TEC

Една идея за визуализация в твоя стил:

Две подадени към теб ръце. Чупиш ги. Тече кръв, която цапа всичко наоколо. Доста за чистене ...
Как свършва?
Помага ли?

Сигурно постъпвам жестоко, но ... искам да ти помогна да се почувстваш по-добре.

Опитай пак!

Толкова удоволствие за един ден ще ти дойде в повече .

Daromi,

Имам един пояс (останал от "крехкото човече"), мога да ти го хвърля, само че да знаеш, че не трябва да го дупчиш и т.н.

Daromi,

От известно време си минавам по точките просто с "Освобождавам се от вината, че не успях да се stretch-на още малко, защото не съм Бог" и това ме кара да се чувствам ... добре, макар че ръцете ми ще се откъснат от раменете, но в главата ми е добре.

Тъй като причината да имам тази фразичка е твоя ми се прииска да я споделя с теб.

Радвам се, че ти е било полезно!

Радвам се – няма да казвам за какво, защото ... все едно, ще се впуснем да коментираме него, а вече е време да се съсредоточим върху другото, просто приеми, че ме зарадва .

Какво бих направила аз (не за да те поучавам, а само защото повече от едно мнение винаги е по-добре, както и съзнавайки напълно, че всеки най-добре си усеща собствения път):

Бих отложила за малко предизвикателството и бих поработила известно време (известно време, защото ти ще си усетиш колко, докато „изстине” усещането) с формулировка „Въпреки (симптома с максимално детайлното описание на което съм способна), аз напълно и безрезервно приемам себе си”. Тук се сещам за едно описание на Иван във една тема за шум в ушите, разказва как е помогнал на една баба – ако искаш прочети го, защото така няма да разбереш какво искам да ти кажа. Вярвам много силно, че това би облекчило значително работата по-натам, също би ми дало възможност да усетя доколко приемам себе си (да усетя).

Ако усетя някакви съмнения в това доколко „влюбена съм в себе си” бих поработила по някоя от формулировките на Иван за приемане (в моята тема – знаеш ги къде са предполагам, дано да не ти се налага).

След това бих си направила изследване на антителата и т.н. за да знам от къде стартирам и тогава бих започнала Предизвикателството с нагласата за неопределено дълго време работа, като бих си правила изследване на антителата всеки месец. Напредъка е стимул, който ти поне в твоя случай, можеш да си позволиш.

Макар че, ако минеш през всичко това истински, носейки се по вълните, а не формално, няма да имаш никаква нужда от стимули. Всъщност магията е тайната, както вече вероятно си усетила, това най-вече винаги съм искала да ти кажа, доколко успешно не знам. Тогава усещаш как всичко минава през сърцето ти, чувстваш го, доставя ти удоволствие мисълта, че можеш и имаш нещо повече, за което повечето хора дори не подозират ... това за съжаление не мога да опиша с думи. Аз бавно стигнах до него в пълния му смисъл. Много ми помогна Силва. И Иван, но нещата, които той ми казваше изиграха друга роля – аз успявах да ги почувствам доста време след като ми ги кажеше, но пък по това разбирах, че съм на прав път. Ако мога така да се изразя Иван ми показа пътя към магията и ме предпази от криволичене, а Силва ми даде самата магия.

Зарадва ме ...

Daromi,

Надявам се, че не изчезна за да правиш прокси на някого и за това няма да ти се карам за сега (за сега).

Би ли направила нещо за мен, колкото и да не ти се иска - ще ти отнеме само няколко минути и знам, че няма да ти навреди. Знам, че е много вероятно да не харесваш лирична музика, но въпреки това, поеми си дълбоко въздух и го направи заради мен.

Отпусни се и си предстви, че ти (съзнанието) отстъпваш крачка на страни и остава ........... (наречи го както искаш и както го чувстваш, аз ще използвам „макото дете” от моите визуализации). Това „дете” е минало заедно с теб през всичко, през което си минала ти, че дори и през това, което ти не си осъзнала. То обаче не осъзнава нещата така, както ти защото е дете.

Сега пусни „Because you loved me” на Селин Дион (за предпочитане в YouTube, защото текста ще тече пред теб) – би ли казала всяка една дума от този текст на детето?

Ако ДА - ти обичаш това дете и знаеш, че то е, което те е запазило цяла във времето, защото ако е зависяло само от теб ..... знаем какво е щяло да стане . Заедно с него ще постигате всичко оттук натам и ще бъде лесно, защото на него и досега не му е било трудно (то притежава "магията").

Ако НЕ – марш да прявиш формулировките за приемане и никакво прокси .

А ако нещо в тази двойнственост те притеснява, имай предвид, че мене нито един психиатър не успя да ме залови, макар че бях така поне 20-тина дни .

Убедена съм, че за да оценим нещо, каквото и да е то, е най-добре да го погледнем отстрани.

