Дневникът ми (desko)

Мнения и резултати на практикуващи или изпитали върху себе си силата на ТЕС. Както и въпроси и коментари към тях.
Публикувай отговор
mayadob
Яка ТЕСла
Мнения: 1398
Регистриран на: 29 Мар 2008 18:32

Мнение от mayadob »

Деси, дай тогава отново отговор на въпроса
Какво ти трябва/липсва, за да се качи оценката?
desko
Напреднал
Мнения: 383
Регистриран на: 24 Май 2009 17:29
Местоположение: Пловдив

Мнение от desko »

Не ми се ТЕС-а в момента :cry: а ми се плаче, искам да се скрия някъде и да си се нарева на спокойствие. Лошото е, че няма къде, а толкова ми отпаднало в момента. Тази температура ме мори.
nikimm
Майстор
Мнения: 804
Регистриран на: 29 Мар 2009 15:24

Мнение от nikimm »

Направи го но е хубаво под ТЕС!
"Същността на "философията" е в това, човек да живее така, че щастието да зависи колкото се може по-малко от външни фактори"
Епиктет
vqra
Майстор
Мнения: 640
Регистриран на: 18 Яну 2010 15:20

Мнение от vqra »

Desko, как да няма къде? Все някъде ще се скриеш. И докато ревеш се тупай, тупай, докато ти мине. Пожелавам усмивки! :D :D :D
Per aspera ad astra!
Thesoanita
Участник
Мнения: 19
Регистриран на: 12 Окт 2010 22:59

Мнение от Thesoanita »

Здравей, Деско! Заинтригува ме написаното от теб и реших да ти напиша някои неща, може пък и да ти помогнат. Направи ми впечатление, че споделяш,че си осиновена и не си получила истинска обич от майка ти. Може би, откакто си разбрала този факт/независимо колко време е минало оттогава/ в главата ти се въртят постоянно разни въпроси, като от рода на: Как би протекъл животът ми, ако живеех с истинските си родители? Сигурна съм,че си мислиш, че би била по-щастлива. Вероятно нещо се е пречупило в теб и в отношението ти към твоята осиновителка. Не ми се сърди, може би се изразявам силно, но сигурно се чувстваш като "белязана". Аз не съм осиновена, но мога да кажа същите думи за моята майка, както ти за твоята. Не си спомням да ме е милвала, да ме е хвалила за нещо, да ме е подкрепяла. Тя е по принцип жена, която е подтискала винаги емоциите си и винаги е живяла за хората. С постоянната мисъл:"Ако направя това, какво ще кажат хората?" Тя също ми натяква,че е жертвала живота си за мен и за брат ми , за да ни изгледа, защото ние бяхме много малки, когато баща ми почина. Откакто имам семейство и син, вече не ми натяква, но преди непрекъснато под различни форми и с различни думи ми е давала да разбера,че заради нас не е имала собствен живот. А тя не може да прецени, че сама е се е спирала да има по-хубав и нормален живот. Може би се увлякох от тема, която за теб в момента не е важна, но това ми направи впечатление в твоя пост и ми се стори мнооооооого познато. Знам от опит, че когато си в голяма криза не ти се говори, не ти се прави нищо. Просто искаш да си сам и да останеш с болката си. Не се предавай на това състояние, защото може да продължи дълго. Може би болката в сливиците ти говори,че има неща, за които си искала да говориш, но не си имала смелост. Натрупала си много за казване, ако мога така да се изразя. Първият човек, с който можеш да споделиш всичко, това си ти. За това седни и напиши всичко, което се върти в главата ти. Изразявай се по-емоционално с повече епитети и сравнения. Опиши, ама много искрено, какво те мъчи. След това всичко от написаното си представи,че го споделяш с човек, който ти е близък, но не си виждала отдавна. Даже може наистина да говориш, просто не трябва никой да е в стаята. Така лека-полека ще се разтовариш от напрежението, ще ти стане по-леко. Може би в написаното после ще намериш и чудесни фрази, които да тесаш. Желая ти успех!
desko
Напреднал
Мнения: 383
Регистриран на: 24 Май 2009 17:29
Местоположение: Пловдив

Мнение от desko »

