TEC

Иване, аз съм си ОК с това да продължа да те приемам като авторитет, поне докато преценявам, че това ми е полезно. И никога не съм имала усещането, че това може да ми навреди, затова и продължавам да допускам да те приемам така. Защо го усетих тогава като изоставяне от твоя страна, все още не съм си отговорила, но може би няма и да си отговоря, защото заряда на този спомен спада с всеки следващ ден. А и този заряд го имаше тогава, по време на премеждието, после след като си измислих моето обяснение изчезна и се възобнови сега, когато Диана ми даде нейно обяснение..... Ето за това е най-добре човек да си вярва в магийки – тогава обяснения не търсиш и всичко си е ОК .

Ето за това е най-добре човек да си вярва в магийки – тогава обяснения не търсиш и всичко си е ОК Smile .

Според мен това е ОК!

ivangp написа:Но аз не знам това, а вярвам в това. Диана също не знае, а избира да вярва в това което вярва. Харесва й да вярва в идеята за Любов, която също е в ума, а не в идеята за Страх.
Ние само избираме да вярваме в това или онова.

Вътрешното чувство има своя собствена валидност. Когато си влюбен, или тъжен, или те боли корема, вярваш ли в това или го знаеш? Това е нещо, което трябва да се изпита и е отвъд вярата. Това е когато всяка клетка знае.

Когато някой е хипнотизиран и му допрат химикалка до ръката и му кажат, че е нажежено желязо и ръката му започне да показва симптоми на изгаряне, клетките му знаят ли или той вярва?

А и как това:

MagicWoman написа:Когато си влюбен, или тъжен, или те боли корема, вярваш ли в това или го знаеш?

се връзва с това:

MagicWoman написа: Докато не прочетох в книга на Дорийн Върчу, че "болката е илюзия". Това, така силно резонира в мен, че в момента в който си го казах, болката моментално изчезна. Всеки път когато се връщаше /старите грамофонни плочи в подсъзнанието/ беше необходимо само да си напомня, че болката и илюзия и тя изчезваше на мига.
Надявам се, това да резонира и у вас като истина със същия резултат.

Ако усещането за болка е илюзия, защо да не е илюзия и всяко друго усещане? Не мислиш ли, че си противоречиш?
Ако всичко е илюзия, то "знаем" ли илюзията или избираме да вярваме в нея? Т.е. тя нещо дадено ли е? Истина която резонира в нас ли е? Или продукт на нашето мислене и убеждения, стара грамофонна плоча?

Ако утре си нещастно влюбена и прочетеш в някоя книга, от автор, когото смяташ за най-големия авторитет по въпроса, че влюбването е само илюзия и това резонира в теб и спреш да си влюбена и да страдаш, какво ще твърдиш тогава?

Едностранчиво разглеждаш нещата, според мен. Търсиш идеала, позитива, вечното щастие и т.н. Иска ти се да вярваш в тях. А нещата са двойнствени за съзнанието.

Диана, и аз съм влизала в подобни, (до нищо добро не водещи) спорове с Иван на времето . При мен нещата тръгнаха от доста ниско стъпало на еволюция на мисълта. Аз смятах, и бях убедена, че „чувствам, усещам, че е така” е думата на думите, Иван твърдеше, че е „мисля, че е така”. И двамата обаче бяхме съгласни, особено аз, че със сигурност не е „знам, че е така”. Тогава това със знаенето мен ме отблъскваше, защото бях във фаза на пълно отричане на съзнанието и култ към подсъзнанието, което водеше до ненавист и към „мисля”.

После постепенно отидох на „вярвам”, за мен в момента това е думата. Не виждам да знаем нещо със сигурност на този свят и затова ни се налага да приемем да вярваме, че това или онова е така или иначе, но това е само защото няма начин да прекарваме цялото си време в алфа или ЧО . Там етикети не са нужни.

ivangp написа: Едностранчиво разглеждаш нещата, според мен. Търсиш идеала, позитива, вечното щастие и т.н. Иска ти се да вярваш в тях. А нещата са двойнствени за съзнанието.

Нещата са двойнствени не за съзнанието, а за ума. Умът е част от съзнанието и чудесен инструмент. Но когато отидем отвъд ума и се превърнем в свидетел, т.е. балансираме чрез триъгълника /двете точки и ЕЧ, Ошо много добре го е казал/ между обекта и субекта, тогава сме способни да преживеем пряк опит на истината - т.н. ГНОЗИС.

Би било много лесно да сме в Пряко Преживяване на Истината през цялото време, ако нямахме ум. Нашите умове са единствената пречка за това. Най-доброто определение на ум е следното: Умът е съвкупността от всичките наши неразбрани чуства, нашите травми, неприятни преживявания и лоши спомени, незавършени цикли, несподелени намерения и неизпълнени желания. И когато искаме да изпитаме нещо, вместо Пряк Опит на това нещо, ние всъщност реактивираме съдържанието на нашия ум. Единственият начин да получим Гнозис, е да изпразним цялото съдържание на нашия ум. Когато достигнем тази празнота, Прекият Опит на истината се случва спонтанно и естествено. Ж.Славински

Това са тъй наречените грамофонни плочи. Най-вероятно не знаеш за какво говоря, защото виждам, че всичко свеждаш до ума.

