото на тъгата се вдига отново на 10. Разбрах, че вече не е тъга, а е самосъжаление. То беше сигурно на ниво 15. Помислих за тъгата и реших, че нивото и е 7 /значи под 8/. Продължих със същото за самосъжалението.
ТЕС -ах и него с цел да падне под 8.
"Въпреки, че изпитвам огромно самосъжаление, като си спомня за "Виртуалният Сириус след години" /заглавието на филма/, аз напълно приемам и обичам себе си.
Свалих и него под 8. След това направих същото и за обидата, която мислите за този филм пораждаше в мен. Реших, че няма други емоции, чийто нива да намалявам под 8 и пристъпих към прожектирането на филма: "имаш ли деца /питам го/, имам като теб, в смисъл като брой ли, и като брой и като пол, не ставаме за сватове. Ето пак самосъжалението ми изплува, както и когато той наистина ми написа това. Направих веднага няколко ТЕС-а:
"Въпреки, че изпитвам тъга и самосъжаление, когато си спомня за репликата на сириус "не ставаме за сватове", аз напълно и безрезервно приемам и обичам себе си" . НФ "Тази тъга" "Това самосъжаление".
След 3 серии вече се смеех като стигнех до тази реплика при прожекцията на филма. Ама как е възможно това да ме натъжи или обиди? Толкова е готино и забавно....
пс: толкова за сега
Спомням си как си писахме съвсем кратко от време на време. Аз му пишех само идиотщини /толкова беше блокирала енергията ми, че едно умно нещо не написах/ и той изчезна от скайпа. Не се яви цяла година сигурно.
Една случайна вечер се появи. Написа ми нещо не помня какво. Сигурно в неговия високомерен стил е било. Аз отговорих с нещо глупаво и бързо излезнах от линия. На другия ден, когато отново се появих, получих: "Навсякъде е криза. Колко малко му е нужно на човек да бъде по-радостен и да изтича да потъне в сънища" .
Когато стигнах до тази част на филма - РЕВ.
Запитах се какво изпитвам. Това беше чувството, което изпитва човек, при мисълта че някой го съжалява. Тес-нах го. Бързо се смъкна нивото на 0. Имаше и още нещо. Зачудих се какво ли е то? Беше нещо от рода на "Тоя пък за какъв се мисли? За Господ ли? От две негови думи и да бъда по-радостна. Я гледай ти каква нескромност!
В същото време усещах, че е прав, че ме познава, че не мога да избягам. Тес-нах всичко това, най-вече самосъжаление. 10, 7, 5, 0, Когато СЕН стана нула ми мина през ума, че така тълкувам думите му, тъй като самата аз се съжалявам, за това че съм пропиляла на вятъра голяма част от живота си. Още преди да "изгледам" отново случката от филма, по време на първия кръг по точките от последната серия, устните ми се разтегнаха в широка усмивка, сълзичките бяха засъхнали и почувствах Любов. Сякаш цялата любов на вселената ме докосна. Изпитах нужда да се потупам на клипчето "Аз съм любовен магнит". Направих го.
Последва Тес с прошка за сириус.
"Въпреки, че ..... се държа студено, безчувствено и с недоверие към мен, аз напълно приемам и обичам себе си, дълбоко в мен знам, че не заслужавам това, но в случая си го заслужих напълно, с всички мои думи и дала, така че му прощавам с всяка моя клетка, тъй като избрах да бъда любяща, а Любовта прощава всичко"
Тес с прошка за мен.
След това се отпуснах, концентрирах и изгледах филма "Виртуалният Сириус след години" без никаква емоция - нито +, нито -. Почувствах се тапир и си спомних как казах на Иван по време на семинара, че ми прилича на тапир, с което имах предвид, че липсват струящи емоции от него. Може би и той е видял много ТЕС. Явно ТЕС прави хората тапири, когато го пожелаят. Аз го желаех, бленувах го даже. Цели 15 години желаех да съм тапир по въпроса, но не успявах.
През това време усетих топлина в дясното ми ухо. Хрумна ми с ЕТ да пусна да изтече цялата тази стегнираща енергия в мен през дясното ми ухо. Изтече за няколко минути.
