TEC

чрез изживяването ти не просто осъзнаваш себе си(величието си),а Развиваш себе си.Развиваш се поради прилагането на свободен избор-в най-добрия случай той е проява на обич,на все повече добро.
Разширение=Любов

Изживяваш все по-добри "себе си-та"

WinKam написа:Обикновено го гледаме като стечение на съдбата и това е доста ограничено, защото съдба няма.
Цялостната картина е когато разберем че през различните си прераждания сме имали различни връзки с хората с които се срещаме сега. Връзката в сегашният ни живот се корени в предишен. ... Говоря за кармични натрупвания.

Това също е противоречие. Или има и съдба, и карма, или не съществува нито едното. Кармата, доколкото я има, предопределя протичането на живота в следващото прераждане - връзки, отношения, страхове, уроци. Което в същността си е съдбата.

Ако не си ги чел (а от публикациите ти правя извода, че по-скоро не си), горещо ти препоръчвам книгите на Д-р Майкъл Нютън "Пътят на душите" и "Следите на душите".

Осъзнал си някои неща, което не е малко, а и не всеки има усет за тази материя. Но има още много въпроси, на които следва да потърсиш отговорите и много нюанси в твоето обяснение на нещата от живота, които да изчистиш! Успех ти желая!

Дени написа:чрез изживяването ти не просто осъзнаваш себе си(величието си),а Развиваш себе си.Развиваш се поради прилагането на свободен избор-в най-добрия случай той е проява на обич,на все повече добро.
Разширение=Любов

Изживяваш все по-добри "себе си-та"

Дали нещо е добро или лошо, по-добро или по-лошо решва единствено отделния индивид.
Дали се развиваш или не също решаваш ти. Ако искаш да вярваш, че се развиваш, ОК, ако не, пак е ОК.
Разширяването не е = любов.
Разширение =разширение.
Колкото повече толкова повече. А не по-добре или по-зле.
Изживяваш не по-добри или по-лоши себе си-та, а различни себе си-та.
Просто различни и това е всичко, ни повече, ни по-малко, ни по-добре, ни по-зле.

Но ако искаш да вярваш, че те са по-добри или по-лоши, че трябва това и не трябва онова, че еди кое си е по-добро от еди кое си друго, че смисълът е този, а не онзи, това също можеш да го направиш.

Имено това е смисълът на свободната воля.
Всичко може, и в сичко е ОК.
Когато няма страх и няма трябва изборът е свободен. В противен случай е ограничен от страхът и от трябването/необходимостта/задължението.

Оценката на всяко нещо, категоризацията му, наказанието и наградата са в нашите собствени глави,а не във властта на някой или нещо извън нас.

WinKam написа:Питай Бога. Може на теб да ти даде някое по-логично обяснение!

Попитах го и той ми отговори:
"Не моята, а твоята воля да бъде изпълнена! Защото каквато е твоята воля за теб самия, такава е и моята! Върви по своя път като другите хора, щом искаш и бъди щастлив на земята!"
А ако така искаш, можеш да бъдеш и нещастен и да вярваш в карма, съдба, наказание и поощрение за това което си правил в това или други свои съществувания.

Basted написа:Здравейте всички Обръщам се към всички вас ,а най-вече и към Иван и въпросът ми е следния :Когато обичаме и страдаме за някой,трябва ли да притъпяваме болката с тес?И ако да,тогава къде остава жизнения опит,който трябва да натрупаме чрез това страдание?Редно ли е да притъпяваме чувствата си към някой с тес?Всичко това не би ли било набъркване във висшия замисъл на съдбата?

Да обичаш някого и да се страдаш за него са 2 несъвместими ... всъщност взаимоизключващи се неща

притеснения = страх

А страхът е отсъствие на Любов

И като сме заговорили за това да се притесняваме и да страдаме заради някого .. ами всъщност ние не страдаме заради или по някого, а по-скоро ние е страх какво ще стане с нас ако се окажем разделени с този някого т.е. стигаме до неувереност в себе си

и малко свободни разсъждения относно любовта:

искаше ми се да ги пусна като "Мисъл на деня", но понеже тези дни и особено тази сутрин излизат на конвеер - нека потечат тук:


- Или действаме от позицията на Любовта, или действаме от позицията на Страха.

- Страхът е отсъствие на Любов.

- Всяко чудо - за три дни.

- Ако направим нещо, което е ново и ни радва и в същото време сме добронамерени (защото Доброто е единственият начин да бъдем щастливи) - то определено сме на на правилна пътека.