Диана, разбирам те какво искаш да кажеш, или поне така мисля, но просто докато сме в процес на триене на тези грамофонни плочи (надявам се на мен няколко живота да ми стигнат за това), ние трябва да комуникираме по между си, и за това са ни необходили етикетите, от които си избираме кой да ползваме и кой не (според това как чувстваме нещата на всеки етап от развитието си). Налага ни се просто, иначе и аз не си падам много по тях .

nia написа:Диана, разбирам те какво искаш да кажеш, или поне така мисля, но просто докато сме в процес на триене на тези грамофонни плочи (надявам се на мен няколко живота да ми стигнат за това), ние трябва да комуникираме по между си, и за това са ни необходими етикетите, от които си избираме кой да ползваме и кой не (според това как чувстваме нещата на всеки етап от развитието си). Налага ни се просто, иначе и аз не си падам много по тях .

Да, но пък имаме избор, осъзнаем ли, че просвирваме стари записи. Осъзнаването спира записа и ни закотвя в настоящето, а там има радост и вдъхновение, защото тук и сега умът няма за какво да се захване. Той може само да построи къща от стари кубчета. А комуникацията от това състояние е много лесна, защото умът е този, който разделя на положително и отрицателно. Отвъд него осъзнаваме, че нещата просто са различни.

Диана, според теб, тъй като ти не свеждаш нищо до ума, съзнанието в състояние на ЧО прави ли разлика между Безусловната Любов и Безусловния Страх?

Снощи отидох да видя родителите ми. Майка беше с болки в коляното, даже и леко подуто. С нея за ТЕС е безсмислено да се раговаря – пробва на времето веднъж и може би само от някаква толерантност към мен не се изказа по въпроса, но това беше.

А иначе майка ми погледнато от страни си е ОК с болките, не ходи по лекари, не се нервира, не се опитва да ги махне, търпи си ги сякаш това е най-естественото нещо на този свят.

Помислих си, че това е възможност да пробвам за пръв път да лекувам друг човек с КС. И да се появеха картинки, нямаше да обръщам внимание на тях, защото те за мен не биха могли да означават нищо така или иначе.

Поразказах и малко, най-вече че не изисква никакви усилия от нейна страна, само да се отпусне, беше неангажиращо, тя нямаше нищо против.

Никакви картинки не се появиха, а най-странното беше, че потока тръгна към нея, сякаш всичко си беше наред, само еуфоричното чувство беше слабо, но пък не се изгуби, малко беше „безизразно” или как да кажа ... то и за това не останах дълго в ЧО, може би 5-10 минути, абе спомена ми е като за една равна черта.

Като резултат разлика в болката нямаше. Попитах я как изобщо гледа тя на тези болежки, които и се появяват ту тук ту там и все нещо я мъчи. Каза, че като стана на нейната възраст ще разбера, че това си е нещо повече от нормално за възрастта и и че всичките и познати имали много повече болежки от нея.

Попитах какво я кара да е толкова сигурна, че природата или този който изобщо ни е създал е замислил така нещата, като станем на някаква възраст да започнем съвсем естествено и в реда на нещата да се мъчим и изобщо какво е обяснението и за това. Отговори ми само: „Ния, не прекалявай!”

Попитах тогава защо баба няма никакви болки и кръвното и е нормално. Каза ми, че баба не знаела на кой свят е, та болки ще има. Попитах защо и преди не е имала. Отговори ми, че баба от доста отдавна не знае на кой свят е (свекърва и е), а пък че аз съм можела да отида да си разговарям с нея по тези въпроси, защото то май в последно време и аз нещо "не съм била много тук”.

Това трябваше да ме накара да разбера, че водя отегчителен за другата страна разговор и да спра. Спрях, обаче пък това с баба беше интересно и ми се прииска да го споделя .

ivangp написа:Диана, според теб, тъй като ти не свеждаш нищо до ума, съзнанието в състояние на ЧО прави ли разлика между Безусловната Любов и Безусловния Страх?

Всичко в дуализма свеждам до ума, страхът винаги е в ума, отвъд него в ЧО има само безусловна любов. И това е сърцевината в техниката КС. Да отидем отвъд ума и тази любов или хармония или радост, дори само покой да е, резонира в другия и трасформира същността му.

Диана, разбираш ли че отвъд дуализма няма думи, названия и етикети. Отвъд дуализма страха е = на любов.
В дуализма, в който живеем, в момента в който кажеш светлина създаваш и мрак, когато кажеш любов създаваш и омраза, в момента в който кажеш страх създаваш и смелост и т.н.
Всеки път когато назоваваш някакво състояние с определения, като безусловна любов ти се връщаш в дуализма. Защото какво е любов, какво е безусловна, какво означават тези думи? За да им придадеш значение трябва да ги сравниш с нещо, а това нещо с което ги сравняваш е различно от тях, т.е. влизаме в дуализма.

Според мен и ти като Ния имаш проблем с някои думи и термини и е добре, отново според мен, да си изчистите проблемите с тези термини и думи.

Да, наистина, думите..... В ЧО се чувствам.....ммммм......аххх....... За съжаление наистина няма думи с които да се изрази, защото за да го изразиш трябва отново да включиш ограничения ум, а той толкова може - екстаз му е най-силната дума, но и тя не отговаря точно на усещането.

Еххх ... опитах се малко да поразведря нещата тук, но където и да отида все на лингвистика попадам. А пък на мен хич не ми се занимава с лингвистика и вече не знам в коя тема да отида .... .

Аз продължавам разсъжденията за алфа и ЧО.
След като четох книгата на Кинслоу, си представям ЧО като нищото, от което се материализира всичко, което можем да осъзнаем. Когато правим КС, си представям, че правим канал, през който точим от ЧО.
В ЧО се влиза и в бета. Възможно е в алфа каналът да е по-"широк".