TEC

Продължавам една тема с моите инвеститори! Днес имах среща с едно от тези лица! Много внимателно наблюдаах емоциите си, които редуваха: нещо като яд, невъздържаност, смях, съжаление към човека, неудобство да гледам в очите, но честно казано все емоции, с които не бях много свързан. На моменти може да съм се идентифицирал с емоциите си, но не бяха много моментите. После обаче си тръгнах с един колега, с когото сме и приятели и започнахме да си говорим по повод на срещата, на която бяхме заедно. Той ми каза че говоря , защото съм афектиран, а всъщност изглеждах по-афектиран , отколкото съм вътрешно всъщност. Започнах да му обяснявам как се чувствам и усетих чувство на вина, че му се разкривам, че един вид вътрешно не реагирам така , както изглежда. . Тръгнах си после с колата и започнах да си мисля, дали не го излъгах, дали му говорих за тези работи , защото ми се искаше да е така или всъщност наистина е така. . Интересно ми е дали през нощта или на сутринта ще се сетя за това, т.е. дали ще ми бъде първата мисъл . Не мога да обясня защо, но ми е смешно на себе си . Ще видим през нощта колко ми е смешно!!!

А повтаряше ли си, че си гардероб, който рита..........?
Ники знае за какво говоря, за останалите няма да е ясно.

Да повтарях го, но ми прави впечатление, че когато го правя не мога да слушам разговора (мозъкът ми е зает с една мисъл). Т.е. това означава да не чувам какво ми казва отсрещната страна. Още нещо, в един момент това, че съм гардероб, който рита започва губи онова значение, което е имало за мен в началото и като се сетя за това го приемам, като съвсем нормално нещо и естествено да съм гардероб, който рита.
Днес бях компанията на хора, които също имат взимоотношение с този инвеститор. Дадох воля на това, което исках да кажа в момента. И видях у себе си някакъв навик да си говоря , т.е. не исках да хокам този човек , а да се понаиграя още и още , сякаш все не ми стига. Исках да ми втръсне да говоря , ама ще видим , ТЕС-нах и това разбира се. И така има нещо в тази ситуация, което явно ме засяга, но се надявам да го разбера тези дни.

Тези два последни дни имах възможността да прилагам ТЕС , ЕТ и каквото се сетя. Причината за това е смъртта на вуйчо ми, за която разбрах вчера следобяд и по тази причина днес ми се наложи да пътувам. Определено мисля, че основното нещо за промяна са ПО. От момента , в който ми казаха определено исках да заплача. Правех ТЕС , но в момента в който чух вуйна ми по телефона имах чувството че няма да издържа, даже й затворих телефона и получих неврозна криза, която като че ли овладях бързо. После звънна пак на семеството на вуйчо ми и дадох воля на плача. Вечерта правех ТЕС и ЕТ и като че ли освобих някакво напрежение. Днес сутринта рано тръгнах към Бургас и знаех че в колата ще имам доста време за ТЕС или Нещо друго.През цялото време някак си знаех че имам сериозни ПО и не мога, да приема че близък човек е починал. Даже, като ПО ми дойде и че аз съм "Гадняр" , който иска да отиде на погребение сънувайки. Около Стара загора напипах един ПО , който работеше. (Вуйчо ми е починал от инфракт най вероятно и моят ПО беше "В.ч. аз знам че ще умра от сърце аз напълно и ....В.ч. аз чуватсвам сърцето си като най слабата чст от тялото си аз напълно и ......" След като мина време, Понеже все нещо не можеше да излизе около слънчевия ми сплит формулировката ми беше: "В.ч. имам мъка по смъртта на вуйчо ми, който много обичам, аз се отдавам на мъката си" - това отвори в определни точки плач. Влязох в града и тръгнах към гробищата , когато на влизане в гробищния парк пак започна да ме стяга гърдите . Разбрах обаче, че организацията се бави и че ще имам възможност да мина през вкъщи. Дойдох си у дома и запонах пак да ТЕСам , а най-накрая ми дойде на направя малко отпускания от йога. Голяма част от напрежениео излезе и тръгнах към ритуалната зала вече значително по-изпразнен от съдържание. Там в последните минути, като че ли имах позиви на плач и събиране на топка в стомаха и страх да не ми стане нещо. Т.е. амплитудите на чувствата ми лееха между пик на спокойствие и пик на тежка мъка, поне за сега според мен е мъка. Нещо като резюме имах страх за себе си и мъка по вуйчо ми. На този етап към момента на писане, просто не знам какво може би да съм изчистил преди и сега и дали е човешко да приемеш спокойно и нормално, че човек в определен момент има право да си замине от този свят. Но усещам , НЕ ЗНАМ ТОЧНО КАКВО , че подсъзнанието ми се дърпа. Толкова слно се отстоява , че все едно с редки излючения то прлича на крепост и аз хвърлям по нея дребни камъчета, които само символично я удрят.

Съжалявам за вуйчо ти.

с редки излючения то прлича на крепост и аз хвърлям по нея дребни камъчета, които само символично я удрят.

Би ли могъл, да си представиш тази крепост и да влезеш в разговор с нея, за да разбереш какво я гради, какво я държи здрава и как би могъл да я разрушиш?Даже може да се опиташ да надникнеш зад стените на тази крепост за да "видиш "

НЕ ЗНАМ ТОЧНО КАКВО

, или да си поговориш с него през ключалката.