Ние сме тук, за да:
- се Развиваме
- сме Щастливи
- сме все по-Свободни от множеството Убеждения и Вярвания (Дон Мигел Руис ги нарича "Споразумения"), които сме приели след раждането си посредством Семейство, близки, училище, общество и т.н.

Необходимо условие за изброените до тук е да се намират в контекста на:
- Любовта
- Съзиданието (сътворяването)

Тези двете са фона, те са основата - върху тази основа се разполагат и израстват горните 3!


И един цитат от книгата на Руиз ("Четирите споразумения"):

"Почиващите върху страха изискват изразходване на много енергия, докато почиващите върху любовта ни позволяват да съхраним енергията си и дори да я увеличим"

.....

Всичко .. света, случките обстоятелствата, ние, вие .. те ... всичко е само една илюзия. Един сън. И ако сънят е филм - вие сте режисьорът.

Ако нещо се случва и ви се струва, че това, което се случва е не хубаво - задайте си въпроса: "Обичам ли?"

Обичам ли, наистина?

Не кой, не какво - а просто - обичам ли?

Отговорите са 2 - да или не. Бъдете честни - задавате въпроса на себе си и отговаряте единствено и само пред себе си.

Когато си отговорите ще знаете, защо ви се случва това, което ви се случва .. както и ще знаете какво да направите, за да ви се случи нещо друго :good:


Обичайте! :wub:

източник


Лора, надявам се да си започнала да тренираш

Ако не си - имай предвид, че спортът също е вид "храна" и когато тялото не я получава .. не се чувства особено добре.

Т.е. спортът изчиства бая от глупостите в главата


поздрави

Thai написа:
притеснения = страх

А страхът е отсъствие на Любов

Точно тия дни разсъждавах по тия въпроси...

Незнам какво толкова му умувате. В последния си пост Иван е абсолютно прав .....всеки гледа от собствената си камбанария и си спазва собствените си вярвания. Няма значение какви са те, ако вършат работа за теб това е чудесно.
А относно любовните страдания.....не съм съгласна че трябва да седя и да се самосъжалявам и да се кахъря колко обичам някой и как той не ме обича толкова колкото ми се иска например....вариацийте са много по темата. Ако имаш някакво физическо заболявания и те боли нещо не би имала проблем да правиш ТЕС за да премахнеш болеста.....не би му сложила етикета, че това трябва да се изживее и не трябва да се лекува, защотото трябва да си научиш кармичния урок например.
Така че според мен с всички емоционални проблеми по същия начин трябва да се подходи. Нещо щом те кара да се чувстваш некомфортно, трябва да бъде елиминирано по някакъв начин. Варианти много.

Здравейте!
Да се включа и аз с изказване по темата.
Бастет, не разбирам защо освобождаването от болката да е ненаучаване на урока. Та освобождаването от болка е РЕШЕНИЕТО във урока!
Помисли си, че има причина да "не ти е дадено" да си с някого.
Понякога наистина може да се умре от любовна мъка. Това е изборът на твоята душа. Но така и така си тук и сега, по-добре се огледай какво още имаш да учиш.

ivangp написа:Дали нещо е добро или лошо, по-добро или по-лошо решва единствено отделния индивид.

Мисля да започна с тази настройка:
Въпреки че аз избирам да крада и убивам и да живея като паразит, аз напълно и безрезервно приемам себе си.

Lbid, мисля че има известна ирония в последния ти пост.
Ако е така, жалко, че след повече от година работа с ТЕС все още не си схванала принципа на работа на тази техника.
Всъщност предложената от теб Настройка показва, че използващият я смята убийството, кражбата и паразитния начин на живот за проблеми от които иска да се освободи.

Може би има доза ирония в поста ми, но си зададох въпрос какво ще стане, ако всички започнат да се развиват както смятат за добре, в и така приказния свят в който живеем. И всъщност това май е единственото от тази философия, което не ми вдъхва доверие и немога да си го представя така че да ми хареса. Всичко останало в този сайт има моята скромна, но безкрайна благодарност и уважение.
А за настройката аз имах предвид, че колкото и амбициозен в "развитието" си да е човека, той все пак ще има някаква съвест, която да му пречи. Ако бях хирург например щях да използвам следната настройка: Въпреки, че знам за ТЕС и ГНМ и др. методи, аз напълно и безрезервно приемам себе си и избирам да манипулирам хората и да режа наред.

интересен поглед към света

lbid написа:имах предвид, че колкото и амбициозен в "развитието" си да е човека, той все пак ще има някаква съвест, която да му пречи.

А защо да му пречи, а не да му помага? Още един пример за това как едно нещо може да бъде погледнато/интерпретирано по различен начин.

