TEC

Напоследък , много ми е кеф да си спомням една фраза, която повечето сте чували : "Затова тази игра е толкова велика". Фразата се използва много във футбола , а и мисля че майтапят Ники Кънчев за неговите предавания, но както и да е. Всеки в този форум има и намира смисъл и всеки участва в него най-вече заради него самия. Т.е. всичко, което става тук е наразделна част от форума. И преди съм писал и пак ще пиша, че идеята според мен не е да се нападаме, а да се приемаме или пък ако желаем да дадем "акъл" според нашите виждания. Нищо лошо няма разбира се в това да се опиташ да дадеш акъл , ако пожелаеш, защото най-вероятно искаш да дадеш акъл, защото искаш да убедиш и сам себе си в нещото, за което даваш съвет. Т.е. пак правим нещо за себе си, но като се обръщаме към друг вместо да погледнем първо в себе си. Осъзнавам че не е лесно, но само маркирам. Това са навици, в които няма нищо лошо или добро според мен. По-лесно е да критикуваш и е по-лесно да помогнеш на друг отколкото на себе си. Едно е да си чул как става това или онова , а съвсем друго е да си го изживял. Тес и всички техники, които тук пробваме имат за цел според мен предимно "преживявания". Те са носители на промяната, какъвто и смисъл да влагаме в нея. Когато искам да убедя някого в нещо, което той може и да не е преживял за него това ще стане доста трудно истина. Това ме кара да си мисля, че идеята за "остри думи" нямат стойността на силата другия да преживее това, което някой иска от него, да не казвам че често и този, който пише нападката не го е преживял , а в същото време много го иска. Остава според мен само да се благодарим на "СЛУЧАЙНОСТТА" , че животът ни е срещнал с този и ли онзи, който от своя страна също търси пътя си.

Гена, пак приемаш нещата твърде лично. Сега пък си обиден, наранен и се чувстваш нападнат. Все неща за ТЕСане. Изобщо, хубаво е че имаш успехи и ги споделяш, но приятелю имаш мнооого за ТЕСане и за в бъдеще ще имаш. Аз също имам. Всеки има. Поводите за ТЕСане никога няма да свършат, докато сме живи, според мен. Хубавото на форума, е че ни се показват разни неща за ТЕСане в самите нас. Направил си "грешка". Приеми го. Спри да се дърпаш като магаре на мост и да се изживяваш като ущипана булка. Най-бързия изход от ситуацията е много ТЕС и приемане. Всеки "греши". :Грешките" остават грешки само, ако не се поучим от тях. А докато не ги приемем няма как да ги оползотворим. За мен няма грешки в живота. Има само уроци. Спри да се съпротивляваш и да наливаш малсо в огъня. ИзТЕСай си негативните емоции и продължавай нататък. Научи си урока!
Тук всеки е прав за себе си. Кой какви уроци ще научи и кой каво ще изТЕСа в случая ще определи това кой по какъв път ще продължи от тук нататък. Няма грешни пътища, стига да са осъзнати.

И накрая да напомня, че тази тема е "Дъра-Бъра", а не ГЕНАТА.

Според мен е най-добре да се концентрираме върху:
1. Споделяне на положителен опит с ТЕС
2. Отговаряне на въпросите н тези, които изпитват трудности в приложението на ТЕС.

Всички останали коментари и спорове са загуба на време и нерви, поне за мен.
И аз съм го правил преди, признавам си. Но се надявам да съм си научил урока.

И накрая една хубава българска поговорка, която според мен може да е много полезна в случая:

Всеки може да закара едно магаре до водата, но никой не може да го накара насила да пие.
иииаааа. иииаааа (това трябваше да е рев на магаре )

ivangp написа:
Всеки може да закара едно магаре до водата, но никой не може да го накара насила да пие.
иииаааа. иииаааа (това трябваше да е рев на магаре )

Самата истина, не бях я чувала, но за мен лично е много полезна.

