nia написа:Как още не им намираш смисъла, бе Вяра, на тези програми?
Когато си изправена пред сложен за разрешаване конфликт, например, щитовидната се разраства за да усили метаболизма ти за да имаш много повече енергия за да го решиш по най-бързия начин (хиперфункция). Ти се справяш и влизаш в лечебна фаза, обаче конфликта рецидивира, и пак, и пак ... Тогава лечебната фаза зависва (не може да бъде завършена), ти стигаш до извода, че няма решаване този конфликт, и тогава за да не се измъчваш повече от липсата на решение, природата те вкарва в програма зимен сън, като занижава метаболизма ни за да можеш да понесеш по-леко неблагоприятния период (хипофункция) докато дойдат по-добри времена (откриеш средство за решаване на конфликта, като ТЕС например).
Да, но не виждам нищо смислено в унищожаването на щитовидната жлеза, тъй като колкото повече мозъка я унищожава, с течение на време, толкова повече чувствителността ти намалява. А изпаднала в този зимен сън, този мързел, който не знам как да го опиша, и без чувствителност, как ще успееш да нацелиш проблема си, след като откриеш ТЕС? Би ли разпознала от състоянието на зимен сън, спасението в ТЕС? Така без сетива, спяща, тъй като си пълен парцал без пълноценно действаща щитовидна жлеза, как би се излекувала, дори да дойдат добри времена и да срещнеш ТЕС, МЕС и т.н.?
Според мен в случай на зависващи конфликти, мозъка съхранява себе си като взема решение да премахне органа отговорен за чувствителността /щитовидната жлеза/ и игнорира конфликта по този начин, за да може да си върши останалата /по-важна/ работа на спокойствие.
Но не виждам нищо смислено и биологично в това, че мозъка произвежда антитела и унищожава жлезата.
Не виждам нищо полезно в една разядена жлеза, с което "природата иска да ти помогне"
Виждам едно несъвършенство на прородата, която в случая иска да се унищожи.
Съгласна съм, че има връзка орган - конфликт, но не и че следствията след конфликта са смислени и създадени от Природата, за да ти помогнат. Природата не е нещо извън нас. Природата сме ние и ние единствено можем да решим да се унищожим, или да живеем в хармония със себе си.