Предполагам, че има и други, които успяват да хванат нещо от разговора ни, но със сигурност не са много

Сега си важна ти, поне за мен, надявам се и ти да смяташ така .

Да се отпуснеш не означава да се смееш все едно току що си счупила чиния .

Е, ще го направиш ли за мен?

Хм, това не прозвуча много мило.

Днес на работа почувствах, че онова мое неприятно състояние от онази вечер, се кани да ме връхлети. Добре, че се случи в края на работния ден. Овладях го, но за сметка на силно главоболие, което обаче ми даваше необходимата ми отсрочка. Отмених планираните за вечерта ангажименти и се прибрах. У дома веднага сложих кристалче сол в устата и ТЕС-нах главоболието и причината (симптома) за него. (Това е същият симптом, който Иван ме кара да ТЕС-вам. Фактът, че отшумя още при първото ТЕС-ване, ми посочва, че усещането ми, че не това е главното, с което трябва да работя, е било правилно. Така, де - все пак аз си знам цялата история ) Симптомът е следствие, а аз знам причината (дали?:roll:).
После си направих Предизвикателството и сега съм ОК!
Правя уточнение, че когато говоря за кратко или неправилно ТЕС-ване, не давам положителен пример, а само посочвам, че дори когато не си сигурен как да направиш нещо, дори да нямаш възможност да го направиш правилно (поне в началото) - ТЕС действа.
Важно е да започнеш, а после вътрешното ти усещане подсказва как да продължаваш. Дори когато грешиш, пак печелиш.
Имам едни проблем. Не мога да се лиша от кафето. Иначе сутрин до около обяд съм почти неадекватна или най-малкото много бавна (спокойна?) в мисли и действия. А имам много работа, която изисква да се разсъждава и да се взимат решения, които бързо да се осъществят (пак от мене). Звучи като кой знае какво, а си е просто голямо натоварване, изискващо концентрация.
А, солта! Избягвам на гладно да взимам много от нея. А като започне да ми става лошо, пия още повече вода (по принцип си пия много).

Вижте какво си намерих: Хор Perpetuum Jazzile

Привет Daromi!

Предполагам, че разбираш защо аз не бих посмяла да се намеся тук – аз мога само да се зарадвам на това, че плуването вече не ти причинява ..., каквото там ти причиняваше до сега. А за да не решиш, че съм те изоставила - да кажа просто какво мисля.

За мен логиката не стои така – щом симптома не е причината, значи не трябва да се работи с него. Иначе да, причината (корена) е много важна, и точно затова на нея е базирана формулировката на предизвикателството. А това да приемеш себе си със симптома е съвсем отделно нещо. Не съм съвсем сигурна защо е добре да се поработи със симптома преди да се започне предизвикателството (нямам опит с това, знаеш), но някакси знам, че това е най-краткия път. Може би Иван ще обясни защо или пък може и да не е добре да знаеш защо или пък може би сама ще стигнеш до отговора ... Допускам дори възможността този симптом да няма нищо общо с жлезата и въпреки това пак смятам, че не трябва да го подминаваш. Той е очевидно много силен за теб сигнал, идващ отвътре, че нещо не е наред, а за знаците и сигналите отвътре знаеш какво смятам. Още повече, че ти го свързваш конкретно с жлезата, а това е по-важно отколкото дали наистина е свързан с нея.

Това, че главоболието ти е минало с един ТЕС за съжаление на мен не ми дава достатъчно информация за това доколко приемаш себе си с този симптом, нито пък доколко изобщо приемаш себе си (с болка също никога не съм работила, докато пък проблеми с приемането съм имала). И тъй като те разбирам и знам, че ти скоро няма се „разголиш” чак толкова, че да ни го кажеш, а дори и да го направиш, преценката ти е възможно да бъде нереална (поне при мен беше така), те помолих да опиташ с песента. Макар че приемането също си има нива – мисля че за сега не може да се очаква да приемаш себе си до степента, която песента предполага. Ти с времето, тесайки, ще опознаваш себе си и постепенно ще започнеш да се приемаш с новите неща (новия поглед върху нещата), докато се влюбиш в себе си и тогава няма да имаш никакъв проблем с песента. Макар че и сега, ако беше опитала, щеше да е някаква индикация къде си, а и със сигурност щеше да ти даде някаква идея къде отиваш.

И аз имах проблем с кафето първите дни, дори ме болеше глава, но това премина бързо и дори и сега не пия, макар че не съм си го поставяла за цел. Пия чаша прясно изцеден плодов сок сутрин и не закусвам (освен една ябълка малко по-късно). Никога не съм имала проблеми със солта, съвестно съм я взимала само по време на първото предизвикателство.

Най-важното според мен за сега е, че започваш да приемаш тесащата daromi, както и писането във форума, а това е ... .