ivangp написа:Гена, пак приемаш нещата твърде лично. Сега пък си обиден, наранен и се чувстваш нападнат. Все неща за ТЕСане. Изобщо, хубаво е че имаш успехи и ги споделяш, но приятелю имаш мнооого за ТЕСане и за в бъдеще ще имаш. Аз също имам. Всеки има. Поводите за ТЕСане никога няма да свършат, докато сме живи, според мен. Хубавото на форума, е че ни се показват разни неща за ТЕСане в самите нас. Направил си "грешка". Приеми го. Спри да се дърпаш като магаре на мост и да се изживяваш като ущипана булка. Най-бързия изход от ситуацията е много ТЕС и приемане. Всеки "греши". :Грешките" остават грешки само, ако не се поучим от тях. А докато не ги приемем няма как да ги оползотворим. За мен няма грешки в живота. Има само уроци. Спри да се съпротивляваш и да наливаш малсо в огъня. ИзТЕСай си негативните емоции и продължавай нататък. Научи си урока!
Тук всеки е прав за себе си. Кой какви уроци ще научи и кой каво ще изТЕСа в случая ще определи това кой по какъв път ще продължи от тук нататък. Няма грешни пътища, стига да са осъзнати.

И накрая да напомня, че тази тема е "Дъра-Бъра", а не ГЕНАТА.

Според мен е най-добре да се концентрираме върху:
1. Споделяне на положителен опит с ТЕС
2. Отговаряне на въпросите н тези, които изпитват трудности в приложението на ТЕС.

Всички останали коментари и спорове са загуба на време и нерви, поне за мен.
И аз съм го правил преди, признавам си. Но се надявам да съм си научил урока.

И накрая една хубава българска поговорка, която според мен може да е много полезна в случая:

Всеки може да закара едно магаре до водата, но никой не може да го накара насила да пие.
иииаааа. иииаааа (това трябваше да е рев на магаре )

Не съм се сърдил на никой,взех си поука и се замислих за това което и всъщност направих и писах в моята тема.Явно пътят ми е бил от тук,да срещна вас и с ваша помощ да преодолея стените в които се биех толкова време и сега да мисля с друга глава и да съм на друг акъл,а и аз написах преди да спра да пиша известно време тук,че живота продължава и на никой не се сърдя.Всъщност и,споровете които се пораждат тук мисля,че са ценни за всички.