Thesoanita написа:Може би болката в сливиците ти говори,че има неща, за които си искала да говориш, но не си имала смелост. Натрупала си много за казване, ако мога така да се изразя. Първият човек, с който можеш да споделиш всичко, това си ти. За това седни и напиши всичко, което се върти в главата ти. Изразявай се по-емоционално с повече епитети и сравнения. Опиши, ама много искрено, какво те мъчи. След това всичко от написаното си представи,че го споделяш с човек, който ти е близък, но не си виждала отдавна. Даже може наистина да говориш, просто не трябва никой да е в стаята. Така лека-полека ще се разтовариш от напрежението, ще ти стане по-леко. Може би в написаното после ще намериш и чудесни фрази, които да тесаш. Желая ти успех!
Thesoanita, много правилно си се изразила. Да, аз доста лично приемам всичко и това наистина ми се отразява зле. За майка ми какво да кажа-ласка и милувка винаги съм имала от нея. Помня че дори и в средното образование и лягах в полата и тя ме милваше. Но ми тежи това, че тя не ме разбира. Може и годините да си казват думата. Тя е 32 набор, аз 81-ви :roll: Баща ми почина, когато бях в 6-ти клас. От там сякаш усещането за живот рязко ми се промени. Както не изпитвах страх към нищо и бях най-смелата и играех само с момчетата, от тогава започна да ме е страх от всичко. Нямах я сигурността. Когато исках да споделя нещо с майка ми, тя започваше да ми се кара за грешката, която съм направила и не виждаше, че аз съм я осъзнала и просто ми трябва нейната подкрепа. От край време, дори и сега ми се натякват неща, които съм правила например, когато съм била на 5 годинки. Вкъщи постоянно сме на нож с нея, очаквам във всеки един момент да и хрумне нещо и да ми каже как не мога да си правя сметката, как всички са ме командвали и т.н. Тя живее при нас с мъжа ми и сина ми и вече въобще не ми се прибира вкъщи. Толкова е изнервяща ситуацията, постоянно съм на тръни какво ще измисли този път срещу мен.
Скоро установих и следния факт, че подсъзнателно се опитвам да споделям с чуждите хора, сякаш търся майката в тях. За това и толкова болезнено приех предателсвото на свекърва ми. Тя ми отключи така да се каже нервната криза, в която изпаднах. Никой не ми повярва що за човек е. Твърде много се засягам, когато някой говори грешни неща за мен и яростно търся начин да докажа, че не са истина. Това страшно много енергия ми отне, такава омраза се натрупа в мен срещу тази жена, такава антипатия, че деноннощно ми е в главата. Вече 3 години аз живея с тази омраза. Да, не се чувствам добре, осъзнавам го, но толкова дълбоко е заседнало това чувство, че вече не мога да го контролирам. Дори снимки като видя и се отвращавам, пък камо ли да и чуя гласа по телефона. А когато стане ред да се видим на живо, 2-3 дена преди това не мога да спя, цялата треперя. Естествено винаги стават скандали, аз се държа много резервирано и това се усеща. Постоянно се караме с мъжа ми заради нея. Не, че не ме подкрепя, но все пак си му е майка. Да, напоследък започна да я поглежда отстрани и лека полека взе да разбира какво съм имала в предвид преди 3 години, но какво ми костваше, само аз си знам. Сега, когато споделям с мъжа ми как се чувствам и какво ми е емоционалното състояние, той не може да осъзнае, че това се случва и започва да ми се кара, да ми вика, че ми е казвал, да не и се връзвам на думите. Някакси не умее да ме изслуша, не желае да ме гледа как плача и постоянно ми се кара. Не мога да се отпусна пред него. За това и казвам, че ми липсва рамо, на което да си поплача. Единствено в банята под душа плача, но и там не мога толкова силно да си изплача сълзите, все пак гледам да не ме чуят.
Ох, май много дълго стана :cry: Но това са ми в общи линии мъките, които ме тревожат. Може за някои да са глупави, но мен ми преобръщат живота на 360 градуса.
Thesoanita, мислила съм си това с писането на лист хартия, но все не мога да започна. Просто не мога да започна изречението. Сигурно после ще се отприщя, но началото ми е трудно.
nikimm
Майстор
Мнения: 804
Регистриран на: 29 Мар 2009 15:24

Мнение от nikimm »

Това всичко дето си го написала е прекрасно за ТЕС изречение по изречение! Според мен си описваш проблема доста емоционално, чета те и на места има неща, които си уцелила и у мен, чак си мисля как не съм могъл така точно да ги опиша за себе си. Осъзнавам , че не е лесно да напишеш това , което си написала, което е голяма крачка. Сега на това горе ТЕС! :D
"Същността на "философията" е в това, човек да живее така, че щастието да зависи колкото се може по-малко от външни фактори"
Епиктет
Femme
Напреднал
Мнения: 393
Регистриран на: 16 Фев 2010 22:47
Местоположение: София

