TEC

Аз си мисля, че една от фундаменталните ти грешки е, че ТЕСаш за да чистиш, вместо да ТЕСаш за да приемеш. Изчистването е следствие на приемането, а не обратно.

Освен това - на кой друг човек като поведение и отношение ти напомня свекърва ти? Може би на майка ти или на няко друг?
юско се сетиш на кого ти напомня/прилича, трябва да изТЕСаш отношението ти към този човек и отношението към свекървата ще се промени от самосебе си, както и техното към теб.

А и работи с конкретни случки, а не с общи фрази!

От последния ти пост разбирам, че те наранява фактът, че свекърва ти, говори против майка ти. От тук и въпросът ми- какво означава майка ти за теб, какво губиш като опетняват твоята представа за майка ти? Дали не губиш илюзията си "мама" и така базата на твоето съществуване, устоите си, като личност, легитимацията си в обществото, като равностоен човек имащ майка, като "другите деца", не като "ония деца"? Може да те заболи от въпросите ми, но се надявам, да те светнат!

desko написа:... изтръпвам цялата, разтрепервам се, искам да рева, искам да се сгуша в някоя дупка, искам да вляза в банята и да се къпя, да измия всичко от мен......

Кой е най-ранният ти спомен, когато си се чувствала така. (конкретна случка)
Изчисти я с ТКФ след като я намериш!

По-ранна случка търсим, преди свекървата. В детството ти.

desko написа:От този ден винаги съм търсила одобрението и, сякаш да ме успокои, че не е сбъркала в избора си за детето, което е взела от дома.

Точно това визирах във въпроса си към теб, дали имаш страха, че майка ти ще те отхвърли! Може би не съвсем точно съм го задала, но...важното е ти да се ориентираш в себе си!:oops:

Третирай всяка случка за която се сещаш с ТКФ!

Поне, съдейки по моя опит, определено има връзка. Имаш резултати с ТЕС, просто продължавай и в един прекрасен ден, примерно след половин година, изведнъж ще установиш, че нищо от това, което си смятала за огромен проблем, вече не е съществено за теб, ще се чудиш дори за какво си го тесала.

Леле, Деско, два дни не мога да се откъсна от дневника ти

Да ти предложа едно болезнено и тежко упражнение, но чисти яко, чисти до дупка!
Застани пред огедало, взри се в очите си и започвай с каквото си избереш. Да речем от върха на сладоледа - свекървата. Разкажи си НА ГЛАС всичко, което ти е на душата за нея, какво ти е причинила и т.н. Всичко! Не забравяй да се гледаш право в очите. Отначало е много трудно, сигурно ще се потопиш в сълзи, но не отстъпвай. Може да ти се стори в един момент, че отражението в огледалото е друга Деско, нЕма страшно, дори е облекчаващо. Влагай злоба, омраза, псувни, обиди докато се измориш или почувстваш, че повече не можеш. След това си като нова. Забелязала съм, че при мен като направя това упражнение, като изкажа всички простотии и мръсотии силата им рязко намалява. Пак ги има, но не ме докосват повече, не ме омърсяват. Макар да съм го правила два-три пъти все още ми е трудничко, но е най-радикалната техника, която ме е обекчавала. Това изчистване може да ти донесе и просветление.
Друго, което невероятно ме освобождава, е същата техника, но спрямо мен. Т.е. да кажа сама на себе си каква е причината за една или друга моя постъпка. Нали знаеш, че когато съжаляваме за някои думи или постъпки дълбоко в себе си се оправдаваме за тях, макар и неуловимо
да осъзнаваме, че не сме прави. Мисля, че така се раждат угризенията на съвестта, т.е. неумението да си кажем - да, направих го/казах го от злоба, егоизъм, от скъперничество, защото така ми се искаше тогава.
Като се отвориш за истината (твоята истина) пред себе си настъпва една такава прекрасна чистота в душата ти. Тогава няма самоосъждане, самосъжаление, никакви зависимости. Тогава може да ТЕСнеш на чисто, че приемаш някого или нещо. Приемането не боли, напротив, подобрява ситуацията.

Весела почивка от мен!

Ами...същото:)))През лятото, в Бургас, това се прави.

И непрекъснато си повтаряй: "Въпреки това аз се приемам и обичам такава, каквато съм!", всеки един момент!

Деско, аз съжителствам с такъв змей трийсетина години . Ако те засегне с нещо се обърни най-спокойно и я попитай защо го прави, каква е причината. Ще видиш голям сеир. Не се страхувай да задаваш въпроси и да изискваш отговори. После (както казва Иван), пиши за резултата . Ако много те е страх стисни юмруци зад гърба си, за да си даваш кураж.
Абе няма страшно, какво си се стегнала толкова!

Към съвета на Алиса може да добавяш и "Днес е най-щастливият ден в живота ми". Това твърдение има много висока вибрация, при мен действа супер.

Според мен е по-добре, че не отваряте въпроса. Защото каква истина и доблест очакваш от лицемер. Само нови лъжи, които да ти дадат храна за тровене. Не ти трябва.

Казвай си "Днес е най-щастливият ден в живота ми, защото свекърите не ме занимават с простотиите си"

А ти защо не инициираш разговора. Сядаш и казваш, че си дошла да говорите и да се изясните и не приемаш извинения. Заплаха - никакво идване в Пловдив и виждане на малкия, ако не седнат да говорите.

Другите - лицемери спрямо теб, а ти каква си спрямо себе си, като само се жалваш и нощо не правиш по въпроса?

Деско, живяла съм в тоя самоналожен ад. Тръгнах да се разболявам, ей!
Един ден някак ми се изплъзна едно изречение, обектът на моята "любов" се сви забележимо. От тогава се отпуших и като я погнах Сега хич не й цепя басма, хем живеем заедно. Хайде де, аз ще се топя отвътре, а тя ще се кефи. Става дума за сестрата на мъжа ми.

Винаги препоръчвам задаването на въпроси. Ако с нещо те побърка вместо да трепериш я попитай директно защо те наранява. И настойчиво искай отговор. Докато не ти отговори не я оставяй на мира. Може и пред публика, дори е за препоръчване. Без обиден тон, без остри думи.
Хайде, смелост! Да не дойда аз и да направя едно показно .

Моята майка така преглъщаше всичко, не можеше да се защити, а и мен също от чуждите нападки. В крайна сметка какво се случи - разболя се от белодробен рак и беше тежка картинка. Един път обаче я защитих от нейната зълва и леля ми не ми говори с години - толкова дълбоко беше убедена, че аз и майка ми нямаме право да дадем отпор. Представяш ли си какви са били нещата И майка ми ми беше дълбоко благодарна за тази защита.
Имай предвид, че страхът ти се улавя от детето и по-късно се настанява в живота му.

Ако можеха да се осъзнаят родителите какво причиняват на децата си по този начин....Деско,това което те яде отвътре е опасно и аз му казвам,бомба със закъснител.