И златната игла изчезна. Няма я. Кеф.
Някаква несигурност, че ще се върне отново. Ще я тес-ам
такивамитиработи
Дерзайте!
Една случайна вечер се появи. Написа ми нещо не помня какво. Сигурно в неговия високомерен стил е било. Аз отговорих с нещо глупаво и бързо излезнах от линия. На другия ден, когато отново се появих, получих: "Навсякъде е криза. Колко малко му е нужно на човек да бъде по-радостен и да изтича да потъне в сънища" .
Когато стигнах до тази част на филма - РЕВ.
Запитах се какво изпитвам. Това беше чувството, което изпитва човек, при мисълта че някой го съжалява. Тес-нах го. Бързо се смъкна нивото на 0. Имаше и още нещо. Зачудих се какво ли е то? Беше нещо от рода на "Тоя пък за какъв се мисли? За Господ ли? От две негови думи и да бъда по-радостна. Я гледай ти каква нескромност!
В същото време усещах, че е прав, че ме познава, че не мога да избягам. Тес-нах всичко това, най-вече самосъжаление. 10, 7, 5, 0, Когато СЕН стана нула ми мина през ума, че така тълкувам думите му, тъй като самата аз се съжалявам, за това че съм пропиляла на вятъра голяма част от живота си. Още преди да "изгледам" отново случката от филма, по време на първия кръг по точките от последната серия, устните ми се разтегнаха в широка усмивка, сълзичките бяха засъхнали и почувствах Любов. Сякаш цялата любов на вселената ме докосна. Изпитах нужда да се потупам на клипчето "Аз съм любовен магнит". Направих го.
Последва Тес с прошка за сириус.
"Въпреки, че ..... се държа студено, безчувствено и с недоверие към мен, аз напълно приемам и обичам себе си, дълбоко в мен знам, че не заслужавам това, но в случая си го заслужих напълно, с всички мои думи и дала, така че му прощавам с всяка моя клетка, тъй като избрах да бъда любяща, а Любовта прощава всичко"
Тес с прошка за мен.
След това се отпуснах, концентрирах и изгледах филма "Виртуалният Сириус след години" без никаква емоция - нито +, нито -. Почувствах се тапир и си спомних как казах на Иван по време на семинара, че ми прилича на тапир, с което имах предвид, че липсват струящи емоции от него. Може би и той е видял много ТЕС. Явно ТЕС прави хората тапири, когато го пожелаят. Аз го желаех, бленувах го даже. Цели 15 години желаех да съм тапир по въпроса, но не успявах.
През това време усетих топлина в дясното ми ухо. Хрумна ми с ЕТ да пусна да изтече цялата тази стегнираща енергия в мен през дясното ми ухо. Изтече за няколко минути.
И златната игла изчезна. Няма я. Кеф.
Някаква несигурност, че ще се върне отново. Ще я тес-ам
такивамитиработи
Дерзайте!
Здравейте,
В момента /чак сега, защо ли?/ започнах усилени действия по процедурата "В мир със себе си". Чистя успешно "филм" след "филм", но да ви кажа стигнах до задънена улица с един филм, който явно има някаква връзка с предходния, и не знам каква декларация да съставя. Не знам какво точно да чистя. Ще се радвам на всяко ваше предложение, тъй като осъзнавам, че този "филм" има голям емоционално-негативен ефект върху мен.
Преди няколко години се срещнах с един човек. Майка ми беше ходила при него по време на една почивка и ми разказа колко много неща и беше познал. Дори само по това, което и беше казал за мен /само по една моя снимка/ , си личеше, че този човек има дарба. Усеща енергийното поле на човек само по негова снимка, без значение тя от преди колко време е. Казвам това, за да ви кажа, че отидох при него с предварилна нагласа, че този човек казва истината. Ставаше дума за други неща, за които той много ми помогна /те не са важни в случая/.