Мнение от Femme »

Desko, няма значение, че не знаеш как точно да пишеш. Важното е да пишеш, дори и това „незнам какво да пиша, незнам какво да пиша…….” После ще тръгне. Не отлагай, писането на ръка, с химикал върху лист много помага.
ivangp
Site Admin
Мнения: 4574
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Мнение от ivangp »

Деско, взимаш една снимка на баща си, гледаш я и почваш да ТЕСиш без фрази, само я гледаш, мислиш и обикаляш по точките, докато не почувстваш, че си се изчерпала откъм мисли и емоции. Това може да продължи няколко минути, няколко часа или и няколко дни.
След това правиш същото със снимка на свекървата.
След това същото със снимка на майка ти.
След това със снимка на съпруга ти.

С всяка нова снимка работиш след като си се изчерпала от чувства към последната снимка с която си работила.
Последно промяна от ivangp на 18 Ное 2010 10:07, променено общо 1 път.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
Thesoanita
Участник
Мнения: 19
Регистриран на: 12 Окт 2010 22:59

Мнение от Thesoanita »

мислила съм си това с писането на лист хартия, но все не мога да започна. Просто не мога да започна изречението. Сигурно после ще се отприщя, но началото ми е трудно.
Браво, Деско! Ти написа достатъчно тук във форума. Нима мислиш, че това е малко? Ето, ти сподели същността на проблема. Така че процесът на разтоварване, ако мога така да кажа е започнал. Не позволявай да ставаш жертва на синдрома "свекърва-снаха". Ти си млада и интелигентна жена, глупаво е да хабиш сили по архаизми, :) нямам предвид свъкърва ти, а отношенията "снаха-свекърва". От годината ти на раждане разбрах,че си на 29 години. Това е ключова възраст. Преминаване от младостта в зрелостта. Всички, преминали през тази възраст са имали някакви кризи - кой по-големи, кой по-малки. В периода между 28-30 години човек преминава през изпитания, което се нарича Сатурнова криза. Мисля,че всеки от форумците, може да се сети за изпитания, когато е бил на тази възраст. Съхрани и подсили отношенията със съпруга ти, все пак ти споделяш живота си с него, а не със свекърва ти и майка ти. :) Усмихни се! Най-тъмно е преди развиделяване! Тесай и по метода, който ти каза Иван, вземи и фрази от написаното от теб, тесай и тях! Помага! Пречиства!!! :)
mayadob
Яка ТЕСла
Мнения: 1398
Регистриран на: 29 Мар 2008 18:32

Мнение от mayadob »

Деси, ако знаеш аз колко изревах последните месеци. Ревях и пред мъжа ми, не ми пукаше. Но само с потупване! Спирала съм да се потупвам само в малки изключения, когато се треса и не мога и то за минута-две.
Моят мъж също ми се кара, когато съм зле, вместо да помогне с рамо и утеха. Според мен, това е проява на неговите страхове.

Прецени до колко ти пука дали ревеш пред детето, майка ти и мъжа ти. Моята позиция е "Да, адски съм зле. Но работя по въпроса и ще се оправя."
Уверявам те, че и без тази възможнот да се наревеш, пак ще се справиш. Потупвай се колкото можеш повече по цял ден, където и да си (по възможност).

Сега каква ти е готовността да се справиш от 0 до 10?
Femme
Напреднал
Мнения: 393
Регистриран на: 16 Фев 2010 22:47
Местоположение: София

Мнение от Femme »

Деско, трябва да си наясно, че съвсем не си сама. Споделянето тук е голям отдушник. Навремето, ако имах този форум, изобщо нямаше да влача години този проблем. Пиши тук, всички те подкрепят. Не си мисли, че сме непознати, чужди и не това ти трябва. Ако трябва да бъда откровена, в живота ми не близките ми са ми помагали.
Може би майка ти иска да си най-добрата, да си безгрешна - някаква нейна фикция. Не зацикляй на това. Кажи й, че й благодариш за всичко и че много я обичаш. Сигурно ще ти е трудно, но те съветвам да опиташ. В момента се затваряш, не го допускай.
desko
Напреднал
Мнения: 383
Регистриран на: 24 Май 2009 17:29
Местоположение: Пловдив

Мнение от desko »

