ivangp написа: Задълбай по-дълбоко. Защо е там тази игла, какво послание носи, защо точно игла, какви асоциации правиш с игла, какво може да символизира тя? Искаш с един удар да изкорениш проблема. Понякога става, понякога не, но ако упорстваш винаги става.
Благодаря за съвета.
Задълбах. Ама така закопах, че ревах вчера цели 2 часа....
Тесайки с лявата ръка, се замислих в/ху отговорите на поставените от теб въпроси. Поставих ги на себе си. Записах всичко, което ми хрумна.
Защо е там тази игла?
Защо точно игла?
Защо е златна, златото е нещо ценно?
Какво може да символизира тя?
И стигнах до следния извод:
Игла е, защото има взаимоотношения /златни за мен/ които трябва да закърпя, или поне да дам прошка и да си простя.
Ужасссссссс!!!!!!!!
Маякът ми се завърна с цялата си болка, тъга, самосъжаление, обида, разочарование и т.н., които винаги е носел със себе си. Изпитах огромно чувство за провал /толкова се радвах, че съм се освободила от него...... Надявах се да е завинаги!!! РЕВ!!!
По дяволите!!!! Защо изобщо ви се хвалих тук, че съм се справила с този проблем? Защо се завръща след толкова много ТЕС, за да го премахна. Явно Иван се оказа прав, когато каза на семинара за напреднали, че е трудно човек да премахне маяка си сам.
Защо изобщо се захванах с тази златна игла? Ако не бях се захващала, може би маякът ми /да го наречем сириус/ нямаше да се завърне? Колко ми беше хубаво, докато го нямаше в мислите ми толкова много месеци!!!! Какви прекрасни месеци бяха!!!

(((
И отново ТЕС за тъгата, самосъжалението, обидата, болката, гневът които чувствам, когато си спомня за втора серия на филма, която нарекох "Виртуалният Сириус след години" и в която се разказва за виртуалната ми среща със Сириус след 15 годишна раздяла и всичките реплики, които той ми "каза", които ми се забиваха като нож и ме смачкваха, смазваха от болка, унищожаваха. Толкова различен. Толкова високомерен, надут, безчувствен, студен като стомана. Закалена. ........
А за този човек съм плакала толкова години!!!!. Толкова сълзи, болка и страдание заради един "приятел". За човек, който не заслужава Любовта ми. Как може да изгубя цялото си време /живота си/ да страдам за такъв човек, какъвто е той сега.
Продължих с ТЕС и записките.
И знаете ли до къде стигнах?
Ужас!!!!!!
Осъзнах, че след толкова много години, аз още го обичам, толкова много, въпреки, че не ми се иска. Ама така не ми се искаше!!
Толкова бях разочарована след като осъзнах това.
Як ТЕС на това прозрение, "въпреки разочарованието ми от факта, че още го обичам...." 5, 6 пъти. Намалих нивото на нула. Не изпитвах вече разочарование. Казах си, че е нормално да го обичам цял живот, тъй като този човек ми даде най-прекрасната Любов на света, най-хубавите емоции, най-голямото щастие. Даде ми толкова много от светлината, с която преливаше. Аз бях виновна за раздялата ни, а след това, когато той потърси и намери другаде щастието си не можах да се примиря с това. Видях се какъв чудовищен егоист съм. Как винаги съм мислила от моя гледна точка за нещата. Как поне един единствен път не се поставих на негово място?!!!! Поне за секунда. Господи, какво чудовище съм!!!! Как е възможно да го упреквам, че е потърсил щастието си другаде? Нали сама му казах, че не е възможно да сме заедно, че тази Любов е невъзможна....! Ама той е хиляди пъти по-щастлив /а дано/ Какво ли щеше да прави с такова чудовище, каквото се оказах. Нямаше и да го осъзная, ако не бях правила ТЕС....
Ето я пак: ВИНА, ВИНА, ВИНА ...... задушаваща вина, стискаща ме за гушата.........
Реших да приложа ТКФ за филма 2 част: "Виртуалният Сириус след години". Започнах направо със отделни случки от филма. Бях забравила, че Иван пише, че първо трябва да се свали нивото на 8, преди да се премине към отделните аспекти. Резултат - 2 часа рев. Слава Богу спомних си думите на Иван. Започнах с чувството тъга:
"Въпреки тази тъга, която чувствам като си спомня за "Виртуалният Сириус след години" ......"
Нивото за няколко ТЕС спадна на 8, но повреме на последния ТЕС, отново се разтърсих от плач. Помислих си дали нивото на тъгата се вдига отново на 10. Разбрах, че вече не е тъга, а е самосъжаление. То беше сигурно на ниво 15. Помислих за тъгата и реших, че нивото и е 7 /значи под 8/. Продължих със същото за самосъжалението.
ТЕС -ах и него с цел да падне под 8.
"Въпреки, че изпитвам огромно самосъжаление, като си спомня за "Виртуалният Сириус след години" /заглавието на филма/, аз напълно приемам и обичам себе си.
Свалих и него под 8. След това направих същото и за обидата, която мислите за този филм пораждаше в мен. Реших, че няма други емоции, чийто нива да намалявам под 8 и пристъпих към прожектирането на филма: "имаш ли деца /питам го/, имам като теб, в смисъл като брой ли, и като брой и като пол, не ставаме за сватове. Ето пак самосъжалението ми изплува, както и когато той наистина ми написа това. Направих веднага няколко ТЕС-а:
"Въпреки, че изпитвам тъга и самосъжаление, когато си спомня за репликата на сириус "не ставаме за сватове", аз напълно и безрезервно приемам и обичам себе си" . НФ "Тази тъга" "Това самосъжаление".
След 3 серии вече се смеех като стигнех до тази реплика при прожекцията на филма. Ама как е възможно това да ме натъжи или обиди? Толкова е готино и забавно....
пс: толкова за сега