Накрая на срещата ни, аз му показах една мнооого отдавнашна снимка на сириус и го попитах: "Как е той?". Човекът разгледа снимката, постави дланта си на 2,3 см над нея и ми каза: "За голямо съжаление, няма да може да се видите", Попитах го: "За чие съжаление? Та ние не искаме да се виждаме!!!" Той не отговори, а продължи, като ми каза, че сириус е болен. От какво, питам го. Има тумор - бяха думите му. След това като видя какви крокодилски сълзи взех да лея, ми каза да купя някакъв потник, да потърся възрастен човек /старец/ от онези, които ходели на църква /къде ли се намират такива?/, да му дам потника и да му кажа да се помоли за сириус. .......
Не съм търсила никого. Прозвуча ми така сякаш да убия някого, за да оцелее сириус. Не бих могла да направя такова нещо.
След това се прибрах вкъщи и ревах много. Колкото пъти се сетя за "този филм", толкова пъти рева. Но не знам как да прилагам ТКФ в случая.
За емоциите, които изпитвам, когато се сетя за това? Трудно ми е да ги определя.
Ще ми се да е нещо от рода "Въпреки, че вярвам на този човек, защото е доказал пред мен дарбата си, избирам да не му вярвам" Но тук има противоречие и ми е много трудно да съставя декларацията си.
Не бих искала да материализирам с мислите си подобни неща, като му вярвам. Обаче как да не му вярвам, след като знам колко много неща позна на майка ми.
Непрекъснато се питам, жив ли е още? Как е? Нямам каквато и да е връзка с него. А така ми се иска да разбера, че предсказанието е пълна глупост и че си е жив и здрав човека.
Ще се радвам, ако ми помогнете с мненията си какво е най-добре да изчистя и каква да бъде декларацията
пс: И един съвет! Никога не пожелавайте да разберете бъдещето!
В момента /чак сега, защо ли?
/ започнах усилени действия по процедурата "В мир със себе си". Чистя успешно "филм" след "филм", но да ви кажа стигнах до задънена улица с един филм, който явно има някаква връзка с предходния, и не знам каква декларация да съставя. Не знам какво точно да чистя. Ще се радвам на всяко ваше предложение, тъй като осъзнавам, че този "филм" има голям емоционално-негативен ефект върху мен.Преди няколко години се срещнах с един човек. Майка ми беше ходила при него по време на една почивка и ми разказа колко много неща и беше познал. Дори само по това, което и беше казал за мен /само по една моя снимка/ , си личеше, че този човек има дарба. Усеща енергийното поле на човек само по негова снимка, без значение тя от преди колко време е. Казвам това, за да ви кажа, че отидох при него с предварилна нагласа, че този човек казва истината. Ставаше дума за други неща, за които той много ми помогна /те не са важни в случая/.
Накрая на срещата ни, аз му показах една мнооого отдавнашна снимка на сириус и го попитах: "Как е той?". Човекът разгледа снимката, постави дланта си на 2,3 см над нея и ми каза: "За голямо съжаление, няма да може да се видите", Попитах го: "За чие съжаление? Та ние не искаме да се виждаме!!!" Той не отговори, а продължи, като ми каза, че сириус е болен. От какво, питам го. Има тумор - бяха думите му. След това като видя какви крокодилски сълзи взех да лея, ми каза да купя някакъв потник, да потърся възрастен човек /старец/ от онези, които ходели на църква /къде ли се намират такива?/, да му дам потника и да му кажа да се помоли за сириус. .......
Не съм търсила никого. Прозвуча ми така сякаш да убия някого, за да оцелее сириус. Не бих могла да направя такова нещо.
След това се прибрах вкъщи и ревах много. Колкото пъти се сетя за "този филм", толкова пъти рева. Но не знам как да прилагам ТКФ в случая.
За емоциите, които изпитвам, когато се сетя за това? Трудно ми е да ги определя.
Ще ми се да е нещо от рода "Въпреки, че вярвам на този човек, защото е доказал пред мен дарбата си, избирам да не му вярвам" Но тук има противоречие и ми е много трудно да съставя декларацията си.
Не бих искала да материализирам с мислите си подобни неща, като му вярвам. Обаче как да не му вярвам, след като знам колко много неща позна на майка ми.
Непрекъснато се питам, жив ли е още? Как е? Нямам каквато и да е връзка с него. А така ми се иска да разбера, че предсказанието е пълна глупост и че си е жив и здрав човека.