Искам да попитам форума! Какво означава в една и съща ситуация да реагираш по един начин, след време в същата ситуация да реагираш по друг начин, а после пак да реагираш по стария навик, т.е. по първия начин? Нямам нищо толкова конкретно пред вид, но днес се замислих по повод на промяната в човек. Означава ли съдържанието във въпроса според вас промяна?

nikimm написа:Искам да попитам форума! Какво означава в една и съща ситуация да реагираш по един начин, след време в същата ситуация да реагираш по друг начин, а после пак да реагираш по стария навик, т.е. по първия начин? Нямам нищо толкова конкретно пред вид, но днес се замислих по повод на промяната в човек. Означава ли съдържанието във въпроса според вас промяна?

Според мен не е промяна. Не си бил свалил нивото до нула или пък са останали някакви аспекти/корени на проблема.

Тц, не е промяна според мен.

подкрепям!

Няма как ситуацията да е една и съща. Ти не си същия който си бил преди една секунда. Светът не е същия другите хорса не са същите. Ситуацията може да е сходна, но не е същата. Всичко тече и всичко се променя.

Тези дни отношението по определени въпроси в работата ми събуди добре сърдечната ми невроза. Три дена симптомите се появяваха отслабваха ту изчезваха. На места неможеше да се прави ТЕС освен мислено, но ЕТ проработи и то когато погледнах на енергията безпристрастно. Когато ЕТ по някакви причини не вървеше търсех енергийните щитовете. Интересното беше, че след един енергиен щит можеше да се яви и още един енергиен щит , а после и още един и едва тогава енергията за основния проблем да тръгне. Два три дена енергията при ЕТ вървеше но се въртеше по особен начин , докато не реших да работя само за щитове. Това някак си прочиства. Във форума съм срещал хора и на семинари, при които ЕТ не върви. Изпадал съм в състояние при което ЕТ ми коства много енергия , а на края не става. Сега си мисля, че просто може да има два, три и т.н. последователни щита, през които трябва да се мине и после може би ще тръгне. Даже тези щитове сега оприличавам на метафора на моето отношение към проблема, което спира процеса. Смятам, че и ЕТ е толкова универсална , колкото ТЕС (в смисъл че може да върви почти при всеки), но преди това се търсят спирачките, както ПО при ТЕС. Т.е. ако има проблема "болка в коляното" и енергията не може да протече от първия път най-вероятно има щит. Аз провах със слъчевия лъч, който го пробива или направо с втечняване и разширяване на тази енергия, която оприличаваме на щит. Забелязвам, че при хора които се запознават с енергията в момента и я правят резултатите са по-бързи, защото те не знаят какво да очакват. т.е. нямат отношение към резултата, а такива които познават техниката имат определени очаквания от сорта - ей сега от тук би трябвало да изезе, айде защотози път не излиза като предния път, много се бавя, какво става, дали ще излезе и др.

Преди два три дена тръгнах да се хараня така сякаш да преглътна храната със замах. И сякаш просто миг преди да я преглътна както по рождение спазъм. Навеждам се рязко и всякакви салтанати около преглъщането. Ако някой ме гледа от срани ще се посмее добре. Все едно правя ритуали. Днес пак внимавам и хапвам по -бавно за разлика от последните дни, но ще видим.

Ники, аз като гледам ние с тебе само си ровим и търсим причина за проблемите си, ама продължаваме да си живеем с тях. Не искаме май да се отървем и да живеем спокойно

Ами да ти кажа може и да има такъв момент, но въпреки това има нещо различно, според мен нещата ще станат. Понякога се връщам отново и отново и имам чувството че стоя на едно място, но явно и стресът е и е бил голям.

Преди няколко дена се ядосах сериозно , до такава степен получих пристъп на ПА (да кажем преди седмица до 12-13 дена). Енергията която запона да излиза от мене честно казано ме изплаши доста, защото усещанията бяха доса силни. При излизането обаче као чели нещо остана в сгъвките на кркаката и сега там усещам тежест а от снощи видях че се и подуват. Освободих част от напрежението от там но все още са подути. Лимфните ми възли под езика и под ямките също са надути. Снощи това ме изплаши доста та даже стигнах до треперене, без да правя упражненеито на Дейвид Берсели, което Иван показа на последните семинари. Все таки така се освобождава енергия. Тесайки сега а и преди време стигнах до усещането на някаква кармическа задръжка. Може и налудничаво да звучи и едва ли не да се опитвам да вадя факти , с които да се оправдавам, но това усещам. Имам усещането че съм извор на енергията на страха. Най -интересното в случая е, че да кажем последните нялколко месеца съм бил в двата полюса във върховите им стойности, че даже и по средата в равновесието. Фоновото усещане е за полюс, какато съм сега. Снощи си говорихме с жена ми именно това , че напоследък емоцията като емоция я усещам като нещо твърд алкохол. Виждам я какво прави често се справям с нея но пари и ври. Так и с радост и мъка и страх и т.н., но най -трудно ми е със страха. Тесал съм чувството си на свързаност с прадедите си преди време и сега като че ли не чувствам тази връзка толкова силна, обаче снощи пак се удрих в стената на страха. Поради подуването на лимфите веднага започнах да си мисля разни непряитни неща за болести т.н., моята стара стихия.

днес имах позив да правя ЕТ и ТЕС при страх за в отробата на майка си . Направих й едно прокси. Накак си спонатанно ми излезе че има голям страх у нея като ме е раждала и че е имала някои други проблеми.