Благодаря ви за включването! Аз вече съм уверена, че е било лечебна криза, защото днес няма никакви болки в прасеца и казва, че кракът и ръката му са по-добре. Поне така казва. Но от друга страна продължава да не иска повече сеанси за момента /не знам защо/ и за сега прекратяваме. Моето усещане е, не че го е страх, а че не иска аз да му правя сеанси.
Да напиша и за проксито на кучето ми за апетита, може да е полезно като инфо. На него продължава да му държи, не търси храна и има нормален апетит, но при мен ефектът премина; значи държа ме около 2 денонощия.
Що се отнася до "овньото"

, съжалявам че е прозвучало не в смисъла, който аз влагам в това. За мен, тази зодия си е супер /умря циганката, дето ме хвалеше/ и аз всъщност парадирам с качествата, които са й присъщи. Ясно е, че медалът винаги има две страни, но ние, овните, макар и просто устроени, сме първопроходците, тези, които проправят пътя, независимо, че често ни се налага много да блъскаме с рога за целта. Така че не искам да ставам нито агънце, нито риба, нито нещо друго от дзверилника.

Аз се харесвам такава, единствено ми се иска да съм една идея по-дипломатична, спокойна, уравновесена, да не съм толкова нервна и напрегната. За тази цел работя по въпроса, тесам, чистя ситуации и отношения.
@nikimm, нека продължим диалога в тази тема. Твоите постове са ценни за мен. Аз не съм вкопчена в идеята за "техники", просто все някак трябва да се нарекат нещата, които правим. Това, което ме съветваш да правя и си описал като състояние, аз често го правя и съм го правела и преди, без да знам, че е някаква "техника". Когато потъна в себе си и наблюдавам живота в себе си, то пак наблюдателят съм аз. В мен няма друг, всичко е едно, само се проявява по различни начини. А когато увисна и затихна, изключвайки дразнителите и мислите, изпитвам приятно чувство на лекота и безметежност. Когато излизам от това състояние, често установявам, че съм се усмихвала, усмивката е още на устата ми.