Ще се радвам, ако ми помогнете с мненията си какво е най-добре да изчистя и каква да бъде декларацията
пс: И един съвет! Никога не пожелавайте да разберете бъдещето!
А защо искаш да ТЕСаш тази случка? Мислиш ли, че искаш да станеш безразлична към това, което си научила? Може би, не е нужно да бягаме от всяка чувствителност.
Едва се въздържам да те посъветвам да направиш това, което ти е казал човекът....Наистина ли няма откъде да разбереш как е "Сириус"?
Понеже не мога да те посъветвам за Декларация, мога да потърся молитва за случая /ако приемем, че е болен/
П.П. Защо си го нарекла "Сириус", ако не е много лично, разбира се?
Едва се въздържам да те посъветвам да направиш това, което ти е казал човекът....Наистина ли няма откъде да разбереш как е "Сириус"?
Понеже не мога да те посъветвам за Декларация, мога да потърся молитва за случая /ако приемем, че е болен/
П.П. Защо си го нарекла "Сириус", ако не е много лично, разбира се?
Купувай потник, отивай пред една църква и чакай някой старец да се появи на входа, след това му дай потника.
Няма какво да губиш.
Кой ти е казал, че стареца ще умре вместо Сириус, аз нищо такова не видях в написаното от теб.
А случката - просто като мислиш за нея си реви и същевремено обикаляй по точките без декларации. Като се поизчистиш от емоциите по този начин (свалиш нивото) ще можеш да дефинираш по-точно какво чувстваш и ще можеш да завършиш процеса с ТКФ.
Няма какво да губиш.
Кой ти е казал, че стареца ще умре вместо Сириус, аз нищо такова не видях в написаното от теб.
А случката - просто като мислиш за нея си реви и същевремено обикаляй по точките без декларации. Като се поизчистиш от емоциите по този начин (свалиш нивото) ще можеш да дефинираш по-точно какво чувстваш и ще можеш да завършиш процеса с ТКФ.
Последно промяна от ivangp на 18 Окт 2010 21:25, променено общо 1 път.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
са ключовете за успех във всяко начинание.
Femme написа:А защо искаш да ТЕСаш тази случка? Мислиш ли, че искаш да станеш безразлична към това, което си научила? Може би, не е нужно да бягаме от всяка чувствителност.
Едва се въздържам да те посъветвам да направиш това, което ти е казал човекът....Наистина ли няма откъде да разбереш как е "Сириус"?
Понеже не мога да те посъветвам за Декларация, мога да потърся молитва за случая /ако приемем, че е болен/
П.П. Защо си го нарекла "Сириус", ако не е много лично, разбира се?
Защото не мисля, че това, което ми е казал човека е истина. Не ми се иска да го вярвам, не го приемам. Имам голямо противоречие по въпроса. Тази история се случи преди 2 години и беше може би причината да не си пишем вече със сириус и той "да изчезне", тъй като аз се побърках след това. Откачих. Полудях. Написах му един куп простотий, разказах му за предсказанието, пращах го да ходи на лекар веднага да се прегледа. Питах го как е, каза ми, че е здрав като бик и почти толкова умен. Казах му, че искам да се видим, че го обичам и какви ли не още малоумни, детски неща, които никога не би ми хрумнало да му кажа, ако не бях чула зловещите думи. Дори си спомням, че преди тази история един път сириус ми написа, че минавал през нашия край и щял да ми се обади. Не му отговорих. Нито му дадох гсм-а си. Толкова много не исках да се виждаме, но всичко се промени след тази случка. Ревях всяка вечер във ваната и се молех на Господ, ако ще взема някого, да бъда аз. Чувствах се толква по-ненужна на този свят от сириус.
Той явно разбра, че ще е по-добре за мен - да изчезне. И го направи. Явно си помисли, че съм съвсем откачила. Такава бях.