Ако бях хирург например щях да използвам следната настройка: Въпреки, че знам за ТЕС и ГНМ и др. методи, аз напълно и безрезервно приемам себе си и избирам да манипулирам хората и да режа наред.

За съжаление хирурзите в огромната си част не подозират дори за съществуването на ТЕС и ГНМ. Докато не узнаят не се знае как ще реагират. Ако ти наистина би реагирала по гореописания начин, това си е твое решение. Но не е валидно за всеки и всички други. Няма как да знаем какво мислят и как биха действали другите.

Ако си родена в затвор и цял живот си живяла в затвор, как може да знаеш какво би правила на свобода?
Както показва практиката, в реалността дори затворниците, които преди това са били на свобода, но са прекарали дълго време в затвора, след освобождаването си не знаят вече как да живеят на свобода и не могат да се внедрят в обществото на свободните, поради което извършват нови престъпления (т.е. правят единственото което си мислят че знаят да правят) за да се върнат отново в затвора където се чувстват в свои води. Той им дава сигурност, защита, спокойствие, увереност в утрешния ден.
Всички ние сме затворници в собственоръчно изградените си затвори, до момента в който осъзнаем, че сме такива и че самите ние можем да разрушим стените които сме изградили.
Дали ще имаме куража и упоритостта да го сторим също зависи единствено от нас. Неизвестността на свободата обаче винаги ще ни плаши и затова винаги ще се изкушаваме да се върнем обратно в илюзорната сигурност на оградите от собственоръчно иззиданите си стени.
При всички положения ние няма как да знае как ще мислим и действаме на свобода, докато не излезем наистина извън затвора. Всичко друго е спекулация от позицията на затворника, а не на свободния човек.
Аз вярвам, че истински свободния човек. Осъзнал силата на собствените си решения ще избере нещо което е в полза на цялото, което включва индивида.
Мисленето на всеки затворник е ограничено от стените на затвора му, поради което и стига до грешни заключения.
Ако случайно не си чела това, прочети го!

Ето ме и мен отново като ''феникс от пепелта'' Бая дебати е имало тук като гледам Нека започна с това,че се оправих и вече не страдам за никой,обаче това което ме оправи не беше ТЕС, а времето...От древността до днес светът е пълен с велики личности,които са преминали през огромни изпитания и въпреки това са съумяли пак да бъдат щастливи без изобщо да са подозирали за ТЕС.Самите изпитания са им дали силата и ключът към ''по-добър живот'',защото понякога ''за да откриеш себеси трябва първо да се изгубиш''.Не съжалявам за нито една трудност в моя живот,нито за човека който ме нарани,защото без тях аз нямаше да имам знанието и силата които имам сега.Дали има карма и съдба?Да има.А дали ние сами творим своята карма/съдба?Да,само и единствено ние правим това В Индия смятат,че когато човек тръгва по пътя към избавлението,първото,което трябва да направи е да се избави от досегашната си карма.''Карма''означава ''действие'',постъпка,тъй че изразът''Такава ти е кармата''всъщност означава:''Никой не ти е виновен,сам си си го направил'' ,тоест всяко добро или лошо дело,което си извършил,води до последствия които ти наследяваш.Така се натрупва кармична енергия,която трябва да се изразходи.За да стане възможно това това мъдрият човек ще подходи към кармата си безпристрастно и без озлобление,в противен случай ще се натрупа допълнителна карма за следващите му животи.Или както е казано в библията''Прави на другите това,което искаш те да правят на теб''-звучи малко по-различно нали? ,а не обичайното отрицание''не прави''това и онова.,поне на мен лично повече ми харесва положителната фраза Дали страхът е липса на любов,може и така да е,но и ''Да обичаш значи да страдаш''-казали са го мъдри хора,не го казвам аз,обаче страданието пък води до пречистване От където и да го погледнем май няма за какво да съжаляваме,излиза че колкото сме по-зле толкова сме по-добре,защото ще научим повече неща и ще преодоляваме новите трудности много по-лесно,докато някой ден някои от нас не достигнат онова ниво при което с радост ще посрещат превратностите на живота.
Искам да отбележа,че все още ползвам ТЕС за много работи,но продължавам да твърдя,че пътищата за избавление от болести и проблеми са многобройни както са многобройни звездите по небето и нека всеки от наснамери своя начин,тоест нека продължава да търси отговорите,защото е казано ''Когато въпросът е зададен,отговорът вече съществува''...

Basted, ако тези велики хора от Индия са били запознати с ТЕС преди да развият учението за кармата, щяха да разсъждават коренно различно, не смяташ ли?