Това се чудех къде да го сложа,а намирам за полезно и поучително,слагам го тук в тази тема:
За да изградиш взаимоотношения от световна класа ,трябва не само да бъдеш полезен на хората,но и е задължително да умееш да ги разбираш,А това се свежда до едно от най важните лидерски умения-да слушаш внимателно.Говори по малко,слушай повече.Възможно е да ти се струва,че да бъдеш добър слушател е проста работа.Но съвсем не е така приятелю.Ако толкова просто и лесно,то защо хората,които наистина знаят как да слушат от дъното на душата си,са застрашени от изчезване вид?
Тук следват малко други не толкова важни приказки и се разбира,че не са много........което изглежда възможност да изпъкнеш сред тълпата.и да си изградиш репутация на отличен лидер без титла?Пистата е празна.Слушането за повече хора се състои в това да изчакат другият да спре да говори,за да произнесат отговора,който вече са намислили.
Егото в повечето от нас крещи толкова силно,че не чуваме какво ни казват другите,просто повечето хора не умеят да слушат!
Много хора страдат от дефицит на вниманието.Всеки ден ни бомбандират с толкова много съобщения,реклами и информация,че ни се завива свят.Никога не са предлагали повече безполезни развлечения.Всичко задръства съзнанието ни и изсмуква енергията ни.Това превръща вниманието ни в много рядка и ценна стока.И поради всички тези неща,които преработваме в съзнанието си,не ни остава много внимание за хората,които ни говорят.Това е престъпление,защото те го усещат.Една от най дълбкоите човешки потребности е потребността да бъдеш разбран.Всички ние имаме вътрешен глас,всички искаме да го изразим.И когато усетим,че някой наистина ни чува и разбира,отваряме сърцето си към този човек.Нашето доверие,уважение и силна признателност към този човек скачат до небето.
Задълбоченото слушане е една от най храбрите и най редки прояви на истинското лидерство.Когато слушаш другият внимателно ти показваш уважение към него.Другата причина поради която сме лоши е егото ни.Факт е много от хората са неуверени в себе си.За това всеки ден,когато идем на работа,искаме другите да си мислят,че сме умни,силни и сигурни в себе си.Чист егоцентризъм.заседнали сме в един остарял модел на лидерство,според който най добрият лидер трябва да говори най много,най на висок глас и да слуша малко.Погрешно си мислим,че онзи,който говори най много знае отговорите на всички въпроси.Това е неправилно.Лидерството изисква да слушаш другите.И да им позволиш да бъдат чути.За това трябва имаш сила,някои хора са убедени,че слушането е лесна работа.Но всъщност е много трудно.и е нужно да си смел човек,за да намалиш шума от собственото си его и да усилиш нивото на слушане.Трябва наистина да си силен и уверен в себе си,за да замълчиш,така че да чуеш и възприемеш идеите на други хора.
Ето най важното,за да се научиш наистина добре да разбираш другите и да ги слушаш наистина внимателно:по този начин им поднасяш подарък,който повечето хора никога не получават.Повечето хора-казвам това сериозно-прекарват целият си живот,без никой да им покаже какво означава да изслушаш добре другия.Защо?Защото всички сме невероятно заети и погълнати от себе си.Разбира се,това са само извинения.Но когато слушаш,а да слушаш е нещо съвсем различно от това да чуваш,човекът който ти говори,усеща че го разбираш.Дълбокото му желание някой да чуе гласът му е удовлетворено.Той се чувства спокоен.доверието се увеличава.И познай какво се случва тогава?
Тъй като другият се чувства спокоен,той бавно започва да сваля защитната броня,която облича всяка сутрин преди да излезне от сигурността на дома си и да се впусне в трудния забързан свят.Той изключва защитата,която е издигнал срещу разочарованието и огорчението,което очаква от хората в живота си.Този човек започва да разбира,че наистина държиш на него.Започва да разбира,че искаш той да спечели.Започва да осъзнава,че неговите интереси са ти скъпи.И започва да ти дава най доброто от себе си.а когато това се случи,взаимоотношенията започват да се издигат нагоре и се превръщат в истински успех.

Цитат от Робин Шарма!

Гена,всичко това е ок, стига да достигнеш до момента на осъзнаване иначе това е само информация.

nikimm написа:Гена,всичко това е ок, стига да достигнеш до момента на осъзнаване иначе това е само информация.

Прав си,не напразно споделих в един от постовете си,че явно попаднах на подходящите книжки,но не само,че ги прочетох,но и почнах да прилагам написаното и се радвам на промяната и резултатите,а и не напразно за това почнах да споделям и пиша отново тук!:)
Относно осъзнаването,определено си осъзнах много от грешките и това какво ми пречеше да излезна от дупката в която се бях загнездил не малко време,но както се казва,по добре късно отколкото никога!

Гена, почти напълно е вярно написаното. Казвам го от позицията на дългогодишен добър слушател Сега се уча да не съм чак толкова добър слушател - всичко трябва да е с мярка.

Yandra написа:Гена, почти напълно е вярно написаното. Казвам го от позицията на дългогодишен добър слушател Сега се уча да не съм чак толкова добър слушател - всичко трябва да е с мярка.

Всеки си знае кое е най-добро за него!Избор винаги има.Не всичко което четем трябва да приемаме за вярно,коментирали сме в други теми,че истината е индивидуална.Това което някой автор пише и споделя в книгите си е неговото виждане,а какво ние ще сметнем за истина и намерим за необходимо да оставим в себе си и да приложим в живота си,да помогнем за разрешаването на даден проблем,сами си избираме и преценяваме!
А това,че сега се учиш да не си чак толкова добър,ми звучи,че явно някои от нещата ги приемаш твърде лично,замисли се върху това!От всяко нещо човек винаги има каква поука да си извади,недей гледа на всяко нещо точно така,както си мислиш,че е в действителност!
Ако човек гледа на проблемите само като на проблем,не е добре за него!Във всеки един такъв трябва да се научим да виждаме положителните неща,а те определено в повечето случаи остават незабелязани от нас!