При следващата ми среща с гадателя, когато той дойде вкъщи, само ме погледна и ми каза: "Е, бива ли такива работи!!! Казват ли се тези неща!??? И аз знам, че имаш проблем с левия яйчник, но не ти го казах" Казах му, че нямам проблем. Какъв проблем мисли, че имам?Каза ми - възпаление. Попитах го, дали сириус ме обича. Каза ми: "има друга, по-млада". Попитах го наистина ли ще ...... Направи някаква безнадеждна гримаса и каза: "ще разбереш". И толкова. Повече не сме се срещали. И отново рев, че има друга, по-млада, че не му пука за мен, а в същото време, той не излиза от мислите ми, и самосъжаление до спукване. Рев, че ще разбера. Как ли ще разбера?
Веднага след това отидох на генеколог. Резултата беше перфектни изследвания на всичко. Дори лекарката ми каза, че такива изследвания /жена да няма никакви бактерии, гъби и каквото и да е/ се случвали едно на хиляда. Това бяха думите на лекарката. Казах си, явно тази история ми беше излишна, не му вярвам, не искам да му вярвам. Сега обаче, почти 2 г. по-късно, разбирам, че наистина имам някакъв проблем /все още незначителен/ с левия ми яйчник. Лека, тъпа болка явяваща се много рядко. Прогонвам я с тес веднага щом се яви. Толкова ме е страх от тази болка. Не за друго, а за това, че имам чувството, че двете болести - моята и на сириус ще съвпадат по време.
Осъзнах, че чутото от гадателя ми беше абсолютно ненужно и излишно, натовари ме толкова много. Толква много ми взе. Нищо не ми даде. Нямах нужда от тази информация. Дори не си пишем със сириус, заради това /може би/.
Да, Фам , истина е. Искам да стана абсолютно безразлична към сириус и всичко свързано с него. Искам да бъда ТАПИР на тази тема. Искам да го оставя на мира, да му простя и "да го освободя" от мислите ми, от Живота ми. Искам да прережа всички корени в мен, които ме свързват с него. Искам да си бъде жив и здрав, но да изчезне от мислите ми ми завинаги.
Искам да не го срещам дори два живота след този.
Нямаш представа колко болка и страдание са ми дали мислите за него. И колко Рев. Господи, колко Рев!!!
Не знам с какво го заслужих.
Как е възможно да съм толкова луд човек?
Няма друг такъв случай. Та това са 15 години, по дяволите!!!!!......
Наистина няма как да разбера как е в момента.
И с тези ваши съвети.... Благодаря ви, ще пробвам, но знаете ли, че в нашия край никакви старци не ходят на църква. Ходят само бабички.
Къде да го търся този старец? Нямам възможност да ходя всеки ден в Сф, а и там не съм виждала старци. А и как да преценя колко точно стар трябва да бъде? Не е ли по-добре да не вярвам в тези глупости! А и защо да го правя?
Не разбирате ли?
Аз съм важна в случая. Сириус си е важен за него и може би си е жив и здрав човека.
Аз съм луда и болна. Аз имам нужда от помощ, не той.
Аз трябва да се освободя от него. От този отвратителен гаден маяк, черен призрак, който съсипва Живота ми. Ден след ден...
пс: сириус - ами след поредния път, когато го бях блокирала в скайп и поредното ми влизане да го разблокирам видях, че вместо името му пише sirius. Явно искаше нещо да ми каже с това. А и тук не мога да го наричам с истинското му име и предпочитам да го наричам сириус, вместо да слагам многоточие.
Сириус е най-ярката звезда на небосклона и мисля, че му отива.
Сириус е система от 2 звезди, като едната се върти около другата и на всеки 50 години си сменяват местата.
Никой не е казал да ходиш да търсиш старец, заради Сириус. Всичко е за да се успокоиш ти самата. Като гледам колко време ти трябва да си промениш възледите досега, просто предложих едно по-бързо действащо решение.
Пробвй ТЕС с техника на противоречието - искам - не искам, мога - не мога, трябва - не трябва и т.н.
Сама си разбрала, че проблемите ти са си в теб самата.
Заслужила си ги с това с това, че мислиш, както мислиш.
Мнооого работа те чака, но с упоритост всичко се постига.
Пробвй ТЕС с техника на противоречието - искам - не искам, мога - не мога, трябва - не трябва и т.н.