Иване, точно така ще направя. Винаги ми е било криво да измислям декларации и тем подобни неща. А така само като се потупвам, ще ми е по-добре.
Мая, лека полека успявате да ми вдъхнете увереност и като, че ли започвам да се събуждам. Оценката ми е 4-ка. Все още се опъвам, но от време на време ми идва музата да тес-ам. Снощи се тес-ах, когато ми беше зле, но на емоционално ниво. После като приспивах малкия, явно съм задрямала, и когато мъжа ми дойде да ме събуди, сякаш бях разцъфнала. Един глад ме подгони, та си хапнах в 11ч вечерта.
Днес майка ми за добро утро пак ми вдигна нервите. Такава голяма гордост има, не търпи тя да е сбъркала, пък камо ли да се извини. Естествено аз винаги го отнасям и все аз съм грешната. Ама така ги извърта нещата, сигурно цяла нощ го е мислила как да ми го "изсипе" на главата. Много се ядосах съответно, как не я е срам да ме тормози така.
Femme казвала съм и го хиляда пъти на майка ми, че я обичам, че съм и благодарна, че ме е изучила, че ме е възпитала добре. Казвала съм и, че трябва да се радва, че не пуша и не съм някоя проститутка. А тя в замяна ми отговори-"ами върви де, върви стани проститутка" :cry: Не мога да я разбера какво и се върти в главата. По всякакъв начин съм се опитвала да и говоря, да и показвам с примери, че така или иначе ме засяга с нейните приказки и всякакви други неща. Накрая ми изтърсва, че съм голям философ и на следващия ден същата история. Това не е от възрастта да знаете. Цял живот така се е отнасяла с мен. Не ми даваше никъде да излизам, постоянно беше вкъщи (естествено от възрастта е пенсионерка) и това ме задушаваше. Дори приятелки не можех да си поканя, да си разменим някоя дума. И сега, и сега ми държи сметка къде съм излязла и кога ще се прибера. Дори и с мъжа ми като съм, пак ми звъни по телефона. Имам чувството, че тя не може да осъзнае, че аз вече съм порастнала, че съм се променила, че не съм онова според нея немарливо момиче, че не живеем в миналия век, че живота е вече съвсем друг.
Снощи се гушнах в мъжа ми и във вид на шега го попитах дали мога от време на време да си поплаквам на неговото рамо. Когато се гушвам в него, чувствам една сигурност, добре се чувстам. А той веднага ми отговаря, че за да плача трябва да имам някаква сериозна причина, той винаги търси логиката и това ме дразни определено. С неговите логики понякога ми идва да го фрасна по муцуната :wink:
Мая, пред всеки мога да ревна. Много съм бърза в това отношение. Особено, ако някой в момента ме е наранил. Обясненията след това ги давам винаги в сълзи. Това също ме дразни, защото се чувствам слаба пред събеседника си, така да се каже. Иначе, ако ми тежи, както в момента, не знам пред кого бих поплакала. Май засега ми е най-добре да плача пред хомеопатката. Там се чувствам най-добре. Не знам защо :roll:
Femme
Напреднал
Мнения: 393
Регистриран на: 16 Фев 2010 22:47
Местоположение: София

Мнение от Femme »

Деско, имаш майка, каквато много от нас имаме или сме имали. Моята, лека й пръст, беше точно такава. Сега разбирам, че е била дълбоко нещастна, не толкова заради живота си, а заради отношението си към това, което й се е случвало. Затова е била като твоята - вечно в опозиция, вечно критикуваща и недоволстваща, вечно правата. Обаче не мисли, че тя вътрешно е толкова сигурна в себе си. Това разбереш ли го, ще падне доста голяма част от товара ти, ще спреш да се „връзваш”, вътрешно ще спреш да се съпротивляваш и ще я приемеш, но истински.
За мъжа ти – не му се сърди. Мъжете търсят разрешение на проблема, не предлагат съчувствие. Освен това трябва да има логична, според тях, причина. Обикновено приемат нашите сълзи като обвинение към тях, че не са ни осигурили комфорта. За съчувствие ти трябва някоя жена, приятелка.
mayadob
Яка ТЕСла
Мнения: 1398
Регистриран на: 29 Мар 2008 18:32

Мнение от mayadob »

А можеш ли пред другите да се потупваш? Ако можеш, реви си и се потупвай.

А отговор на въпроса пак? Какво ти трябва/липсва, за да се качи оценката?
Публикувай отговор