Съпругът ми претърпя операция /херния/ и в момента е в болница. Чудно ми е какви ли мисли водят до херния, тъй като много мои познати претърпяха подобна операция. Или все пак истината е, че предците ни не са страдали от херния, тъй като са се стягали здраво в пояси. Както и да е.
Та конкретно за ЕТ, която с моя помощ се превърна в масова практика в една от стаите на 5-та градска /Сф/ за преодоляване на следоперативната болка без болкоуспокояващи. Обясних на мъжете /съпругът ми си знае/ как да практикуват тази техника и всички започнаха да се справят успешно с болката.
Най-интересно за мен беше едно 17 годишно момче, оперирано от апендисит. Казах му да си сложи ръцете на мястото на операцията, което му предизвикваше силна болка. След това със затворени очи да следва инструкциите ми. Когато втечни енергията и го попитах откъде иска тя да изтече, то посочи мястото на самата рана и каза "Ей тук отгоре, от шева на операцията", казах му да я пусне да изтече и нямаше и 10 секунди, той си махна ръцете. Казах "Нее, дръж ги там" - не вярвах, че толкова бързо може да изтече тази енергия. Но се оказа точно обратното. Каза, че е изтекла. Попитах го боли ли го? Каза: "Не!" . Готино и много скоростно.
Обаче се оказа, че тази техника в тези случаи не е трайна и почти непрекъснато трябва да втечняваш.
Въпросът ми е, може ли по някакъв начин техниката да има трайни резултати. Т.е. - да се автохипнотизираш за повече от половин час например. Има ли някакви допълнителни чалъми, които да не знам?
И друго - съпругът ми се справя доста успешно с болки с по-малък интензитет. Непосилна болка не може да втечнява. Питам го защо? Казва ми, че не можел да се концентрира.
Възможно ли е да се концентрираш при много силна болка?