Сама си разбрала, че проблемите ти са си в теб самата.
Заслужила си ги с това с това, че мислиш, както мислиш.
Мнооого работа те чака, но с упоритост всичко се постига.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
са ключовете за успех във всяко начинание.
Подкрепям напълно точно този вариант!ivangp написа:
А случката - просто като мислиш за нея си реви и същевремено обикаляй по точките без декларации. Като се поизчистиш от емоциите по този начин (свалиш нивото) ще можеш да дефинираш по-точно какво чувстваш и ще можеш да завършиш процеса с ТКФ.
Предлагам да търсиш конкретно:
Любов към Сириус...
Обич към Сириус....
Вина, че си провалила връзката ви...
Вина, че по някакъв начин си провокирала тумора му...
Страх, че със задаването на въпрос към гадателя, си "провокирала тумор"...
Страх, че казаното може да е истина...
Липса на вяра в собственото ти мнение за състоянието на Сириус. ...
Страх от живот без Сириус...
И страх от бъдещето, за да не изпитваш нужда, да ходиш по гадатели!
Дано това ти помогне поне малко
КОЙ, АКО НЕ ТИ?! КОГА, АКО НЕ СЕГА?!
Благодаря ти, Иване! Благодаря за това, че те има, за това, че въпреки, че изкарвах всичките си ПО-та върху теб, продължаваш стоически да ми помагаш.
Иване, знам, че съм заслужила всичко това с това, че мисля така, както мисля. Това е ясно. Въпросът е как да мисля по друг начин след всички усилия, които хвърлих за неутрализиране на маяка. След всички безуспешни опити да променя значението, което му придавам.
Неуспехът идва може би от това, че има неща в мислите ми, които взаимно си противоречат. ИСКАМ да го няма в мислите ми. В същото време НЕ ИСКАМ, тъй като е най-хубавото нещо, което се е случило в живота ми. ИСКАМ да не общувам с него. ИСКАМ да избягам от него. В същото време и НЕ ИСКАМ, тъй като той е най-интересният човек с когото съм общувала до сега. И т.н. ....
Много ми е трудно да ТЕС-вам противоречия.
Благодаря ви на всички! Имам нужда от мненията ви, тъй като те са много ценни за мен. И знаете ли? Самият факт, че споделих всичко това във форума, ИМА ОГРОМЕН ОЗДРАВИТЕЛЕН ЕФЕКТ ВЪРХУ МЕН! Нямам никакви симптоми на Хашимото. Вече цели няколко дни. Чувствам, че съм свалила огромен товар от плещите си, замо защото съм споделила всичко това във форума. Изглежда, че това ми действа по-бързо от ТЕС.
Знам, че информацията е лична. Знам, че ако сириус разбере, че съм споделила лични неща едва ли ще му бъде приятно. ТЕС-вах много по този въпрос преди да се реша да публикувам тези неща. Резултатът от ТЕС - казах си, че на него не му пука за мен. Той изчезна, при положение, че много добре знае, че имам нужда от помощ. Така, че хич не ми пука какво ще си каже по въпроса. Аз съм важна в случая. Не той. Аз искам да се излекувам и хич не ми пука кой какво ще си каже по въпроса. Целта оправдава средствата.
Казах си, че ако съпругът ми прочете всичко това, няма да му е приятно и че не мога да му причиня това. Но го ТЕС-нах и си казах, че той е страхотен човек, обича ме и иска да има здрава и пълноценна жена, така, че ще ме разбере. Все пак, това е истината и е по-важното да излекувам Живота си и че той също ще има полза от това.
Но силно се надявам да не го прочете. Никога.
такивамитиработи
Да споделяш във форума се равнява на 1000 ТЕС-а
Иване, знам, че съм заслужила всичко това с това, че мисля така, както мисля. Това е ясно. Въпросът е как да мисля по друг начин след всички усилия, които хвърлих за неутрализиране на маяка. След всички безуспешни опити да променя значението, което му придавам.
