TEC

Деско, взимаш една снимка на баща си, гледаш я и почваш да ТЕСиш без фрази, само я гледаш, мислиш и обикаляш по точките, докато не почувстваш, че си се изчерпала откъм мисли и емоции. Това може да продължи няколко минути, няколко часа или и няколко дни.
След това правиш същото със снимка на свекървата.
След това същото със снимка на майка ти.
След това със снимка на съпруга ти.

С всяка нова снимка работиш след като си се изчерпала от чувства към последната снимка с която си работила.

мислила съм си това с писането на лист хартия, но все не мога да започна. Просто не мога да започна изречението. Сигурно после ще се отприщя, но началото ми е трудно.
Браво, Деско! Ти написа достатъчно тук във форума. Нима мислиш, че това е малко? Ето, ти сподели същността на проблема. Така че процесът на разтоварване, ако мога така да кажа е започнал. Не позволявай да ставаш жертва на синдрома "свекърва-снаха". Ти си млада и интелигентна жена, глупаво е да хабиш сили по архаизми, нямам предвид свъкърва ти, а отношенията "снаха-свекърва". От годината ти на раждане разбрах,че си на 29 години. Това е ключова възраст. Преминаване от младостта в зрелостта. Всички, преминали през тази възраст са имали някакви кризи - кой по-големи, кой по-малки. В периода между 28-30 години човек преминава през изпитания, което се нарича Сатурнова криза. Мисля,че всеки от форумците, може да се сети за изпитания, когато е бил на тази възраст. Съхрани и подсили отношенията със съпруга ти, все пак ти споделяш живота си с него, а не със свекърва ти и майка ти. Усмихни се! Най-тъмно е преди развиделяване! Тесай и по метода, който ти каза Иван, вземи и фрази от написаното от теб, тесай и тях! Помага! Пречиства!!!

Деси, ако знаеш аз колко изревах последните месеци. Ревях и пред мъжа ми, не ми пукаше. Но само с потупване! Спирала съм да се потупвам само в малки изключения, когато се треса и не мога и то за минута-две.
Моят мъж също ми се кара, когато съм зле, вместо да помогне с рамо и утеха. Според мен, това е проява на неговите страхове.

Прецени до колко ти пука дали ревеш пред детето, майка ти и мъжа ти. Моята позиция е "Да, адски съм зле. Но работя по въпроса и ще се оправя."
Уверявам те, че и без тази възможнот да се наревеш, пак ще се справиш. Потупвай се колкото можеш повече по цял ден, където и да си (по възможност).

Сега каква ти е готовността да се справиш от 0 до 10?

Деско, трябва да си наясно, че съвсем не си сама. Споделянето тук е голям отдушник. Навремето, ако имах този форум, изобщо нямаше да влача години този проблем. Пиши тук, всички те подкрепят. Не си мисли, че сме непознати, чужди и не това ти трябва. Ако трябва да бъда откровена, в живота ми не близките ми са ми помагали.
Може би майка ти иска да си най-добрата, да си безгрешна - някаква нейна фикция. Не зацикляй на това. Кажи й, че й благодариш за всичко и че много я обичаш. Сигурно ще ти е трудно, но те съветвам да опиташ. В момента се затваряш, не го допускай.

Деско, имаш майка, каквато много от нас имаме или сме имали. Моята, лека й пръст, беше точно такава. Сега разбирам, че е била дълбоко нещастна, не толкова заради живота си, а заради отношението си към това, което й се е случвало. Затова е била като твоята - вечно в опозиция, вечно критикуваща и недоволстваща, вечно правата. Обаче не мисли, че тя вътрешно е толкова сигурна в себе си. Това разбереш ли го, ще падне доста голяма част от товара ти, ще спреш да се „връзваш”, вътрешно ще спреш да се съпротивляваш и ще я приемеш, но истински.
За мъжа ти – не му се сърди. Мъжете търсят разрешение на проблема, не предлагат съчувствие. Освен това трябва да има логична, според тях, причина. Обикновено приемат нашите сълзи като обвинение към тях, че не са ни осигурили комфорта. За съчувствие ти трябва някоя жена, приятелка.

А можеш ли пред другите да се потупваш? Ако можеш, реви си и се потупвай.

А отговор на въпроса пак? Какво ти трябва/липсва, за да се качи оценката?

Деско, защо когато започнеш изпитването на яд към тази жена не започваш веднага ТЕС пред нея даже. Според мен това би ти помогнало доста, защото така ще се покажеш емоционално на светло пред другите и може да спреш да се стягаш. Така си мисля!

desko написа:, Обаче пък мен ме човърка това, че ако ми беше истинска майка, нямаше така да се държи с мен и да ме принизява толкова ниско.

Нищо подобно. Повечето родители се държат с децата си така, както техните родители са се държали с тях самите. Нямат друг модел.
И затова това се прощава лесно.

Desko ,
щях да пиша преди ден,два ама се отказах.
Толкова неща припознавам(емоции),като пишеш,че имам чувство,че аз пиша,дори със сливиците имам проблем,както теб.
Ще препочета темата по-късно и ще ти кажа и аз как съм се справила ,с някой емоции,които мисля вече са ок.
Само да ти кажа,че януари майка ми си отиде от тук,
аз много страдах,но не показах с нищо,само с тъгата в очите си,онзи ден тръгнах да си ТЕСам настинката....и отведнъж писнах,ама рев и вой....ама стана,освободих мъката.И аз съм като теб, искам да ТЕС ама си правя оглушки,пиша листи-уж ще ТЕСам ,ама я ги скъсам с яд ,я ги изгоря.На Иван и аз Благо-даря,че даде идеята със снимките,имам си и аз да ТЕСам за утре:)

Потупвай се така, както си. Дори и без Декларация. Хайде, деско, не отлагай.

Няма какво да те измъкне, освен да се потупваш. (Поне аз не мога да ти кажа друго, а ти още по-малко.) Гадното ще си седи кога по-силно, кога по-поносимо.
Така че започвай да се потупваш и изкарай причината, която те спира да работиш. Минавай по точките и мисли какво те спира да тесаш. Направи поне 10 кръга (дори и насила) без декларации, 9Г и без правила. Саме се потупвай и постоянно си задавай въпроса какво е.

Супер! Продължавай в същия дух и пиши какво става!

Супер, наистина. Почивай си. Наспи се и продължавай.

Почвай свекито!

desko, много ти благодаря, че сподели, звучи страшно облекчаващо... Май всички имаме проблеми с родителите. Къде ли са моите снимки Успех, мила, споделяй, онова, което пишеш, е колкот за теб, толкова и за повечето от нас, дето четем! Браво, че намери енергия и сила да започнеш!