Нещо интересно и надявам се за мнозина от вас полезно за четене и не само:
http://www.spiralata.net/kratko/article ... bg&pg=1184

гената написа:

Yandra написа:Гена, почти напълно е вярно написаното. Казвам го от позицията на дългогодишен добър слушател Сега се уча да не съм чак толкова добър слушател - всичко трябва да е с мярка.

Всеки си знае кое е най-добро за него!Избор винаги има.Не всичко което четем трябва да приемаме за вярно,коментирали сме в други теми,че истината е индивидуална.Това което някой автор пише и споделя в книгите си е неговото виждане,а какво ние ще сметнем за истина и намерим за необходимо да оставим в себе си и да приложим в живота си,да помогнем за разрешаването на даден проблем,сами си избираме и преценяваме!
А това,че сега се учиш да не си чак толкова добър,ми звучи,че явно някои от нещата ги приемаш твърде лично,замисли се върху това!От всяко нещо човек винаги има каква поука да си извади,недей гледа на всяко нещо точно така,както си мислиш,че е в действителност!
Ако човек гледа на проблемите само като на проблем,не е добре за него!Във всеки един такъв трябва да се научим да виждаме положителните неща,а те определено в повечето случаи остават незабелязани от нас!

За този пост ставаше дума. Логиката, която изтъкваш не я схванах. Налучкал си действително, че приемам нещата лично.Тогава просто споделих мнението си, като ненапразно завърших думите си с "всичко трябва да е с мярка". Говоря само въз основа на собствения си опит, затова давам примери със себе си. Приказването на общи приказки и клишета не ми харесва. Информацията ни залива отвсякъде и предпочитам точно и ясно формулирани мнения.
Добър слушател съм и в следствие на това в течение на годините често ми се е случвало да съм неформален лидер. Само ми се искаше хората да ме харесват (това съм го тесала).Никой не ме е питал искам ли да бъда лидер, аз лично не съм се стремяла към това.
Лидерството ми е носело както положителни, така и отрицателни емоции. Може би понеже не съм го искала, отрицателните са били с по-голяма тежест...не знам. Не съм мислила по въпроса, но и не ми е на дневен ред в момента.
Това е, Гена! Аз си правя изводите от всичко. От много години ценя поговорката "Всяко зло за добро". Благодаря ти за напътствията, дано си извадя поука и от тях.

Yandra написа:

гената написа:

Yandra написа:Гена, почти напълно е вярно написаното. Казвам го от позицията на дългогодишен добър слушател Сега се уча да не съм чак толкова добър слушател - всичко трябва да е с мярка.

Всеки си знае кое е най-добро за него!Избор винаги има.Не всичко което четем трябва да приемаме за вярно,коментирали сме в други теми,че истината е индивидуална.Това което някой автор пише и споделя в книгите си е неговото виждане,а какво ние ще сметнем за истина и намерим за необходимо да оставим в себе си и да приложим в живота си,да помогнем за разрешаването на даден проблем,сами си избираме и преценяваме!
А това,че сега се учиш да не си чак толкова добър,ми звучи,че явно някои от нещата ги приемаш твърде лично,замисли се върху това!От всяко нещо човек винаги има каква поука да си извади,недей гледа на всяко нещо точно така,както си мислиш,че е в действителност!
Ако човек гледа на проблемите само като на проблем,не е добре за него!Във всеки един такъв трябва да се научим да виждаме положителните неща,а те определено в повечето случаи остават незабелязани от нас!

За този пост ставаше дума. Логиката, която изтъкваш не я схванах. Налучкал си действително, че приемам нещата лично.Тогава просто споделих мнението си, като ненапразно завърших думите си с "всичко трябва да е с мярка". Говоря само въз основа на собствения си опит, затова давам примери със себе си. Приказването на общи приказки и клишета не ми харесва. Информацията ни залива отвсякъде и предпочитам точно и ясно формулирани мнения.
Добър слушател съм и в следствие на това в течение на годините често ми се е случвало да съм неформален лидер. Само ми се искаше хората да ме харесват (това съм го тесала).Никой не ме е питал искам ли да бъда лидер, аз лично не съм се стремяла към това.
Лидерството ми е носело както положителни, така и отрицателни емоции. Може би понеже не съм го искала, отрицателните са били с по-голяма тежест...не знам. Не съм мислила по въпроса, но и не ми е на дневен ред в момента.
Това е, Гена! Аз си правя изводите от всичко. От много години ценя поговорката "Всяко зло за добро". Благодаря ти за напътствията, дано си извадя поука и от тях.