Неуспехът идва може би от това, че има неща в мислите ми, които взаимно си противоречат. ИСКАМ да го няма в мислите ми. В същото време НЕ ИСКАМ, тъй като е най-хубавото нещо, което се е случило в живота ми. ИСКАМ да не общувам с него. ИСКАМ да избягам от него. В същото време и НЕ ИСКАМ, тъй като той е най-интересният човек с когото съм общувала до сега. И т.н. ....
Много ми е трудно да ТЕС-вам противоречия.
Благодаря ви на всички! Имам нужда от мненията ви, тъй като те са много ценни за мен. И знаете ли? Самият факт, че споделих всичко това във форума, ИМА ОГРОМЕН ОЗДРАВИТЕЛЕН ЕФЕКТ ВЪРХУ МЕН! Нямам никакви симптоми на Хашимото. Вече цели няколко дни. Чувствам, че съм свалила огромен товар от плещите си, замо защото съм споделила всичко това във форума. Изглежда, че това ми действа по-бързо от ТЕС.
Знам, че информацията е лична. Знам, че ако сириус разбере, че съм споделила лични неща едва ли ще му бъде приятно. ТЕС-вах много по този въпрос преди да се реша да публикувам тези неща. Резултатът от ТЕС - казах си, че на него не му пука за мен. Той изчезна, при положение, че много добре знае, че имам нужда от помощ. Така, че хич не ми пука какво ще си каже по въпроса. Аз съм важна в случая. Не той. Аз искам да се излекувам и хич не ми пука кой какво ще си каже по въпроса. Целта оправдава средствата.
Казах си, че ако съпругът ми прочете всичко това, няма да му е приятно и че не мога да му причиня това. Но го ТЕС-нах и си казах, че той е страхотен човек, обича ме и иска да има здрава и пълноценна жена, така, че ще ме разбере. Все пак, това е истината и е по-важното да излекувам Живота си и че той също ще има полза от това.
Но силно се надявам да не го прочете. Никога.
такивамитиработи
Да споделяш във форума се равнява на 1000 ТЕС-а
Голямо БЛАГОДАРЯ!Alisa написа:
Подкрепям напълно точно този вариант!
Предлагам да търсиш конкретно:
Любов към Сириус...
Обич към Сириус....
Вина, че си провалила връзката ви...
Вина, че по някакъв начин си провокирала тумора му...
Страх, че със задаването на въпрос към гадателя, си "провокирала тумор"...
Страх, че казаното може да е истина...
Липса на вяра в собственото ти мнение за състоянието на Сириус. ...
Страх от живот без Сириус...
И страх от бъдещето, за да не изпитваш нужда, да ходиш по гадатели!
Дано това ти помогне поне малко
Не чувствам вина за тумор, тъй като не вярвам, че той има тумор.
А и да има, защо аз да съм виновна?
Все едно да кажа, че бившите ми колежки са виновни за Хашимотото ми.
Ами не са те! Аз съм си причинила всичко това. Грешката ми беше, че не напуснах веднага след скандала.
А и защо аз да съм провокирала тумора му, с въпрос към гадателя "Как е той?"
Нямам ли право да знам как е?
Не е ли виновен Сириус, за това че не се държа като човек с мен, и не ми разказа поне нещо мъничко за себе си.
Не ми сподели нищо за семейството си.
Не пожела да ми изпрати дори снимки.
Не разбрах защо не пожела.
Преди 15 години, се разделихме на една гара, така сякаш ще се видим отново още следващата седмица. И повече не го видях.
Не казани неща. Недовършени неща. Искам само да знам истината. Токова ли много искам?
(Обаче си струва да се замисля над думите ти, тъй като сънувах сън след който се събудих с много приятно чувство. Сънувах най-добрата ми приятелка да ме пита: "Как можа да убиеш Сириус? Та нали го обичаш?!!!" а аз и отговарям: "Той и Отело убива Дездемона. Това не значи, че не я обича." )
Страх от бъдеще нямам. Не съм имала и нужда да ходя по гадатели. Той не е гадател. За друго ходих при него. Никога повече не бих пожелала да узная бъдещето. Аз и не съм очаквала да ми каже нещо за бъдещето. Очаквах да науча за настоящето. Това стана случайно.
Никога повече няма да ми се случи. Това ми е за урок.