TEC

А защо просто не опиташ с ЕТ?

А защо мислиш, че е "просто"?

Може би отговора на въпроса ти е това:

Lady Frost написа:

гената написа:...Хората търсят максимално бърз ефект и резултат,а не си дават сметка,че тези неща които си ги носят толкова години в тях и са се трупали,не могат с магическа пръчка изведнъж да изчезнат и се махнат.

Всъщност могат. И доста често се случва... Но обикновено "магическата пръчка" е плод на яка работа.
Никъде не е казано, че най-дългия път е най-верния. Нито, че най-късия е най-лесния.

Може би... а може би не...

Не твърдя че ЕТ е проста=лесна, за употреба, а идеята е да опиташ да я употребиш в този момент, защото процесът, който е на лице при теб,според мен, сам го подсказва и "просто" в случая за мен е по-скоро приравнено към "логично", като мое вътрешно усещане.

Абе разбрах какво имаш предвид, ама все пак нямам отговор защо не използвам ЕТ.
Кофти период... уф, не питай...

Е?! с това, сама ме подтикваш да "попитам"...

Може би искам да попиташ, ама не си го признавам...

Ще пиша по-късно, сега бързам за среща!

Lady Frost,всеки ден е различен.Мислиш ли всеки ден за различни и хубави неща?
Ако е кофти период за теб,то какви са и мислите ти през него?
В дебелите книги пишат,че в живота не получаваме това което искаме,а това което сме,и че събитията които ни се случват са огледален образ на нашите мисли..........

Повечето от сенките в този живот са причинени от това,че сме застанали пред своите собствени лъчи.

Ралф Уолдо емерсън

Твоя език не го схващам много, много, ако трябва да съм честна.
И честно казано мъничко ме дразниш понякога, въпреки, че си ми симпатичен. Може би защото не схващам понякога какво се опитваш да кажеш...

Можем да си разменяме цитати до припадък, ако това е идеята, но не мисля...

Ако се опитваш да ми кажеш, че нещата са такива, каквито ги виждам, това ми е ясно. Научила съм го вече от опита си и мисля, че добре се справям. Но мисля също така, че имам право на своите мигове на слабост... още се уча...

Влязох да разкажа на кратко на Алиса.
Много се карахме с мъжа ми. Беше се възцарило рядко неразбирателство между нас. Не се понасяхме, държахме се неадекватно. Всъщност си беше типичния пример, че с него двамата в 99% от случаите сме на една вълна. Кофтито е когато вълната е подобна. Хубавото е, че го осъзнаваме и можем да си кажем нещата право в очите без да си се сърдим за чутото и казаното. Периода мина... още сме вяли и не можем да се концентрираме, но сякаш момента на недоволство един от друг отмина...

Гена, още нещо... Аз оставам с впечатлението, че ти си мислиш, че аз се оплаквам (може би за това ти се дразня). Не се оплаквам, когато се оплаквам си го казвам в прав текст използвайки думата "оплаквам се".

***
Хихи! Определено напредвам. Едно мое старо аз никога не би се осмелило да каже тези неща в прав текст. смешно ми е!

Яна написа:Едно мое старо аз никога не би се осмелило да каже тези неща в прав текст. смешно ми е!

Радвам се, че старото ти АЗ се размрази и под леда се показа Яна.

Благодаря!

Наистина ми е много интересно как промените са в много аспекти, дори на пръв поглед странични и неважни.
В интерес на истината от едно известно време (може би някъде две седмици) започнах да се чувствам некомфортно с този прякор, някак си не ми звучеше да съм аз. А го използвам от страшно много време, има си дълга и напоителна история, срастналва се бях с него, включително и много хора в общуване очи в очи ме наричат така... но някак си наистина това вече не съм аз... Изхлузи се от мен като стара кожа. Новата блести вече на слънцето, в ярки и красиви багри. ъхъм...

Сега осъзнавам и колко често говоря за очи и споделяне на нещата в прав текст без недомлъвки и заобикалки.

Не мога да се позная...

В такъв случай да кажа: честито прераждане?!
Интересно ми е: забелязваш ли, момента и причината на зараждане на "вълната", поне в теб?

В такъв случай да кажа: честито прераждане?!

Още едно Благодаря!

Alisa написа:Интересно ми е: забелязваш ли, момента и причината на зараждане на "вълната", поне в теб?

По-скоро не. Нещата се случват много естествено и спонтанно и често пъти минава доста време преди да се усетя съзнателно, че нещо се е променило и съм на глебена на вълната.

Да разбирам ли, че за теб е "естествено", да има "вълнения"?

По-скоро да (при условие, че си говорим за едно и също нещо).

Да разкажа как се развиват нещата с изтръпналата ви ръка.
Свързах го като емоционален проблем с определено отношение към децата ми и един коментар на големия ми син, който много ме засегна, размисли и натъжи (тесах случката).
Продължавам да тесам проблема като го описвам, плюс добавка новото ми откритие по темата.
Правя и квантовото докосване заедно с мъжа ми (той много добър с него и успява много добре да ме фокусира).

В началото виждах мястото като черна лепкава смола, която едва-едва се движи. Минаваше от пръстите ми през лакътя (където се концентрираше целия проблем) минаваше през рамото, през сърцето, виждах как го изпълва, после тръгваше през гърлото и изтичаше през устата. Имах почти физическото усещане как устата ми се пълни с нещо лепкаво и гъсто и напира да излезе.
В момента е на етап течен кафеникаво-златист мед и изтича от лакътя през малкото ми пръстче и безимения пръст.
Отново мога пълноценно да използвам ръката си (това от вчера). Преди това изтръпването беше много силно и болезнено и почти не можех да си използвам ръката.