Аз също не обичам общите приказки,да се говори по същество и от личен опит!

Искам да съм малка.
За да ме пускат във ваканция, а не да си пускам отпуска.

Искам да съм малка.
За да слагам тайно обувките на мама, а не да се състезавам с ЧЕЗ, за да мога да сложа нови обувки.

Искам да съм малка.
За да ме хващат как крада джанки и вишни, а не как карам без винетка.

Искам да съм малка.
За да пея в хόра, а не когато няма хора вкъщи.

Искам да съм малка.
За да съм оцапана със сладкото на баба, а не с червилото на Барби.

Искам да съм малка.
За да лепнат пръстите ми от пластелин, а не от кόла маска.

Искам да съм малка.
За да се преструвам, че вярвам в Дядо Коледа, а не да се преструвам на него.

Искам да съм малка.
За да откривам вкуса на нещата, а не само консервантите в тях.

Искам да съм малка.
За да тичам из двор, а не по бягаща пътека.

Искам да съм малка.
За да си броя стотинките, а не дълговете към кредитните карти.

Искам да съм малка.
За да скачам на въже и да играя на ластик, а не да прескачам часовете по йога и да си играя с кръвната си захар.

Искам да съм малка.
За да ме държат за ръка, а не на малкия си пръст.

Искам да съм малка.
За да имам помощни колелца и да не падам толкова често по пътя.

Искам да съм малка.
За да съм сигурна, че ще стана много добра в нещо, а не да се крия, понеже не съм много добра в него.

Искам да съм малка.
За да казвам каквото мисля, а не каквото повелява тактиката.

Искам да съм малка.
За да се изчервявам отново, а не да се преструвам на отворена мацка с опит и с права, но без чувства.

Искам да съм малка.
За да си намирам по-лесно обувки. №40 е кошмар!

Искам да съм малка.
За да имам касичка-прасе, а не личен консултант в банката. Прасето мълчи дори когато го чупиш, а консултантът не млъква и накрая задължително те пречупва.

Искам да съм малка.
За да закусвам с попара и да обядвам с миш-маш, а не да закусвам с Дюкан и да обядвам с упражнения по дишане.

Искам да съм малка.
За да зная, че ще „го” срещна, а не да се чудя дали съм „го” срещнала.

Искам да съм малка.
За да имам приятели, а не приятелски семейства.

Искам да съм малка.
За да имам време да уча, а не да се уча как да имам повече. И никога да нямам време за нищо.

Искам да съм малка.
За да правя топчета от сополи, а не трагедия от малко прах в къщата.

Искам да съм малка.
За да ми се радват, когато сричам или говоря глупости, а не да злорадстват.

Искам да съм малка.
За да се страхувам само от въшки и кариес, а не от рак и целулит.

Искам да съм малка.
За да се катеря по дървета, а не по социални стълбици.

Искам да съм малка.
За да се уча на белú от Пипи Дългото Чорапче, а не на правилни постъпки от Джон Кехоу и Хорхе Букай.

Искам да съм малка.
За да искам разрешение, а не да се колебая дали разрешението ми е правилно.

Искам да съм малка.
За да ми казват да обичам родината, а не да ме гонят от нея всячески.

Искам да съм малка.
За да не знам какво означават думички като „демокрация”, „инфлация”, „радиация”, „суета” и „парабени”, а не да се чудя какво да правя с тях.

Искам да съм малка.
За да имам рани по коленете и лактите, а не само вътре в мен.

Искам да съм малка.
За да чета прости неща, а не да се пъна да пиша сложни.

И от кого е това Гена, или за теб авторът няма значение?
Не ми казвай...сама проверих - от Мила Иванова - гл.редактор на Хай клуб.

Много е добро! И аз искам да съм малка.